Със сравнително дългото си присъствие в държавното управление Движението за права и свободи разби идеята, че една партия трябва да отстоява принципи и да е носител на идеология, за да бъде легитимен представител на гражданите.

Дори когато преди няколко години хората в ДПС се кръстиха “либерали”,

резултатът беше тоталното дискредитиране на либералната идея и нищо повече. Оттогава истинските либерали в България търсят име, с което да представят на обществото своята идеология. Но това не е темата на този анализ.

Приватизацията е политически процес, чрез който държавата освобождава активи в икономиката. Това вече би следвало да е станало ясно на политиците в България. Не съм убеден, че това е така за широката общественост, която все още приема приватизацията като средство за нещо друго. Как използват това обществено разбиране хората от ДПС, ще стане въпрос по-долу.

Раздялата на държавата с власт върху стопанството е цел сама по себе си, политически мандат сам по себе си. Тя не е средство, чието използване може да се оценява по целесъобразност. Аргументите (и оправданието) на приватизацията като процес са легитимният избор на представители на гражданите с мандат да либерализират икономиката, обществения консенсус около пазарните принципи на обществото и конституцията на България.

ДПС блокира сделки с формални аргументи за липса на целесъобразност. Но както се опитах да обясня, целесъобразността не може да е критерий за решение на приватизационен въпрос. Самото прехвърляне на собствеността в частни ръце е цел и няма друга следваща цел, чието постигане да бъде оценявано. Политиците нямат мандат да развиват конкретни индустрии или предприятия.

Блокирането на отделни приватизационни сделки от страна на ДПС не може да бъде обяснено с друго освен с вдигане на цената на собствения им глас в политическия процес. Ако ДПС беше основана на идеология партия - подобно на БСП например - можеше да търсим принципни аргументи срещу приватизацията като цяло или на отделни индустрии. Но това очевидно не е така. ДПС няма идеология и следователно няма принципни аргументи срещу раздържавяването.

Но ДПС умело използва неразбирането на смисъла на приватизацията у голяма част от обществото и зад аргументи, които на повърхността изглеждат благородни, се опитва да застане на пътя на всяка значима сделка. Това, както се казва, убива с един куршум два заека.

Първо, ДПС още преди изборите показва, че е партньор на БСП в икономическата политика - нещо, което от социалистическата партия ще имат нужда за коалиционно бъдещо управление.

Второ, гласът на ДПС става още по-ценен в ситуация, когато настоящата администрация се надява да приватизира "Булгартабак" в рамките на този мандат - в крайна сметка може би основният успех на това правителство беше приватизацията на трудни за раздържавяване индустрии и не е добре мандатът да завършва с провал точно в това отношение.

Едва ли става въпрос за нещо друго в последните разногласия между коалиционните партньори за приватизацията на "Булгартабак". Разбира се, както знаем от историята на приватизацията в България, прогноза за изхода на тази сделка е трудно да се направи.

Какво може да иска ДПС?

Не мисля, че ДПС разчита на някакви облаги от запазването на държавната собственост върху Булгартабак. Възможности за такива съществуват по три линии - първо, управлението на монополен бизнес, декапитализацията на активите или достъп до публични пари за субсидии (основно фонд “Тютюн”).

Първото и второто ми се струват малко вероятни поради краткосрочността на такава стратегия. Лидерите на ДПС са доказали, че такова дребно и плоско политическо предприемачество не е в стила им. Третото изглежда също не много вероятно, защото ако целта е публични пари, то те могат да се взимат и по други, сякаш по-лесни (и по-лесно за аргументиране), канали. Държавната собственост върху "Булгартабак" не е необходимо условие за съществуването на държавна субсидия за тютюнопроизводителите и в ДПС знаят това много добре.

Затова изглежда по-вероятно ДПС да се цели в нещо друго. Не разполагам с вътрешна информация и не мога да се ангажирам с конкретен отговор в какво. Все пак трябва да се има предвид, че това решение на партията някак съвпадна с решението на НДСВ за създаване на държавната фирма “Публични инвестиционни проекти” с вноска от фискалния резерв в капитала от 340 млн. лв.

Когато заедно с други макроикономисти коментирахме, че използването на резерва за друго освен за изплащане на държавен дълг крие рискове, имахме предвид и подобни ситуации. Това е връщане назад в историята на управлението на публичните финанси в годините отпреди 1997, когато липсата на прозрачност позволяваше неразумна и недисциплинирана фискална политика.

Но исканията на ДПС в тази политическа търговия не са най-важното тук. Интересува ни дали "Булгартабак" ще бъде приватизиран, дали губещите части от него ще бъдат ликвидирани, дали ще се променят данъците върху цигарите и дали ще се промени зависимостта на произвеждащите тютюн от държавния бюджет.

Чисто технически, самата процедура за приватизация на "Булгартабак" предполага успех. За това, разбира се, е необходима политическа воля, но допреди няколко дена по нищо не личеше, че това не е така. Изборът на процедурата беше разумен.

От една страна, приватизацията чрез холдинга не допусна намесата на административния съд, който в последно време беше започнал да мери целесъобразност на сделките. От друга - критериите за избор бяха количествени и сравними, като водеща беше цената. Всичко това предполагаше успех в продажбите поне на няколко фабрики.

Има достатъчно основания да очакваме сегашното правителство да приключи сделките за интересните фабрики на "Булгартабак". Историята на политическото поведение на ДПС в подобни ситуации е показателна. Обикновено става въпрос за конкретно искане, и то изпълнимо. Опозицията към сделката е облечена в популистка форма. Последващата евентуална промяна на позицията е сравнително лесна за обяснение пред електората.

Вероятно е лидерите на ДПС да променят реториката на конфликта още тези дни. По това до голяма степен ще стане ясно дали очакванията в този анализ са на прав път.