Смъртта на бившия американски президент Рейгън даде повод за множество коментари и оценки на неговото наследство, повечето от които (включително един блестящ документален филм, излъчен по BBC World Service преди два дни) отдават дължимото на заслугите му за благоприятния изход от студената война. На фона на това, общо взето, пълно единодушие по въпроса бях изумен да прочета тълкуванията на г-н Андрей Райчев по темата в "24 часа" от 12 юни.

Бих желал да задам на г-н Райчев два въпроса.

Първият ми въпрос е дали г-н Райчев сериозно си вярва, че преди 15-20 години сред бетонираните от догми, алчност и злодейство и не на последно място колективна гузност редици на тогавашната комунистическа върхушка е имало "цели крила" реформатори, благотворно повлияни от алтруистичните апели за човешки права на Джими Картър, Збигнев Бжежински и… от примера на Швеция - една почти банкрутирала социална държава, която според г-н Райчев била истинският победител в студената война.

Истина е, че съветските и българските комунисти бяха успели добре да се подготвят за рухването на системата най-вече като своевременно изнесоха зад граница огромна част от националното богатство, за да го използват впоследствие при чудодейното си трансформиране от партийно-комсомолско-репресивна номенклатура в "национално отговорни капиталисти" (в България) и олигарси (в родината на комунизма).

Бих желал също така да запитам Г-н Райчев защо изразът на Рейгън "Империя на злото" според него е "плоска и глупава метафора". По моето скромно мнение това е най-точното и лаконично определение на съветската система на казармен комунизъм, наложена насилствено върху няколкостотин милиона несретници между Одер и Амур. В подкрепа на горното ще си позволя да използвам един цитат на самия г-н Райчев:

"СССР разполагаше с оръжия, достатъчни да унищожат не НАТО, а планетата няколко пъти. Никакви икономически трудности не съсипаха Съветския съюз: та само помислете, трепнал ли е режимът в Северна Корея, където едва не пасат трева от недояждане? Или пък да не би да се заклати властта на Фидел Кастро, когато за години Куба отиде на прага на глада?"

Правилно, г-н Райчев. Съветският съюз и неговата правоприемница Руската федерация ще остане в историята не с изобретено лекарство срещу рак или диабет; не с най-добрите персонални компютри или най-интересния анимационен герой, любим на милиони деца по света; не с най-авторитетните инвестиционни банки, най-реномираните университети или мозъчни тръстове; не с изработване и налагане на международни стандарти по опазване на природата или защита правата на малцинствата - с други думи, с нито едно от достоянията на съвременната западна цивилизация, които за вашите руско-съветски приятели са дълбоко неприсъщи, неразбираеми и инстинктивно отблъскващи. Русия беше и си остава място, откъдето могат да излетят достатъчен брой ракети, за "да унищожат не НАТО, а планетата няколко пъти" (дори гражданите й да "пасат трева от недояждане"); място, откъдето в миналото се изнасяше комунистическа революция във вид на "национално-освободителни движения", а днес - колониални стоки (най-вече непреработени природни суровини), организирана престъпност, контрабанда на материали за производство на оръжия за масово унищожение, алкохолизъм, проституция, невежество и мракобесие.

С други думи - Империя на злото.

Може би г-н Райчев очаква да бъдем благодарни на СССР и на неговите престъпни управници за това, че преди 20 години не натиснаха копчето и не ни превърнаха в светеща плазма. Това ми напомня един виц за Ленин в спомените на вече престарялата рускиня, имала късмета да го срещне на живо като малко момиченце. Когато я запитали какво е направил Владимир Илич при срещата им, тя щастливо отвърнала: "Нищо."

"Нищо ли? - настоял интервюиращият. - А защо се хвалите тогава?"

"Как защо?! - възкликнала бабичката. - Ами че можеше да убие цялото ми семейство!"