юли се  разшири и базата, върху която се изчисляват минималните задължителни резерви, като в нея се включиха депозитите над две години и репо сделките. За тях се внасят резерви от 4%, като най-вероятно този процент ще се увеличи на 8%. Също така се предвижда 100% от кеша, който банките държат да влезе в размера на задължителните резерви. Като допълнителна мярка се обсъжда възможността за емитиране на държавни ценни книжа с цел изтегляне на ликвидност. Освен това, МВФ призовава и за по-строг контрол и върху небанкови институции, които отпускат кредити.

В действителност нито представителите на правителството, нито експертите на МВФ няма как да знаят кой е “безопасният” темп на растеж на кредитите. Съществува реална опасност тези мерки да бъдат предпоставка за намаляване растежа на икономиката поради вторични ефекти по посока на намаляване на спестяванията и поскъпване на кредитите.

Освен това, ще бъде много прибързано, ако толкова скоро след приемането на първите ограничения, правителството прибегне до нови мерки. Ефектите от първите мерки все още не са “изявили” изцяло, така че в крайна сметка може да се стигне до положението първо да се ограничава кредитната експанзия, а след това да започне да се насърчава. Подобни развития увеличават неяснотата в средата за правене на бизнес.

Напълно възможно е увеличаването на кредитите от последните месеци да се дължи на обстоятелството, че банките очакват въвеждането на все по-строги ограничения пред кредитирането и използват момента да отпускат повече кредити в рамките на “преходен период”.

Основен проблем от МВФ виждат в нарастването на потребителските кредити, които нарастват по-бързо от бизнес кредитите. В номинално изражение обаче картината е различна. Средното месечно номинално нарастване на бизнес кредитите за периода януари-юли 2004 г. е 213 млн. лв. срещу 85 млн. лева за потребителските кредити.

Трябва да се има предвид, че описаните мерки ще доведат до едновременното намаляване и на двете групи кредити, което ще означава увеличаване на разходите за правене на бизнес. В определени случаи е напълно възможно кредити, които в банковата статистика се водят като потребителски, всъщност да са използвани за инвестиционна дейност, което поставя допълнителна въпросителна относно смисъла на мерките за ограничаване на кредитирането.

Увеличаването на минималните задължителни резерви е парична политика само по себе си, а с приемането на борда беше обещано да не се прибягва до такава. Минималните задължителни резерви представляват данък върху банките, който оскъпява кредитирането. Това е много мощен инструмент, чийто ефект може да се окаже по-силен от очакванията. Провеждането на парична политика въпреки обещанието за отказ от такава, увеличава несигурността сред пазарните участници, при положение че някои от действията на правителството са непоследователни.

Всеобщо е разбирането, че банките трябва да бъдат спасени от правителството. Всъщност те имат свои механизми за овладяване на кризисни ситуации. Например могат да създадат кредитно бюро за по-добър контрол върху качеството на кредитите. Банките, които са клонове на международни банки, в общия случай могат да разчитат на рефинансиране от компанията-майка при наличие на затруднения с ликвидността. Освен това, всяка от банките на българския пазар има стимул да запази добра репутация, което важи с особена сила за международните банки, защото евентуалните проблеми в една страна водят до отлив на доверие в глобален план. С всичко това искам да кажа, че едва ли тези банки просто раздават кредити, без да обмислян възможните рискове и затруднения.

Ограничаването (оскъпяването) на кредитирането от страна на търговските банки ще даде тласък за развитието на алтернативни източници за финансиране като лизинговите компании например. Именно затова от МВФ настояват за по-строг контрол върху небанкови институции, които отпускат кредити. Ако се тръгне по тази линия, е твърде вероятно в името на “намаляването на кредитната експанзия” да се достигне до приемането на различни нови регулации, които ще оскъпят правенето на бизнес.

Увеличаване на минималната работна заплата

От МВФ правилно се противопоставят на нарастването на минималната работна заплата в България. Много наивно е да се мисли, че с административни мерки може да се подобри стандартът на живот. Именно минималната работна заплата принуждава хората с ниска квалификация да спрат да се трудят и да бъдат зависими от социалната политика на държавата. Тоест, държавата с административни мерки отнема възможността на тези хора да създават стойност, а след това прави социални програми, за да ги подпомага. Така че, минималната работна заплата не създава, а отнема възможности от по-ниско производителните хора. Минималната работна заплата представлява принудително увеличаване на разходите за труд на работодателите с административни мерки.

Увеличаването на минималната работна заплата ще намали официалната заетост за сметка на неформалната и ще доведе до увеличаване на безработицата. Цената на труда ще нарасне, защото в определени случаи работодателите ще са принудени да плащат по-висока цена от пазарната за даден вид труд, а за да покрият разходите, те ще бъдат принудени да увеличат цените на предлаганите стоки и услуги, което ще намали и тяхната конкурентоспособност. В средносрочен и дългосрочен план това ще доведе до влошаване на конкурентните позиции на износителите и съответно намаляване на потенциала за износ. Колкото по-висока става минималната работна заплата, толкова повече нараства изкривяването на трудовия пазар. Това ясно е обяснено и в последния доклад на Световната банка “Възможности за правене на бизнес”.

По-реалистични приходи в бюджета

От МВФ настояват също в новия бюджет да се заложат по-реалистични приходи, за да не се стига до огромни преизпълнения като през 2004 година. За 2004 г. очакваното преизпълнение е между 1.1 и 1.3 млрд. лева. В това предложение безспорно има логика, защото преизпълнението се дължи, освен на подобрената данъчна събираемост, така и на консервативно залаганите приходи. Тоест, залагат се лесни за изпълнение приходи, а впоследствие правителството разпределя по свое усмотрение получените излишъци. Съществен момент в случая е, че това се случва, без да има решение на парламента, защото Народното събрание гласува една сума на приходите, а на практика се изпълнява друга. Обичайно тези излишъци се използват за отпускане на нови средства на общините, допълнителни заплати за бюджетните служители, надбавки към пенсиите в края на годината и евентуално финансиране на инфраструктурни проекти. Тези практики създават стимули общините да допускат по-големи дефицити, знаейки, че в крайна сметка ще им бъдат отпуснати допълнителни средства (все пак в България няма как една община да фалира).

Наличието на значителен фискален резерв, излишъкът в бюджета и очакваните приходи от приватизация могат да бъдат използвани за значително по-голямо намаление на данъчно-осигурителната тежест от обявеното от г-н Велчев намаление от 350 млн. лв., което ще бъде предпоставка за постигане на по-висок икономически растеж. Това ще означава нарастване на бизнес активността, както от страна на резиденти, така и от нерезиденти.