31-08-2004

Online от 1 юли 2002

 

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Българско общество за индивидуална свобода

БОИС

Асенка Христова

Аз, гражданинът

Съвместна рубрика с "Дневник"

31 август 2004 13:30

Паркиране и морал

В последно време Столичната община демонстрира (засега по-скоро намерение за) активизиране на мерките за противодействие на неправомерното паркиране в София. За повечето софиянци, за които проблемът с паркирането по улиците не е претърпял никакво благоприятно развитие от времето на късния социализъм, е ясно, че подобни кампании нямат и не могат да имат никакъв ефект. Най-малкото защото третират последиците, а не първопричините за проблема. А освен всичко друго и заради факта, че частично проблемът се дължи и на индивидуални морално-етични и ценностни модели, които трудно се променят със стикери и глоби.

Живея на голям централен столичен булевард в т. нар. синя зона. На първия етаж на кооперацията ми в преустроен апартамент се помещава заложна къща. От години насам всяка делнична сутрин очевидно специално назначен за целта служител "затваря" свободните места за паркиране на булеварда със сгъваеми столове - да пазят място за колите на "наште хора". По този начин, освен че създава заетост, бизнесът пести пари за служебен абонамент. Пък и така системата е доста по-гъвкава. Много важно, че си е откровено насилие спрямо правото на другите шофьори да паркират на иначе по принцип достъпната улица. Очевидно необезпокояван от представителите на "Паркинги и гаражи", съответният служител по цял ден разнася два-три бели сгъваеми стола насам-натам по булеварда, блокирайки свободните (и/или освобождаващите се) паркинг места и прогонва нахалниците, дръзнали да си помислят, че могат да паркират на "нашта улица". И така - до края на работния ден.

Всъщност този макар и нелеп по същество пример е показателен в поне три аспекта.

Първо, докато съобразяването с правилата излиза по-скъпо от нарушаването им, за много хора рационалният избор ще се свежда до второто. Затова и май никой не храни особени илюзии, че глобата от 15 лв. за неправилно паркиране ще освободи тротоарите от паркирали коли - може и да се окаже по-изгодна в сравнение с цената на платените паркинги в центъра или с алтернативния разход за обикаляне по улиците в търсене на подходящо свободно място. Защото каквото и да се говори, общината очевидно поставя коня пред каруцата и се опитва чрез санкции да реши проблем, чието решение е в създаване на адекватна инфраструктура.

Второ, знаково е отношението на т.нар. компетентни органи. Конкретният казус като че ли не влиза в правомощията, пък и очевидно не е интересен за т.нар. полеви служители, обикалящи района и поставящи скоби на "неправомерно" паркиралите коли. Поради някаква причина не е интересен и за Столичния инспекторат. Не е много ясно обаче дали изведнъж няма да им стане интересно, ако улицата се затвори със стол не от заложната къща, а от простосмъртен гражданин. При всички случаи неясните отговорности и прилагането на правилата на дискреционна основа няма как да не създават проблеми при спазването на същите тези правила. Това е особено видно при дейността на т.нар. паяци, където дискрецията стои в основата на санкцията и поставя на сериозно изпитание справедливостта.

Трето, примерът показва набиращата все повече последователи култура на поведение, характеризираща се с принципа "нарушавам правилата, защото мога". Прилагането на този принцип показва определен дефицит на етични норми и ценности, водещи в крайна сметка не само до неспазването на някакви си правила, но и до несъобразяването и/или до нарушаването на правата на другите хора. А това вече е проблем на и за обществото.

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо