Миналата седмица ръководството на сегашната социалистическа, бивша комунистическа партия, прие декларация, с която подчерта “съществения принос и значение на БСП за българския преход към демокрация”. Целта на документа била десните сили да не изземат за себе си целия принос за прехода, без дори да са съществували на 10 ноември 1989.

Като свободен гражданин с десни политически убеждения душевната драма, която тази политическа позиция на Сергей Дмитриевич Станишев (син на един от партийните превратаджии), е предизвикала у Евгения Тодорова Живкова ( дъщеро-внучка на сваления от тях комунистически диктатор), може само да ме накара подигравателно да се усмихна. Пак с усмивка - този път горчива, мога да приема и намерението на “десните партии” да се обединяват точно на 10 ноември, за да влязат в левия сценарий “кой е по-по-най-заслужил” за прехода. Но конюнктурният и манипулативен подход към близката история, който БСП, СДС и всички нароили се от БКП повече от 300 български партии вече 15 години демонстрират, не ме разсмива по никакъв начин. И затова призовавам - да теглим чертата на 10 ноември.

За целта вместо приход - разход нека впишем в сметката на комунизма “престъпления” и “постижения”. Аз и мислещите като мен се наемаме да попълним графата “престъпления ”. Без да съм “пострадал от мероприятията на народната власт”, смятам комунизма за престъпен заради:

• Масовите убийства без съд - през септември - октомври 1994 г., и със съд - от Народния съд, през всички останали скалъпени процеси на лидери на опозицията и на опозицията в самата партия, на духовници, на инакомислещи, в годините до 10-10-11-1989.

• Ограничаването на националния суверенитет - от опита за създаване на “македонска нация” до намерението да станем 16-а съветска република Участието във военни интервенции, подпомагането на терористични организации, контрабандата с оръжие и наркотици

• Опитът за “преименуване”, разбирай “етническо прочистване”, на мюсюлманското малцинство

• Милитаризацията на обществото и идеологизацията на масовото съзнание

• Масовите кражби в икономиката и селското стопанство, довели България до национална катастрофа

• Безогледното унищожаване на природата

Нека комунистите и мислещите като тях попълнят графата “постижения”. Да сложат там електрификацията, парофикацията, индустриализацията, колективизацията и културното въздигане на нацията. Да прибавят Андрей, който разтяга акордеона, и Тошо, Пеко, Мако, Тано, Цола, налапали микрофона. Да прибавят каквото още искат. И да теглим чертата. По-точно - децата ни да я теглят.

Ние, живелите комунизма, нямаме право да го оценяваме. Но сме длъжни да го разкажем. Оценките ще ги пишат децата ни - вероятно след още 15 години. Или след 25 - когато умре и последният роб. Но ще го направят - нищо не остава скрито на този свят.