12-11-2004

На 9 ноември преди 15 години членът на политбюро на източногерманската компартия Шабовски направи по време на предавана от всички медии пресконференция съдбоносна грешка. След като оповести новите правила за облекчаване на пътуванията на Запад, на въпрос откога влизат в сила, той за момент се почуди и допусна, че те са валидни незабавно. За броени минути стотици хиляди граждани първо в Берлин, а след това по протежение на цялата гранична линия с ФРГ заляха КПП-тата и наложиха отварянето на Стената.

През тази седмица на паметната дата в Берлин бе дъждовен и мрачен и на тези, които са готови да хвърлят поглед назад, той навява преди всичко печални спомени за десетилетията на трагично разделение. Такова впечатление поне остави у мен сутришната ми обиколка на местата, свързани със събитията от 9 ноември 1989. Ще започна с това, че тук особени вълнения предизвиква публикуваното на 8 ноември 2004 проучване на социолозите от Емнид, според които всеки трети германец въобще не знае, какво се е случило на 9 ноември. Сред младите под 30 годишна възраст цели 42 процента не са и чували, че на този ден започва обединението на Германия. Годишнината без съмнение е тема за разговори сред колеги и в семеен кръг. В условията на икономическата криза, обхванала страната, много от жителите и на Западен, и на Източен Берлин са убедени, че  падането на Стената е усложнило живота им. Активни и ангажирани със запазване паметта за миналото са преди всичко правозащитници от бившата ГДР, хора с будно гражданско чувство. В мемориалния комплекс «Бернауер Щрасе», построен на улица, на която къщите са били в Източен, а тротоарът пред тях - в Западен Берлин, заварих много посетители - пенсионери, но и немалко младежи, тълпящи се пред експонатите. Силно впечатление остави у мен паралелка от училище за глухонеми. Децата с безмълвно, но затова пък толкова по-видимо вълнение следяха документални кадри с хора, преминаващи границата под куршумите на източни граничари. Останалият като паметник сегмент от Стената пред мемориала е отрупан с венци, поднесени сутринта от всички водещи политически институции и от съюзите на репресираните.

Продължих към световноизвестния бивш граничен пункт Чек Пойнт Чарли, където е частният Музей на берлинската стена, притегателен магнит за всеки турист. Основан от човека-легенда, политически затворник и противник на режима в ГДР Райнер Хилдебранд, днес музеят е сцена на привличаща вниманието акция, която разгаря духовете в Берлин. Възмутен от ширещата се около туристическия обект амбулантна търговия с реликвии на комунизма, руски лисичи калпаци и пилотки на Червената армия, Райнер Хилдебранд бе наел голяма част от някогашната гранична зона под аренда. Преди две години смъртта попречи на този идеалист да види готов своя проект. Неговата вдовица Александра изненадващо и за броени дни реализира сега идеята на съпруга си. На площадка с размери около 100 на 50 м, застлана със светъл чакъл, бяха поставени обратно два големи къса от Стената, а пред тях бе издигнат мемориален комплекс - лабиринт от 1065 високи, мрачни дървени кръстове. 1065 са поименно идентифицираните жертви на берлинската стена – всеки кръст носи името, личните данни, а някои и снимка на загиналите. Пред внушителния комплекс от двете страни на бившия КПП мълчаливо стоят многобройни посетители – берлинчани и гости. Пред отделни кръстове има положени цветя от близките. От присъстващите там чух само думи на признателност и силно вълнение.

Подобни коментари се срещат и в медиите, но като цяло в тях преобладава критиката. Берлинското правителство, коалиция на социалдемократи с партията на бившите комунисти ПДС, вече заяви, че до края на годината ще отстрани кръстовете. Според тукашния Сенат мемориалният комплекс представлявал «политкич» и внушавал ненужен дух на конфронтация. Един от основните аргументи на противниците на новия меомориал е, че той силно напомнял строящия се до Бранденбургската врата гигантски паметник на Холокоста и така кощунствено се приравнявали едните жертви с другите. Александра Хилдебранд вече каза, че няма намерение да отстъпва. Подписи в нейна подкрепа събират съюзите на репресираните и на жертвите на комунизма.

Следобед в залата на граничния пункт на гарата Фридрихщрасе се проведе среща на граждани с бившия канцлер Хелмут Кол и известни правозащитници от Източна Германия. Вечерта на най-големия мост между двете части на града много граждани почетоха падането на първата телена мрежа и отварянето на портите под натиска на хилядното множество.