|
Преди две седмици началникът на Генералния щаб
ген. Никола Колев самоотвержено се хвърли да
защитава 39-те хиляди “щика”, останали в
Българската армия, срещу исканията те да се
съкратят наполовина до 22 хиляди, колкото
годишно са донаборниците в България (ако армията
изобщо трябва да бъде наборна). На утрешното
обсъждане на Стратегическия преглед на
отбраната, който впрочем всяко нормално
управление прави в началото, а не в края на
манадата си, не само Колев, но и целият възпитан
в съветски военни академии генералитет сигурно
пак ще пророни сълза за стопилата се българска
войска. И политиците пак ще махнат
снизходително с ръка на отложената за пореден
път професионализация на армията. Ще благословят
ново престъпно харизване на бюджетни средства на
руснаци, за да модернизират съветски вертолети,
които ще литнат, колкото литнаха съветските
“натовизирани” самолети. Или ще се направят на
разсеяни, ако някой от щабните генерали намекне,
че “армията не може да стои настрани, когато се
руши държавността”, вместо немедленно
дисциплинарно да го уволнят.
А най-вероятно всички политици с правомощия в
областта на сигурността утре единодушно ще решат
нищо да не решават, отлагайки отново най-нужните
етапи от армейската реформа –
професионализацията и превъоръжаването й. И
Българската армия ще продължи да пилее по
милиард лева годишно – 2,6 % от брутния вътрешен
продукт, без никой да знае за какво. Двадесет и
две хиляди български младежи ще продължат да
губят напълно безмислено 6 или 9 месеца от
живота си в “родната казарма”. В резултат аз,
гражданинът, пак ще съм толкова защитен, колкото
досега, и ще се моля да ме пази Господ.
Затова настоявам да модернизираме действително
нужната ни част от армията сами, без да чакаме
да ни “натиснат” съюзниците от НАТО. Позволявам
си да настоявам за това като мъж, на когото
държавата е отнела две от най-хубавите години от
живота, “за да отбие редовната си военна
служба”. Искам го като данъкоплатец, който плаща
заплатите на всички държавни чиновници,
включително на тези с пагони. Вменявам го в дълг
на политиците като избирател, на когото те
дължат временното си и до голяма степен случайно
пребиваване в правителството и парламента.
И с плахата надежда, че поне част от тези, които
взимат решения, все още са способни да се
вслушват в гласа на здравия разум, им предлагам
да прочетат част от икономическия софизъм на
Фредерик Бастиа*
“Това, което се вижда, и това, което не се
вижда”:
“Да освободите от длъжност сто хиляди войника,
не означава да разсипете сто милиона, а означава
да ги върнете на данъкоплатците. Вие не виждате,
че като хвърляте така на пазара сто хиляди
работници, вие по същия начин хвърляте и стоте
милиона, предназначени да платят тяхната работа;
следователно, същата мярка, която увеличава
предлагането на работна ръка, увеличава също и
търсенето; откъдето следва, че вашето твърдение
за спадане на работните заплати е илюзорно. Вие
не виждате, че както преди, така и след
освобождаването от длъжност, в страната има сто
милиона, полагащи се на сто хиляди души; цялата
разлика се състои в това: преди страната
предоставя сто милиона на сто хиляди души, които
нищо не правят; след това им ги предоставя, за
да работят. Най-сетне не виждате, че когато един
данъкоплатец даде парите си, било на някой
войник, който в замяна не прави нищо, било на
работник в замяна на нещо, всички по-нататъшни
последици от циркулацията на тези пари са същите
в двата случая; единствено във втория случай
данъкоплатецът получава нещо, в първия не
получава нищо. Резултатът е: чиста загуба за
нацията.”
Накрая Бастиа пита: ако има национална
печалба от увеличаването на армията, защо да
не бъде мобилизирано под знамената цялото годно
за военна служба население на страната?
Наистина, защо?
- - - - - -
* Фредерик Бастиа (1801-1850) - френски
икономист, публицист и държавник, който
довежда до абсурд аргументите на опонентите си,
показвайки логическата несъстоятелност на
допусканията им |
