Преходът на България към пазарна икономика беше труден и неравен. Преди 1998 се случиха много малко пазарни неща, което добре се илюстрира от незавидния икономически растеж (когато въобще го имаше) и най-вече кризата от 1997.

След 1998 ситуацията коренно се промени, като основна причина за това е въвеждането на валутен борд (1 юли 1997). След това бяха регистрирани седем последователни години на икономически растеж (средно около 4.2%).

За сравнение: в предишния период между 1990 и 1997 средният растеж беше отрицателен (-4.7%). Инфлацията беше овладяна, като средно за периода 1998 - 2004 е около 6%. Преди въвеждането на борда средната инфлация беше около 210%, което създаваше изключителна нестабилност на средата за бизнес. В резултат на икономическата стабилност се създадоха условия за привличане на повече чужди инвестиции и въобще за увеличаване на бизнес активността на територията на България.

Като обобщение може да се каже, че бордът е едно от най-добрите решения, прилагани в България след началото на прехода към пазарна икономика. Въпреки това в някои случаи се чуваха (и се чуват) мнения, че паричният съвет води до икономическа стабилност, но това е за сметка на ограничаване на икономическия растеж. Върхът на айсберга беше изказване на г-н Станишев пред Ройтерс, в което той заявява, че валутният борд ще бъде запазен поне до приемането на България в Европейския съюз, но не става ясно какво ще се случи след това.

Когато цифрите говорят, би трябвало и политиците да внимават, защото е очевидно, че бизнесът в България се развива много по-добре след въвеждането на борда и при това положение е направо странно, че икономисти и политици се обявяват за неговото премахване или видоизменяне. Ако се премине към плаващ валутен курс и провеждане на парична политика чрез таргетиране на инфлацията, ще се стигне до намаляване доверието на бизнеса и гражданите, на които е направено обещание за определена политика. Неспазването на обещанията води до промяна на стратегията на бизнеса, така че може да се окаже, че много инвеститори при изменение на условията или премахване на борда ще се насочат към други страни с по-добра предвидимост. В икономиката е важен принципът, че “лесно се разваля, но трудно се гради”.

Наличието на стабилни пари е едно от условията за успешно функциониране на икономиката на всяка страна и е предпоставка за устойчив растеж. Не трябва да се забравя за дълбоката криза, в която паричният съвет беше въведен в България, и за последвалата стабилност и предвидимост на средата. Това допринесе за стабилизирането на лева и нарастване на използването му като средство за разплащане и за съхраняване на богатството.

Важно е да се отбележи, че правените досега изследвания показват необходимостта от запазване на борда при сегашните условия, като това се счита за основен механизъм за поддържане на стабилността и икономическия растеж. Валутният борд намали значително валутния риск, създаде условия за интеграция на българските пазари с тези на Европейския съюз и насърчи външната търговия чрез намаляването на транзакционните разходи. Въпреки че няма сериозен икономически анализ за необходимостта от премахване или изменение на борда, това не е пречка за много “общественици” да го посочват като втори по значение проблем за България след световната депресия. Това е още една причина за важността от постигане на съгласие с МВФ относно критериите за изпълнение на споразумението през тази година, защото това ще засяга и работата на следващото правителство и може да се окаже важен външен натиск за запазване на борда.

Бордът въведе ясни ограничения върху харчовете на правителството, което предопредели ниските бюджетни дефицити (или дори излишъци) след 1997. Намеренията за премахване на борда вероятно са свързани със създаването на възможности за по-големи бюджетни дефицити и съответно разходи на правителството.

Не е ясно защо при наличието на редица нереформирани (или проблемни) области като здравеопазване, образование или дори пенсионно осигуряване не се създава обществен натиск за преструктуриране на тези слаби места на икономиката, а се мисли за промяна на най-добре работещата система - валутния борд. Прави впечатление, че в България твърде често има сериозен отпор срещу пазарни реформи (например приватизацията или въвеждането на частни изпълнители вместо държавни съдия-изпълнители), въпреки че проформа всички политически сили са пазарно ориентирани. И политическата, и икономическата цена от евентуална промяна на условията на борда ще бъде много висока, така че, ако някоя политическа партия все пак реши да промени условията на борда (или да го премахне), ще трябва да понесе всички негативни последствия от това. А негативите ще бъдат много, особено ако се допусне втора криза, подобна на тази от 1997.

В тази връзка би следвало още преди изборите да стане ясно за нас, избирателите, какво смятат да правят политическите сили с борда (най-вече БСП), защото това може да промени вота на много избиратели (най-вече на тези, които добре си спомнят кризата от 1996-1997 и не искат подобни събития в бъдеще). Социологическите проучвания засега сочат предизборна победа на БСП, така че е особено важно представителите на тази политическа сила ясно да заявят своята позиция по валутния борд преди изборите. До момента въпреки изявленията на отделни политици не стана ясно дали има ясна обща позиция по темата. Защо например, ако от БСП смятат да запазят борда до 2009, не излязат с ясно изявление от името на цялата партия, така че да се разсеят съмненията? В сегашната ситуация по-скоро изглежда, че в рамките на БСП има много мнения по темата и предстои обсъждането на въпроса.

Единствената разумна мярка, която може да се приложи за допълнително намаляване на валутния риск, е приемането на законова възможност държавата да приема разплащания на граждани и фирми в евро. Това ще доведе до конкуренция между двете валути, така че гражданите и фирмите ще имат възможност за избор. Освен това ще се намалят транзакционните разходи за банковата система в месеците, когато има струпване на данъчни плащания, защото те ще могат да обслужват трансферите на своите клиенти в две валути, което ще намали търсенето на левове в такива периоди и ще позволи по-висока гъвкавост на банковата система като цяло. Валутният риск за икономиката ще намалее, което ще бъде предпоставка за по-висок растеж. Особено благоприятно в тази връзка е и обстоятелството, че страните от ЕС са и основен търговски партньор.

Подобно решение би могло да се договори с Европейската комисия дори преди официалното членство на България в общността, особено ако се разглежда като политика на правителството за плавна евроизация.