Фокусът на предизборния дебат се задържа върху възможните данъчноосигурителни промени. Предлагам кратко сравнение между предложенията на политическите сили, водещи според проучванията на общественото мнение към момента. Картината не е съвсем пълна, тъй като не разполагам с платформата на ДПС.

Сравнение на предложените фискални промени предлагам да се прави по най-важните параметри, а те са:

● Обща фискална тежест в икономиката - измерена чрез общите държавни разходи;

● Най-тежките данъци - данък “пенсия” и пределна ставка по личния доход;

● Промяна на пенсионния модел - реалистичност на намаляването на данък “пенсия” и предотвратяване на един макроикономически риск.

Защо това са най-важните индикатори за предлаганата промяна в бизнес средата?

Значима част от ефектите на фискалната тежест не са количествено измерими поради естеството на държавната интервенция в стопанските отношения - наложените промени в доброволните пазарни отношения скриват истинските цени на размяната, което прави трудна и понякога невъзможна оценката на загубата на ресурси. Все пак от намаляването на общата данъчна тежест може да очакваме подобряване на икономическата динамика поне в следните измерения:

● По-бързо нарастване на производителността на труда и респективно на реалните доходи

● Увеличаване на общото ниво на заетост

● Повече предприемаческата активност

● Увеличаване на дела на вътрешните спестявания в общия национален доход, което ще увеличи потенциала за натрупване на капитал в икономиката

● Увеличаване на притока на спестявания от чужбина (чужди инвестиции).

Най-тежките данъци в България в момента са задължителното осигуряване в държавните социални системи и данъкът върху личния доход в горната част на скалата за облагане. Теоретично най-тежките данъци имат най-изкривяващ ефект върху икономиката и следователно нанасят най-тежка загуба в макроикономически план. Нещо повече, данъкът върху най-високите доходи е наказанието върху най-производителните и най-динамично развиващите се българи. Това са в голяма степен предприемачи, от чиято енергия и иновативност зависи просперитетът в страната.

Пенсионното дело в България в сегашния си вариант представлява пречка пред развитието и потенциален макроикономически проблем. Дефицитът на държавната пенсионна система - обещанието да плаща пенсии на сегашни и бъдещи поколения пенсионери - трябва да бъде направен явен и после да бъде изплатен, без безкрайно да бъде прехвърлян на следващите поколения.

Обещания за общата фискална тежест

По този показател предложенията се разделят на “БСП срещу останалите”. Всъщност по този критерий изглежда логично да разделим партиите на леви и десни в предизборния дебат. Десните - НДСВ, ОДС и ДСБ - предлагат съкращаване на публичните разходи до 35%, докато БСП предлага запазването им на 40% от БВП (средният размер на публичните разходи последните седем години беше толкова).

Сметката е доста проста: при сценария "управление на БСП" държавата ще изземва повече доход от произвеждащите българи и ще поддържа с него зависима от бюджета заетост и нископроизводителни начинания. Ако преразпределението се съкрати до 35% от БВП още през първата година от следващото управление, това ще означава, че около 2.3 млрд. лева повече ще останат в данъкоплатците (в сравнение с варианта на 40% преразпределение). Ако сравним двете алтернативи за целия период на следващия мандат, получаваме, че правителство на БСП би изземвало над 10 млрд. лв. повече от българите в сравнение с управление на някоя от десните сили.

Обещания за най-тежките данъци

В това отношение откриваме най-съществените разлики в предложеното отдясно. Без да спазвам някакъв ред, представям разликите между НДСВ, ОДС и ДСБ. Трябва да се знае, че в момента около 39% от разходите за труд на работодателите отиват в държавния бюджет (изчислено на база на средната работна заплата).

Сегашните управляващи предложиха решително съкращаване на данъците върху наемането на труд - личните данъци плюс осигуровките в НОИ. Предложението за тяхното намаление дойде по две линии - намаляване на ставките на данъците върху личния доход и намаляване на плащанията за държавната разходно-покривна пенсионна система. НДСВ предлага да съкрати “социалните данъци” до 19.6% от брутната работна заплата. В същото време от движението предложиха намаляване на най-високата данъчна ставка за облагане на личните доходи от 24% на 19%.

Подобни са обещанията на ОДС - “социалните данъци” да станат 19.8%, а най-високият процент за облагане на личните доходи да падне на 19%. Има известни нюанси между НДСВ и ОДС в “изглаждането” на данъците, но по важните критерии тези две програми за фискална промяна са близки.

ДСБ се различава от горните две десни парии, разглеждани тук. Първо, въпреки че предлага съкращаване на “социалните данъци”, обещаното намаление е по-малко - до 24.6% от брутната работна заплата. Второ, не се застъпва за експлицитно намаляване на най-високите ставки на облагане на доходите.

Промяна на пенсионния модел

Това е вторият важен момент, в който си проличават разликите между иначе обединените от идея за намаляване на данъците десни партии. За пръв път обещанието за намаляването на данък “пенсия” изглежда реалистичен политически ангажимент, защото е направен в контекста на цялостна реформа на пенсионното дело. Това личи в програмите на НДСВ и ОДС, но липсва в тази на ДСБ.

Предлаганото намаление на осигуровките би имало смисъл, ако не е еднократен акт, а постепенно преминаване на следващите поколения пенсионери към капиталовия принцип на осигуряване. Това би означавало постепенно намаляване на осигурителната тежест, която работещите българи плащат за покриване на дефицита на сегашната пенсионна система. В такъв сценарий през следващите години процентът на преразпределението постепенно би следвало да намалява в резултат на намалението на пенсионерите, които разчитат на държавна (социална) пенсия. Така към момента на приключване на прехода от разходно-покривна към капиталово-натрупваща пенсионна система преразпределението е възможно да намалее до около 26% от БВП (тъй като в нереформирания сегашен вариант разходите за пенсии са около 9% от БВП - тях вадим от предлаганите 35% преразпределение).

Превръщането на сегашния държавен и разходно-покривен модел в частен, конкурентен и капитализиран модел е процес, който би отнел значително повече от един управленски мандат. Нещо повече, част от ефектите за икономиката от подобна реформа ще се проявяват след няколко мандата на управление. Предлаганото от партиите би следвало да се оценява по политическата му устойчивост по време на различни управления. Стъпка в тази посока е експлицирането на дълга (превръщането от неявен в явен) на държавната пенсионна система, както предлагат от НДСВ. Подобно е предложението на ОДС, макар да не е записано точно по този начин в тяхната програма.

Бъдещите поколения пенсионери ще разчитат на своите спестявания - те може да бъдат внасяни както задължително в частни пенсионни фондове, така и правени на доброволен принцип. Важното е, че отношенията им с държавата ще бъдат на съвсем друга основа - те няма да очакват обещаната пенсия, нито пък бъдещите данъкоплатци ще са длъжни да плащат сметките им.

---------------

Обща фискална тежест (в млрд. лв.) при управление на БСП дясна алтернатива разлика 

       Бележка: *Прогноза за среден номинален растеж на БВП от 9%.

-----------------

Най-важни икономически предложения преди изборите 

Бележка: *максимално предложените, ** “социалните данъци” са всички задължителни осигурителни плащания минус вноските във втория стълб на пенсионната система.

- - - - - -

* Заглавието е на "Още инфо"