Графика 1: Нарастване на приходите в държавния бюджет спрямо съответния месец на предходната година

Източник: изчисления на автора на база на данни от МФ

На графика 2 виждаме натрупаното преизпълнение на бюджета по месеци от началото на 2004 година. В края на месец юни 2004 година преизпълнението е в размер на почти 650 милиона лева докато за цялата 2003 година преизпълнението беше 700 милиона лева. Най-вероятно до края на годината преизпълнението на бюджета ще надмине един милиард лева и ще достигне до около 1.1 – 1.3 милиарда лева.[1]

Графика 2: Преизпълнение на консолидирания държавен бюджет, млн. лв.

Източник: изчисления на автора; данни от МФ

Голямото преизпълнение на консолидирания бюджет през 2004 година дава възможност за значително намаление на данъчните ставки за гражданите и бизнеса. Ето няколко варианта за намаление на данъците, които могат да се осъществят още през 2004 година чрез използване на бюджетния излишък:

• възможно е данъкът върху доходите да се намали от сегашното ниво (12-29%) до нула, тъй като приходите от него се очаква да достигнат около 1.2 милиарда лева и са почти равни на очакваното преизпълнение в бюджета до края на годината;

• възможно е данъкът върху печалбата да се намали от 19.5% до нула, тъй като очакваните приходи от него са малко над един милиарда лева, т.е. те са по-ниски от очакваното преизпълнение в бюджета;

• постижимо е едновременно намаление на данъка върху доходите до 10% и на данъка върху печалбата до 10%;

• осигурителните вноски могат да се намалят почти наполовина от 42.7% до около 22%.

(Георги Ангелов)

***  *****  ***

Горе

Прогресивно ли е данъчното облагане в България?

Много хора сигурно си мислят, че данъчното облагане по личните доходи в България е прогресивно. Това разбиране изглежда непосредствено следва от факта, че скалата по данъка върху доходите на физическите лица е прогресивна – т.е. данъчната ставка се повишава с нарастването на дохода. Вероятно ще се запитате защо тогава изобщо се повдига този въпрос, след като отговорът му е почти очевиден.

Само че при наблюдението на доходите на българите трябва да отбележим, че данъкът върху дохода не е единственият пряк данък, който те плащат. Другият компонент от данъка, който формира значителна част от задължението са т.нар. осигуровки или както ги наричаме ние с цел по-точно характеризиране на икономическия им смисъл - “данък върху труда”.

На графика 1 са изобразени средната и пределната данъчни ставки в зависимост от получения доход. При построяването на тази графика са отчетени както осигуровките, така и подоходния данък. Вижда се, че фактически средната и пределната ставка нарастват до определено ниво на дохода и след това започват да се понижават. Прогресивното облагане се изразява в нарастване на средната данъчна ставка при увеличаване на дохода и следователно системата в България не може да се нарече прогресивна. Нещо повече, за хората с високи доходи тази система дори е регресивна.

Графика 1: Пределна и средна данъчна ставка

На какво се дължи това различно третиране на отделните хора?

Както посочихме по-горе в личното облагане има два компонента. Според Закона за облагане доходите на физическите лица за 2004 г. ставките са както следва:

Таблица 1: Ставка по ЗОДФЛ

0 - 120 лв.	-
120 - 150 лв.	12%
150 - 250 лв.	22%
250 - 600 лв.	26%
над 600 лв.	29%

Размерът на осигурителната вноска е различен за различните видове дейности, но при трудово правоотношение той е 42.7% от осигурителния доход. Той, от своя страна, се намира в интервала от 0 до 1200 лв. Над 1200 лв. ставката по осигурителните вноски е 0%. По този начин осигуровките всъщност са регресивни по отношение на дохода и в крайна сметка при сумиране на ефектите от данък и осигуровки се получава, че хората с нетни доходи над 2000 лв. месечно имат еднаква средна ставка с тези, които получават около 200 лв.

Резултати от сегашната система на облагане

Като последствие от настоящия модел се получава, че всъщност най-висок процент от доходите си плащат като данъци хората от т.нар. средна класа. Това са данъкоплатци с нетен доход от 630 до 890 лв., чиято средна ставка е от 47 до 48.3%. Тези хора фактически представляват зараждащата се средна класа, за която се говори още от началото на прехода към пазарна икономика. Следователно върху тях е поставена най-голямата тежест по отношение на данъците. Те са изложени и на най-високите пределни данъчни ставки – т.е. облагането на всеки допълнително изработен лев е най-високо. Изглежда, че политиката на правителството е насочена към цели противоположни на официално обявените – подпомагане на изграждането на стабилна средна класа, тъй като фактически тя е наказана от сегашната система.

Разбира се, прекомерното облагане на средната класа не значи, че останалите групи не плащат високи данъци. Напротив - и при другите подоходни групи средната ставка е много висока и се движи в интервала от 32 до 46% за ниските доходи и от 46 до 38% при високите. Следователно тези две групи с нетни доходи съответно от 100 до 560 лв. и от 890 до 2000 лв. се облагат с близка по размер средна ставка, като все пак при високите доходи тя намалява, докато при ниските расте.

Доста по-различна е ситуацията при пределните данъчни ставки. Те значително се отличават по размер и то полза на високите доходи. Поради наличието на максимален  осигурителен доход хората с брутен възнаграждение над 1200 лв. на месец имат пределна ставка от 29%, като тази ставка не се променя. При хората с ниски доходи обаче, пределната ставка е доста висока и нараства заедно с дохода. Тя достига около 50% или на практика от всеки изработен лев държавата отнема на данъкоплатеца половината и така намалява стимулите му за труд и предприемачество.

Какъв извод можем да направим от разсъжденията досега?

Най-справедливото облагане за всички подоходни групи може да се получи ако се  въведе еднаква ставка за всички хора в размер на  10% данък по личните доходи и 10% осигуровки. Тогава пределната данъчна ставка ще бъде 19% и ще бъде еднаква за всички. Това ще осигури по-голяма справедливост на данъчното облагане и много по-високи доходи за хората.

(Димитър Чобанов)

***  *****  ***

Горе

Ръст на заплатите при ниски данъци

Нека да допуснем, че се приеме предложението за въвеждане на ставка от 10% за данъка върху доходите, данъка върху печалбата и осигурителните вноски. Един от най-важните ефекти от подобно намаление на данъците е увеличението на чистата заплата, която получават работещите в България.

При настоящата система на данъчно облагане разходите за труд на работодателя се облагат с осигурителни вноски, след това брутната заплата също се облага с осигурителни вноски, а полученият остатък подлежи на облагане с данък върху доходите. Общият размер на осигурителните вноски е 42.7%, а данъкът върху доходите е между 12% и 29%.

Намалението на ставката по осигурителните вноски от 42.7% на 10% ще доведе до значително спестяване на средства, които в момента се плащат към бюджета. Спестените средства ще се разделят между работодател и нает като една част от това спестяване ще се насочи към увеличение на заплатите на работниците и служителите, а друга част от него ще увеличи печалбите на работодателите. Какво ще бъде съотношението между парите, получени от работника и работодателя зависи от еластичността на предлагането на труд. При абсолютно нееластично предлагане на труд цялото намаление на осигуровките ще се насочи към увеличение на заплатите. Колкото по-еластично е предлагането на труд, толкова по-голяма част от спестените средства ще се насочат към работодателите.

Изследванията на труда в други страни показват, че предлагането на труд е относително нееластично за наетите като цяло, а за големи групи от работници и служители (например мъже в трудоспособна възраст) е дори абсолютно нееластично. Следователно има причини да смятаме, че по-голямата част от сумата на спестените осигуровки или дори цялата спестена сума ще се насочи към увеличение на заплатите на работниците.

За да бъде по-консервативна оценката ни, ще приемем, че 70% от спестената сума на осигуровките, внасяни от работодателя, ще се насочи към увеличение на брутната заплата. Като се има предвид и намалението на облагането на самия работодател под формата на данък върху печалбата оценката ни наистина е консервативна и подценява реалното нарастване на заплатите.

Графика 1: Нарастване на заплатите при 10% данъци

Източник: изчисления на автора

На графика 1 виждаме увеличението на нетните заплати при намаление на данъчните ставки до 10%. Средното увеличение на заплатите е над 30%, като за хората с най-ниски и най-високи доходи увеличението ще е около 25%, а за т.нар. средна класа увеличението ще е около 35-45%. Това е така, тъй като в момента средната класа плаща най-високи данъчни ставки.

Нека да разгледаме едно семейство, в което има двама работещи с месечна чиста заплата, която е равна на средната за страната. Нетният доход на семейството е около 470 лева при сегашните данъци и осигуровки. В резултат на намалението на данъците и осигуровките до 10% доходът на това семейство ще нарасне с около 140 лева месечно и ще надмине 600 лева. В резултат само заради намалението на данъците и осигуровките чистите доходи на едно средно семейството ще нараснат с 1700 лева годишно.

(Георги Ангелов)

***  *****  ***

Горе

13% плосък данък в Русия: година четири

На 1 януари 2001 година в Русия беше въведен плосък данък от 13% за облагане на личните доходи. Руският 13-процентен данък замени една система с три ставки, най-високата от които беше 30% и се отнасяше за доходи над 5000 долара. Плоският данък е удивително успешен по всички възможни измерители и окуражи други страни като Сърбия (2003 г.), Украйна (2004 г.) и Словакия (2004 г.) да въведат плоски данъци. По-рано плосък данък беше въведен в Естония (1994 г.) и Латвия (1995 г.), както и в Хонконг.

През 2001 година приходите от данъка върху личните доходи достигат 255.5 милиарда рубли, т.е. отбелязва се реално увеличение от 25.2% след отчитане на инфлацията. Приходите от данъка върху личните доходи като дял от данъчните приходи в консолидирания бюджет нарастват от 12.1% през 2000 г. на 12.7% през 2001 година. Икономическият растеж е 5.1%, т.е. ръстът в приходите не може да се отдаде изцяло или дори предимно на икономическия растеж.

През 2002 година приходите от данъка върху личните доходи възлизат на 357.1 милиарда рубли, т.е. те отбелязват реален ръст от 24.6% спрямо 2001 година. Приходите от данъка върху доходите нарастват от 12.7% на 15.3% от консолидирания бюджет. Растежът на брутния вътрешен продукт през 2002 година е 4.7%, т.е. нарастването на приходите от данъка върху доходите е пет пъти по-високо от нарастването на приходите.

През 2003 година приходите от данъка върху личните доходи генерират 449.8 милиарда рубли. След коригиране заради инфлацията реалното увеличение на приходите е 15.2%. Делът на данъка върху доходите в консолидирания бюджет нараства от 15.3% на 17% през 2003 година. Растежът на брутния вътрешен продукт е 7.3%.

За периода януари – юни 2004 година приходите от данъка върху личните доходи достигат 252.4 милиона рубли. Нарастването спрямо същия период на предходната година е 16% в реално изражение докато нарастването на общите приходи в руския консолидиран бюджет е доста по-ниско – около 7%. Ръстът на БВП за първото тримесечие на 2004 година е 8%.

За периода откакто най-високата данъчна ставка на данъка върху личните доходи в Русия беше намалена от 30% на 13%, реалните приходи от него нарастват с над 100%. Руският бюджет е относително стабилен, данъчната събираемост се повишава, а икономическият растеж е висок.

Обнадеждено от положителните резултати от намалението на данъка върху доходите правителството на Русия обяви намерението си да намали осигуровките от 35.6% на 26% през 2005 година и на 16% през 2006 година.

(Георги Ангелов[2])

***  *****  ***

Горе

Преразпределение през бюджета: обещания и изпълнение

Наскоро НДСВ за пореден път обяви намерения за намаляване на бюджетните  приходи и разходи като процент от брутния вътрешен продукт. Това се случи по повод приемането от министерския съвет на бюджетната прогноза за периода 2005-2007 г. и актуализирането на стратегията за управление на държавния дълг.

Обещанията за намаляване на преразпределението през бюджета присъстваха още в предизборната програма на НДСВ (виж таблицата). По-късно те бяха оповестени и в документа “Данъчна политика 2003-2005 г.”[3] – публикуван от министерството на финансите. Там беше декларирано, че приходите в консолидирания бюджет за 2003 г. трябва да са 36.5% от БВП. В действителност обаче, това не се получи. Вместо понижено преразпределение на практика то беше дори повишено спрямо предходната година и достигна 40.9% от БВП. Този процент е твърде вероятно дори да нарасне до 41.6% от БВП през 2004 г., като се има предвид, че до момента преизпълнението на бюджетните приходи е в размер на около 650 млн. лв., при посочена в същия документ цел за 36.2%. Планираните приходи за 2005 г. са били 35% и претърпяват промяна според разчетите на правителството, като според последни данни те вече трябва да са 38.5% от БВП. Това доказва, че при своето управление настоящото правителство не се стреми да се придържа към обявените си намерения, като дори в конкретния случай то действа по-скоро в посока противоположна на дадените обещания.

Освен това има известно несъответствие между приетите от МС стойности и тези, които са предоставени от Агенцията за икономически анализи и прогнози. Това несъответствие е поне според официалната достъпна информация на интернет сайтовете на двете институции. Според една от последните публикации на АИАП от месец юни 2004 г. - “Макроикономическа прогноза за развитието на България”[4] прогнозните приходи за 2005 г. са 16 449.1 млн. лв., докато в приетия от правителството документ те са 15 780.8 млн. лв. АИАП има основна роля при изготвянето на бюджета и е логично да се предположи, че правителството се води предимно от прогнозите на агенцията при определянето на бюджета. Само че разликата между двете числа за приходите е много значителна – около 670 млн. лв. и изглежда трудно обяснима. Според информацията от МС посочените приходи и разходи ще представляват съответно 38.5% и 39% от БВП за 2005 г., което означава, че прогнозният БВП ще е около 40 990 млн. лв. Това е сравнително близо до прогнозата на АИАП за БВП за същата година – 41 075 млн. лв. и изглежда, все пак, че е имало известна ревизия на прогнозата за БВП, която не е била обявена официално, но тя не би могла да породи толкова значителна промяна в прогнозата за бюджетните приходи.

Таблица 1: Бюджетни приходи като процент от БВП

Година	Цел	Изпълнение	Разлика	Разлика (млн. лв.)
2003	36.5%	40.9%	4.4%	1514.0
2004	36.2%	41.6%	5.4%	2045.9
2005	35%	40.1%	5.1%	2090.5

Източник: Министерство на финансите: “Данъчна политика 2003 – 2005”, Агенция за икономически анализи и прогнози “Макроикономическа прогноза за развитието на България”, Юни 2004 г. и собствени изчисления

 

Тъй като приетите от МС решения имат политически характер и до някаква степен се предопределят от предстоящите избори през следващата година по-убедителна изглежда оценката на експертите от агенцията и приходите действително ще бъдат в по-голям размер от предвидените от МС. При прилагане на данните от агенцията и новата прогноза за БВП се получава, че всъщност приходите са около 40.1% от БВП и отново намалението на преразпределението през бюджета или няма да се случи, или ще бъде в много по-малка степен от предвиденото и възможното.

Какво би станало ако управляващите действително бяха изпълнили намеренията си от началото на мандата и преразпределението през бюджета през 2005 г. беше 35% от БВП. (Намеренията на правителството включваха и нулев бюджетен дефицит и затова приемаме, че приходите и разходите са равни.) Бюджетните приходи биха били 14 346.5 млн. лв. или с около 2 100 млн. по-малко от очакваното от агенцията. Това би позволило намаление на данъка върху доходите на физическите лица до 10%, което струва около 360 млн. лв., намаление на данъка върху печалбата до 10% - около 220 млн. лв. и понижение на социалните осигуровки до 17% вместо сегашните 42.7% - около 1 500 млн. лв. Тази оценка е по-скоро консервативна и не включва евентуалните ефекти от намаляването на дела на сивата икономика поради по-ниските данъци, понижените разходи за труд на работодателите и вероятното увеличение на заплатите на работниците, което води до нарастване на облагаемата основа, и нарасналия икономически растеж. Ако тези фактори бъдат отчетени това означава, че осигурителната тежест също би могла да бъде намалена още повече и да достигне 10%.

Какъв е изводът от посочените по-горе изчисления? Правителството изгуби три години по отношение на намаляването на преразпределението през бюджета. Ако беше изпълнило дадените обещания и при сегашните условия на развитие на икономиката щеше да е напълно възможно през 2005 г. размерът на преките данъци (включително и осигуровките) да бъде 10%. Това естествено би повлияло и на гласоподавателите, които щяха да плащат и много по-ниски данъци отколкото сега. Тогава и перспективата за запазване на властта през следващия мандат би била много по-възможна.

(Димитър Чобанов)

***  *****  ***

 

Ние препоръчваме:

Robert Hall and Alvin Rabushka, The Flat Tax, Hoover Institution Press, 1995

http://www-hoover.stanford.edu/publications/books/flattax.html

 

***  *****  ***

Горе

До: Милен Велчев, министър на финансите

Копие до: Симеон Сакскобургготски, министър-председател

Отворено писмо

Относно необходимостта от намаление на данъците

Уважаеми господин Велчев,

Също като Вас ние желаем икономиката на България да се развива бързо и благосъстоянието на българските граждани да расте. Именно поради тази причина бихме искали да насочим Вашето внимание върху изключително важното значение на данъчна реформа, свързана с намаление на данъците.

Данъчното облагане е пряко свързано с доходите на отделните граждани. По-ниските данъци оставят повече средства в ръцете на тези хора, които са получили дохода си с инициативност, умения, предприемчивост и упорит труд.

Данъците влияят върху темпа на икономическо развитие. Ниските данъчни ставки осигуряват възможности за повече местно спестяване, повишават ефективността и обема на инвестициите и привличат чуждестранни капитали. Те също така увеличават стимулите за труд, благоприятстват предприемачеството и поемането на риск. Ниските данъци намаляват изкривяването на цените и увеличават ефективността на икономическата система. Всички тези ефекти от ниските данъци увеличават икономическия растеж, заетостта, производителността и благоденствието.

Ниските данъчни ставки намаляват стимулите за укриване на доходи, ограничават корупционните практики, понижават дела на сивата икономика и увеличават събираемостта на данъците. Те също така опростяват значително процедурите и намаляват разходите в администрацията свързани с тяхното събиране. По тази причина едно значително намаление на данъчните ставки може да доведе до увеличение на приходите в държавния бюджет – това показва и опитът на други страни.

През последните години се наблюдава преизпълнение на заложените приходи в държавния бюджет. От друга страна има възможности за оптимизиране на бюджетните разходи или за намаляване на техния темп на растеж. Също така заради изисквания на Европейския съюз всяка година се увеличават косвените данъци и приходите от тях. Всичко това показва, че има възможности за намаление на преките данъци.

Във връзка с началото на бюджетната процедура смятаме, че е необходимо за 2005 година да се заложат значително по-ниски данъци. Според нас е подходящо и напълно възможно въвеждането на единна ставка от 10% за преките данъци – данъкът върху доходите, данъкът върху печалбата и осигурителните вноски. Такова намаление на данъците би облагодетелствало всички български граждани както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.

София, 19 март 2004 година

С уважение: (Следват подписи)

Писмото бе инициирано от Георги Ангелов и подкрепено от над сто души, сред които Мартин Заимов (бивш подуправител на БНБ), Георги Ганев (Център за либерални стратегии), Красен Станчев и екипа на Института за пазарна икономика, доц. Стефан Петранов (председател на Българската макроикономическа асоциация), Лъчезар Богданов и икономистите от Industry Watch, Ивайло Ботев, Българското общество за индивидуално свобода, Борислав Георгиев (главен директор в Българската стопанска камара), доц. Андрей Захариев, доц. Мариана Асенова и техни колеги от Стопанската академия в Свищов, УНСС и Софийския университет, Владимир Каролев (макар и с особено мнение за осигуровките), Николай Герчев (университет Пантеон-Асас, Париж) и още много хора - от бизнеса, неправителствения сектор, университетите, медиите и т. н. Писмото е достъпно в интернет.

- - - - - - - -