|
Емоциите
около възможностите за сформиране и състав на бъдещото
правителство са в центъра на обществения дебат, като за дълъг
период от време изместиха всички останали теми. Междувременно
парламентът успя да разгледа няколко законопроекта, свързани с
европейската интеграция, и да приеме голяма част от Правилника
за организацията и дейността на Народното събрание. Въпросният
правилник ще регламентира работата на депутатите, така че
съвсем не е без значение какви текстове са приети и остават да
се приемат.
Една от най-дискутираните теми
през миналата седмица беше предложението на група народни
представители от ОДС за по-ясно и пълно мотивиране на
законопроектите от вносителя. В предишния правилник
единственото, което се казва по въпроса, е, че “вносителят
дава становища по очакваните последици от прилагането на
проектозакона”. Предложението беше този текст да бъде допълнен
с изискване вносителят да посочи:
какъв е проблемът, който ще се
решава
какви са финансовите последици и
алтернативите; кои са различните подходи за намиране на
решение; какви са ефектите за икономиката и потребителите;
като цяло какви са разходите и ползите. За съжаление то не
получи необходимата подкрепа, като основният аргумент против
беше, че по този начин се ограничава законодателната
инициатива на народния представител. В крайна сметка
единственото допълнение, което беше прието, е, че към
“последици” се добавя “включително и финансовите”, което едва
ли ще бъде достатъчно за съществено промяна на досегашната
практика. Говорейки за досегашната практика, тя най-вече
включва оценка на ефектите върху бюджета, като бизнеса,
потребителите, а и ефектите върху икономиката се оказват
забравени.
Това, което и в този дебат беше
пропуснато, а и твърде често не получава заслуженото внимание,
е че решенията на Народното събрание, първо, се изпълняват с
парите на данъкоплатците и, второ, водят до краткосрочни и
дългосрочни ефекти отново върху качеството на живота на
плащащите данъци. При това положение колкото по-добре се
мотивират законодателните решения, се създават предпоставки
събраните от хората данъци да се изхарчат по-ефективно и като
цяло средата за бизнес да стане по-добра. Нарастването на
изискванията за мотивиране ще доведат до повече консултации
със засегнатите страни, с неправителствени организации, с
бизнеса и други. За да се постигне добро мотивиране, е
необходимо въпросът да се проучи, да се разгледат възможни
алтернативни решения и различни подходи. Без предварителен
анализ е трудно, а в много случаи даже невъзможно да се
определи коя алтернатива ще бъде най-ефективна от гледна точка
на разходи и ползи за икономиката. Безспорно ефектите върху
държавния бюджет са важни и трябва да се отчитат, но
по-важното е да се оценят ефектите върху бизнеса и
потребителите, върху стимулите за предприемачество и върху
инвестиционната среда.
Държавата само създава правилата
на “играта”
а развитието идва от бизнеса, от
предприемачите и затова ефектите върху тях са особено важни.
Всяко ново регулиране се отразява върху отношенията между
пазарните “играчи”, променяйки стимулите, което, независимо
дали има значим ефект върху бюджета, може да се окаже, че води
до ново равновесно положение за средата за бизнес. Подобни
развития се случваха твърде често по време на прехода в
България, като в много случаи необходимите пазарни решения
закъсняваха, което постави местния бизнес в по-неблагоприятна
ситуация спрямо международните конкуренти.
Подобряването на
законодателството е безкраен процес, всяко забавяне има цена,
всяка грешка може да означава милиони левове загуби за
български фирми. При това положение колкото по-добре се
анализират и по-широко се консултират законопроектите преди
тяхното приемане, толкова повече намаляват рисковете от
прекомерни разходи и загубена стойност за цялото общество.
Българските фирми са в условия на постоянна конкуренция и
тяхната конкурентоспособност е пряко свързана с това държавата
да им осигури разходи за правене на бизнес, които са по-ниски
или поне са сравними с тези на основните им конкуренти.
Подобно е и положението при
приемане на законодателство, свързано с ЕС. В много случаи
европейските директиви посочват крайния резултат, който трябва
да се постигне, но не и конкретните инструменти. Това дава
възможност за гъвкавост при взимането на решения, която обаче
не се изразява и не трябва да се изразява в директно копиране
на законодателство от страни - членки на ЕС. Без добър анализ
няма как да се отчетат едновременно спецификите на българската
икономика и европейското право, така че “на тъмно” е твърде
съмнително, че могат да се вземат ефективни решения. Кратките
срокове за догонване изоставането от Европа не трябва да се
използват като основание за приемане на законопроекти “на
килограм”, което е твърде вероятно да се окаже огромен проблем
за бизнеса и въобще за икономиката.
Добрата новина е, че пак във
връзка с членството на България в ЕС беше приета промяна в
правилника, според която, когато вносителят заявява, че
приемането на даден законопроект следва от членството на
България в ЕС, вече ще трябва да посочи конкретен текст от
правото на ЕС, който налага съответното регулиране. Целта в
случая е да се ограничат спекулациите, когато нарочно или
поради неправилно разбиране като част от правото на ЕС се
представят законопроекти, които в действителност нямат нищо
общо с общността. Разбира се, ще бъде твърде наивно, ако
смятаме, че приемането на този текст ще е достатъчно за
спирането на всички злоупотреби, но все пак има основание да
се надяваме, че поне ще има
сериозен ограничителен ефект
Това е много съществен проблем
както за “старите”, така и за “новите” страни - членки на ЕС.
Показателно е, че във връзка с мерки за подобряване на
регулирането във Великобритания едно от основните предприети
действия е правенето на много ясно разграничение между
законодателните решения, които следват от ЕС, и тези, които са
плод на вътрешното законодателство. Много европейски
правителства са “изкушени" да прокарват всякакво
законодателство, под предлог че става въпрос за ЕС (acquis
communautaire), защото по този начин е по-лесно да получат
както одобрението на съответния парламент, така и на по-широки
групи сред обществото. Дори се стига до случаи, при които се
внасят пакети от законопроекти с общ етикет “европейско
законодателство”, като впоследствие се оказва, че част от
предложеното регулиране е чисто и просто местно
законодателство, без каквато и да било връзка с
евроинтеграцията.
Този материал не претендира, че
е задал всички въпроси, нито, че дава всички отговори, които
засягат оценката на въздействието на политиките и
регулирането. Важният въпрос е, че оценката на въздействието
(предварителна и последваща) е ключов инструмент за
подобряване на регулирането. В България вече започва да се
натрупва практика по темата, като с участието на автора на
тази статия бе създаден специален сайт в интернет, който
предлага добър преглед на основните въпроси и методологични
материали - www.ria-studies.net
.
- - - - - -
*
Рубриката на Института за пазарна икономика излиза всеки
вторник. Авторът е и депутат от ОДС. |
