|
Един месец преди да изтече срокът за
изготвяне и внасяне на държавния бюджет
в Народното събрание, от изпълнителната
власт се чуват различни и дори
противоположни гледни точки за това в
каква посока ще се движи правителството.
Чуват се мнения за готвено нарастване на
данъчната тежест върху гражданите и
бизнеса, както и мнения, твърдящи точно
обратното. “Неутралните” пък споделят,
че нищо не бива и няма да се променя в
данъчната система.
По отношение на възможно
увеличение на данъчната тежест не
липсват идеи. Само през последните
седмици се лансираха къде явно, къде в
по-ограничени кръгове предложения за
увеличение на практически всички данъци:
увеличение на данъка върху доходите,
увеличение на осигуровките (чрез
премахване на максималната граница на
облагаемия доход), увеличение на данъка
върху добавената стойност (от сегашните
20% до 21%), увеличение на данъка върху
“скъпите имоти”, увеличение на акцизите.
Всичко това, при положение че данъчната
система в България е прогресивна, поради
което реалната данъчна тежест нараства
всяка година, дори да не се променят
данъчните ставки.
От друга страна, също
толкова убедено се твърди, че
правителството готви намаление на
данъчната тежест. Тук също не липсват
различни идеи: намаление на данъка върху
доходите (чрез увеличение на
необлагаемия минимум и намаление на
ставките с 2% за всички), въвеждане на
нулев данък върху реинвестираната
печалба, намаление на осигурителните
вноски, намаление на ДДС. “Неутралните”
гласове твърдят, че данъчната тежест ще
се запази, като просто едни данъци ще се
увеличат, а други ще се намалят.
Има две неща, които
изглеждат странно в тази ситуация.
Първо, как е възможно само броени
седмици преди внасянето на бюджета в
парламента да не е ясна дори общата
линия на данъчната политика. Второ, как
е възможно въобще да се обсъжда
увеличение на данъците, при положение че
в България те са най-високи в сравнение
с цяла Централна и Източна Европа и -
като немаловажно допълнение - бюджетът
на правителството отчита невиждан
излишък.
Най-интересно е, че
позицията за увеличение на данъците
продължава да съществува и да е силна
въпреки липсата на каквито и да било
аргументи в нейна подкрепа. В настоящия
момент всички аргументи са на страната
на намаление на данъчната тежест.
Нека да разгледаме
въпроса с какви средства ще разполага
правителството през следващата година.
През 2005 г. в консолидирания бюджет са
предвидени 16 милиарда лева приходи.
Бюджетът обаче отчита значително
преизпълнение, което означава, че в края
на годината можем да очакваме приходите
да достигнат около 18 милиарда лева.
Заради инфлацията и икономическия растеж
през 2006 г. тези приходи ще нараснат с
поне 8-10%. Увеличението на акцизите
(което се прави ежегодно заради
изисквания на Европейския съюз) ще
донесе допълнително значителни приходи.
В крайна сметка през 2006 можем да
очакваме приходи в бюджета от почти 20
милиарда лева.
Както посочихме, през
2005 в бюджета са заложени приходи от 16
милиарда, а през 2006 г. те ще достигнат
20 милиарда, т.е. правителството ще има
на разположение 4 милиарда лева повече.
При това положение няма никаква причина
да се защитава увеличение на данъчната
тежест - правителството ще има
достатъчно и предостатъчно средства,
дори и без да налага допълнително бреме
на данъкоплатците.
Стигаме до въпроса
възможно ли е правителството да похарчи
ефективно допълнителни 4 милиарда лева?
Или е по-ефективно тези средства да се
насочат към намаление на данъците и
данъкоплатците да ги похарчат
децентрализирано? В крайна сметка
въпросът опира до това дали тези
средства да се насочат към
данъкоплатците или към бюрокрацията.
В момента в държавния
бюджет няма нито една сфера, в която
отпуснатите средства да се разходват
ефективно. Здравната реформа не е
завършена, което постоянно създава
натиск за увеличение на разходите, без
да се подобряват резултатите. Реформа
във финансирането на образованието
въобще не е започвала. Бюджетните
служители постоянно се увеличават,
въпреки че населението на страната
намалява. Социалните разходи нарастват,
въпреки че се отчита спад на
безработицата и бедността. Армията не е
професионална, но затова пък харчи
повече, отколкото в която и да било
друга европейска страна.
Без извършване на реформи
в държавните разходи всяко увеличение на
отпуснатите средства ще потъне като вода
в пустинен пясък и ефектът ще е нулев.
Обратното, ако се извършат реформи в
системите, разходващи пари от бюджета,
резултатът ще е спестяване на средства.
Следователно, ако не се извършат реформи
в разходите, би било неразумно да се
увеличават отпусканите от бюджета
средства; ако се извършат реформи в
разходната част, няма да има нужда от
отпускане на допълнителни средства. И в
двата случая по-добре е допълнителните
приходи от 4 милиарда лева да не се
харчат.
След като не е разумно и
необходимо посочените 4 милиарда лева да
се харчат, остава те да се използват за
намаление на данъчното бреме. Това ще
има сериозни положителни ефекти:
· намалението на
облагането на труда (данък върху
доходите и осигуровки) ще увеличи
разполагаемия доход на работещите и
работодателите, ще насърчи стимулите за
труд и предприемачество, както и
стимулите за откриване на нови работни
места. В допълнение ще намалее делът на
сивата икономика
· намалението на
облагането на печалбите (чрез намаление
на ставката или въвеждане на нулев данък
печалба) ще ускори привличането на нови
инвестиции (чужди и местни), което ще
увеличи темпа на откриване на нови
работни места в частния сектор, ще
покачи производителността на труда и
оттам ще се покачат и реалните работни
заплати
· намалението на ДДС би
оставило повече средства у гражданите и
в частния сектор и би намалило темпа на
инфлация.
Всички положителни ефекти
от ниските данъци могат да се обединят в
два - повече заетост и по-високо
благосъстояние. И колкото по-бързо и
радикално се намалят данъците, толкова
по-бързо и силно ще се усетят
положителните ефекти.
Разбира се, бюрокрацията
няма да се зарадва от намалението на
данъчната тежест. Защото това означава,
че се намаляват ресурсите, с които тя е
разполагала до момента и би искала да
използва и в бъдеще. Няма как да не чуем
в следващите седмици как е “жизнено
необходимо”, “национално отговорно”,
“задължително”, “неизбежно” да се
увеличат разходите за една или друга
сфера, защото в противен случай тя ще
“загине”. И отново, както всяка година,
тези твърдения няма да бъдат доказани с
някакво сериозно изследване (защото
бюрокрацията се бои от изследване на
ефективността й).
В крайна сметка въпросът
се свежда до това в какво общество
искаме да живеем: общество, в което
бюрокрацията е многобройна и богата, а
гражданите са бедни, или общество, в
което гражданите са богати, а
бюрокрацията е малка.
|
