11-10-2004

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Българско общество за индивидуална свобода

Аз, гражданинът

Съвместна рубрика с "Дневник"

11 октомври 2004 17:10

Използване на ценните полицейски ресурси

България е страна, в която се извършват значителен брой престъпления. Това е сериозен проблем за българските граждани и поради тази причина в държавния бюджет се отделят значителни средства за полицията. Понякога, обаче, тези средства не се използват за борба с престъпността. Ето няколко примера:

1. Наскоро на служители на МВР беше наредено да свалят рекламни билбордове, намиращи се в близост до паметника на Васил Левски в София. Ясно е, че докато тези служители са се занимавали с тази дейност те не са могли да се занимават с борба с престъпността. С други думи, част от ценния ресурс на полицията и МВР е бил отнет и използван за неща, които трудно могат да се свържат с подобряване на сигурността на гражданите. Тук трябва да споменем и това, че в случая освен времето на няколко полицаи са отнети и ресурси от ръководството на МВР, тъй като се е наложило лично главният секретар на министерството да се разпореди. Свалянето на билбордове (ако въобще трябва да се прави) е относително проста техническа операция, за която не е оправдано използването на ценен полицейски ресурс.

2. Преди няколко седмици служители на полицията затвориха офиса на единствената компания, която предлага евтини полети от България към Европа. Причината – компанията няма лиценз (а дали има нужда от такъв е по-скоро съдебен казус). Отново възниква въпросът – необходимо ли е полицейски служители да се занимават с проблем, който е далеч от борбата с престъпността? Ясно е, че много от съществуващите лицензионни режими в България са безсмислени и съществуват единствено заради желанието на бюрократите да имат власт. И да се губи ценно полицейско време с опити за прилагането на тези безсмислени лицензи е непростима загуба на ресурси при тази висока престъпност.

3. По-рано през годината беше решено, че всеки човек, който притежава дори една цигара марихуана ще влиза в затвора за значителен период от време. Прилагането на този закон, разбира се, отново тежи върху полицията и нейните служители. Пушенето на марихуана (а и на тютюн) очевидно е доброволен акт и когато се извършва от пълнолетни граждани не води до накърняване на собствеността и личността на други граждани (освен когато се пуши сред непушачи в затворено помещение, но това е друга тема, която отново не е работа на полицията). От пушенето няма жертви и следователно то не е престъпление като кражбата, убийството и др.под. Колкото повече ресурси на полицията, обаче, се насочат към преследване на “престъпления” без жертва от рода на пушенето на марихуана, толкова по-малко ресурси ще има за борба с истинските престъпления – тези, при които има жертва.

Често политиците действат сякаш живеем в някакъв идеален свят, в който има безкрайно много ресурси и те могат да постигнат едновременно всички възможни цели. Това обаче не е случаят в реалния свят – в него ресурсите са ограничени и не дават възможност за постигане на всички възможни цели. Затова е важно ресурсите да се насочват към постигане на най-важните приоритети – при полицията това без съмнение е престъпността. Още повече, че борбата с престъпността е безспорен приоритет, за разлика от много други цели, по които има сериозни спорове.

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо