04-05-2004

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Българско общество за индивидуална свобода

Боян Дамянов

 

Аз, гражданинът

Съвместна публикация с "Дневник"

4 май 2004 9:35

За системите и звената им

 

 

Без да съм гласувал за Първанов, според правилата на политическата конвенция го считам и за мой президент. Поради това очаквам от него и му вменявам в дълг да ме представя достойно като българин в международните си изяви - което е, кажи-речи, единствената му реална функция в условията на сегашната парламентарна република.

Това означава, че съм решително против, когато моят президент се оставя да бъде въвличан от най-близкото си обкръжение в международни скандали или в циркаджийски ситуации като неотдавнашния "атентат" в Карбала, предизвикал (убеден съм, заслужени) подигравки от страна на полското командване.

Обстоятелството, че на генерал Владимиров - дали от дългите години служба, които вече му личат, или поради банален делириум тременс - му се привиждат двойни БМВ-та със стърчащи от тях цеви на калашници, е точно един от онези недопустими гафове, за които се излиза в отдавна заслужена пенсия и се пишат мемоари за издателска къща "Труд".

Стрелбата по държавен глава на посещение в чужбина е извънредно сериозен международен инцидент, за какъвто се инициират разследвания с въвличане на всички компетентни институции, в случая на съюзническото командване и военното разузнаване, с позоваване на електронни записи от радио трафика на конвоя и охраняващите хеликоптери, спътникови снимки и т.н., до пълното разнищване и изясняване на случилото или неслучилото се.

То не е като да ти се стори, че в някоя тъмна дискотека някой ти е пуснал ръка по неприлично място, пък после да се окаже, че си се напил или объркал нещо и сам си се нанизал на стойката за микрофона.

Защото, ако наистина се окаже последното, дори бездънното вдъхновение на най-сладкопойния хроникьор на постиженията на комунистическите велможи Тома Томов няма да е в състояние да задуши с тамян и канела миризмата на отдавна непрани бозави мъжки чорапи, на чиито стъпала е отпечатано с бяла боя: "Цена: 1 р. 35 к."

Що се отнася до ефекта на президентското посещение за повдигане на бойния дух на българската част в Карбала, то лично аз се надявам да няма връзка между тази визита и обстоятелството, че оттогава още 30-тина български юнаци са подали молби за спешно отзоваване в родината, тъй като изведнъж са решили, че щом "стрелят по президента", какво остава за тях.

Мрачният извод от всичко това е, че засега българската наемна войска разбира военната служба в НАТО като един вид престижен гурбет в екзотични земи, под люлеещи се палми, от които капят фурми и долари. Това означава, че армията ни е превърната в професионална само наполовина - доколкото непригодните ни за водене на модерен бой части, наследени от социализма, вече настояват за валутно възнаграждение за своята непригодност.

Надеждността на всяка работеща в синхрон система се определя от нейното най-слабо и ненадеждно звено. В този смисъл, дори нашият контингент в Карбала да беше съставен от съвършено тренирани и мотивирани човешки бойни машини, тип "Рамбо" (а, уви, разликата между нашите момчета и въпросния идеал е горе-долу колкото разликата между уазката и хамъра), ако онези, които са ги пратили там; онези, които са ги подготвяли - включително психически - за мисията; онези, които ги командват, грижат се за тяхната дисциплина, безопасност, логистична и разузнавателна обезпеченост, взаимодействие със съюзниците и т.н., са някакви индивиди, подобни на кийстоунските полицаи, които не знаят какво говорят, какво вършат и защо изобщо носят фуражки на главите си, то нашите момчета са пушечно месо, изпратено на застрелване.

В един по-разширен смисъл, ако НАТО освен най-могъщият отбранителен съюз в историята на човечеството е преди всичко система, работеща в синхрон, а България (с гореописаната си военна машина) е звено от тази система, то…

home    top


© 2002 Още Инфо