|
През миналата седмица имаше
известно развитие по данъчния дебат – по този
въпрос се изказаха Милен Велчев и Александър
Божков (и негови колеги).
Милен Велчев
След като преди 2 седмици министър Велчев
сподели, че обществото ще спечели от единната
ставка върху доходите, през миналата седмица той
доразви тезата си като заяви(1): “като експерт
аз приемам тази идея. Но като политик не бих
искал да се грижа за личния си рейтинг на гърба
на неколкостотин хиляди души, които в този
случай ще трябва да плащат повече”. Разбираме,
че Милен Велчев твърди, че при въвеждането на
плосък данък от 10% част от данъкоплатците ще
плащат повече. Коментарите на това твърдение са
два:
Ако се въведе пълното предложение
за единна ставка от 10% за данъка върху
доходите, данъка върху печалбата и
осигурителните вноски никой няма да плаща
по-високи данъци. Това е така, тъй като в
момента данъчно-осигурителната тежест върху
доходите е между 35 и 48%. При предложението за
10% осигуровки и 10% данък общата тежест спада
на 19%. Очевидно всички ще плащат по-малко като
данъци и осигуровки.
Може би Милен Велчев смята, че
ако се въведе плосък данък от 10% за доходите,
но не се намалят осигуровките, някои хора ще
плащат по-високи данъци. Това твърдение е
странно. В министерството на финансите работят
558 души, а в агенцията за икономически анализи
и прогнози – още 83 души. Една част от тези хора
разбират от данъци и могат да изготвят поне една
дузина варианти на въвеждане на плосък данък,
при които всички хора плащат по-ниски данъци.
Ето един такъв вариант: в момента хората с доход
над 120 лева плащат по пределни данъчни ставки
от 12%, 22%, 26% и 29% в зависимост от дохода
си. Ако всички тези пределни ставки се намалят
на 10% е видно, че всички ще плащат по-ниски
данъци (ако няма да се намаляват осигуровките е
възможно тези данъчни ставки да се намалят и
повече - до 4-5%).
В момента министерството на
финансите иска само първата от тези ставки да
бъде намалена от 12% на 10%, което е намаление
на данъка с 60 стотинки. А повечето хора в
България плащат по ставка от 22 и 26% - за тях
никакво намаление не се предвижда. Да не
говорим, че правителството прие миналата година,
че през 2005 година ще увеличи с 2% здравната
осигуровка (скоро Велчев обяви, че може би това
няма да се случи през 2005 година, но
министерството на здравеопазването едва ли е на
същото мнение. А знаем, че в споровете с
министерството на здравеопазването Милен Велчев
рядко излиза победител).
Александър Божков и Центърът
за икономическо развитие
В пространна статия(2) Георги Прохаски,
Александър Божков и Елена Павлова от ЦИР
обясняват защо не трябва да се намаляват
данъците. Какви са техните аргументи:
1. Те твърдят, че “идеята [за
въвеждане на данък върху доходите на физическите
лица, корпоративен подоходен данък и
социалноосигурителни вноски от 10 %] е радикална
и би могла да се отхвърли дори само по тази
причина”. Без да задълбаваме в неоправдаността
на това твърдение от логическа гледна точка, ще
посочим, че в много бедни страни именно
радикални решения от подобен тип са помогнали за
замогването на гражданите им. Затова не може да
се бяга от отговорност когато трябва да се
вземат радикални решения.
2. Според авторите данъците “са
създадени преди всичко, за да удовлетворяват
определени социални нужди” и по тази причина
трябва да се отчитат социалните ефекти при
намаление на данъците. Неясно защо те са
пропуснали да забележат незабавния социален
ефект от нарастване на доходите на хората с
25-30% в резултат на въвеждането на единна
ставка от 10% за всички преки данъци. Те
забравят и дългосрочния ефект от по-бързо
нарастване на доходите на хората в резултат на
по-бързия икономически растеж при по-ниски
данъци.
3. Те казват “в България е
установена традицията данъкът върху доходите на
физическите лица да бъде с диференцирани
ставки”. 15-годишна традиция на високи
прогресивни данъци не може да се каже, че е
донесла нещо положително - едва ли има много
хора, които да смятат, че годините на преход са
най-добрите години за българската икономика.
Освен това прогресивното облагане е било
традиция и в Русия, Естония, Украйна, Литва,
Латвия, Словакия, но това не е попречило на тези
страни да променят традицията когато са решили,
че това е благоприятно за тях. Авторите казват и
това, че “големите различия в доходите на
българските граждани в момента се дължат на
многообразни фактори, свързани със сложните
промени в процеса на прехода и не непременно на
личните усилия и качества на индивида”. Те
вероятно не могат да разберат, че хората, които
са забогатели незаконосъобразно, нямат никакви
скрупули и въобще не плащат никакви данъци. Така
че те не би трябвало да са част от данъчния
дебат въобще, данъчният дебат трябва да се води
за и от хората, които плащат данъци.
4. Тримата автори дават за пример
това, че в момента в повечето страни от ЕС
данъците са високи. Те пропускат да отбележат
колко ниски са темповете на развитие в тези
страни с високи данъци и колко по-високи са те в
страните, които ще се присъединят през май. Те
пропускат да отбележат също така, че когато тези
страни са ставали богати данъците не са били
толкова високи. Когато през 50-те, 60-те и
началото на 70-те години се наблюдава
германското икономическо чудо данъците са били
значително по-ниски от сега. Не бива да се
забравя също така, че когато България влезе в ЕС
ще бъде най-бедната страна от съюза. Тя има два
избора – да следва примера на Гърция, която има
високи данъци и си остава много бедна страна или
да следва примера на Ирландия, където данъците
са ниски и в резултат на това тя от бедна страна
става една от двете най-богати страни в ЕС. За
да подсилим аргумента, ще споменем, че в самата
Германия канцлерът предложи намаление на
данъците, а министърът на транспорта предложи
създаването на зони с ниски данъци в източната
част на страната, за да може да се подсили
икономическото развитие на тази бивша
комунистическа провинция. Очевидно в самата
Германия смятат, че само ниските данъци могат да
направят една бивша комунистическа страна
богата.
5. Прохаски, Божков и Павлова
твърдят, че разликата между данък от 10% и 15%
не е съществена за решението за инвестиране и
затова ставката от 10% няма да изиграе
допълнителна стимулираща роля за инвестициите,
нито ще намали икономиката в сянка. С това те се
опитват напълно да отрекат маржиналния анализ в
икономиката. Опитват се да кажат, че за една
компания е без значение размера на плащания
данък. Обаче разликата между 10% и 15% е
значителна – при 10% ставка една компания с
печалба от 20 милиона лева ще плати данък от 2
милиона лева. А при 15% ставка данъкът ще е вече
3 милиона лева. Това са 50% повече данъчно
бреме, което няма да бъде реинвестирано в
икономиката. Не трябва да забравяме, че и при
данъците има конкуренция – а България се
конкурира за инвестиции със страни, които са
достигнали доста далеч в реформите. За да може
България да компенсира изоставането си в другите
реформи, трябва да се отиде към по-ниски ставки
от конкурентните страни, в които чуждите
компании могат да вложат инвестициите си. И
именно 10% ставка е такава ставка, която е
по-ниска (поне засега) от повечето конкуренти –
разбира се като изключим нулевата ставка за
реинвестираната печалба в Естония.
6. При подоходния данък авторите
предлагат да се върви в дългосрочен план към 10%
най-ниска ставка и 25% най-висока ставка, за да
има диференциация между богатите и бедните и
отново посочват за пример някои страни, в които
в момента ставките са по-високи. Но пропускат да
отбележат, че има и страни, в които ставките са
по-ниски. И то страни, които са именно в
положението на България – с непроизводителна
икономика и ниски доходи. И би било по-разумно
да следваме техния пример. В Словакия данъчната
ставка е 19% за всички, а в Русия – 13%.
Резултатът е, че Словакия е хитът за инвестиции,
а в Русия укриването на доходи значително
намаля, тъй като при 13% ставка е по-изгодно да
се плати данъкът, отколкото да се правят опити
той да се укрие. Интересно е защо смятат, че
ставките трябва да са между 10 и 25% - ако
толкова искат да има прогресивно облагане защо
не предложат ставките да са между 0 и 10%? Така
пак ще има разлика между бедни и богати в
плащаните данъчни ставки, но всички ще плащат
по-ниски данъци от сегашните. Вероятно отговорът
е, че тримата автори не искат да се намаляват
данъците.
7. Социалното осигуряване (42.7%
от брутната заплата) не е данък, казват
авторите. С това влизат в конфликт с огромната
част от икономистите, които твърдят точно
обратното. Ако тези 42.7% не се вземаха от
държавата, хората с тези пари можеха да си
осигурят много по-висока пенсия (около 6 пъти
по-висока), много по-добро здравно обслужване.
Но в момента не могат да го направят, просто
защото тези пари им се отнемат. И да не
забравяме, че данък от над 40% е толкова
изкривяващ икономическата система и предизвиква
толкова силни стимули за укриване, че всяко
намаление ще донесе огромни ползи за
икономиката.
8. Авторите твърдят, че ако се
намалят осигуровките, ще трябва да се намалят и
пенсиите. Но, както сме посочвали и преди, в
държавния бюджет има много неефективни и
безполезни разходи, които могат да се намалят и
не е нужно да се намаляват пенсиите. Разходите
за бюджетните служители, за издръжка, за
субсидии и за капиталови разходи са два пъти
повече от разходите за пенсии. Има и
преизпълнение на приходите през последните
години. Следователно няма никаква причина да се
смята, че точно пенсиите трябва да се намалят.
Напротив, те могат дори да се увеличат.
9. В статията се казва, че някои
от държавните разходи не могат да се намалят –
дава се пример за армията и администрацията.
Докато за армията това може би е вярно, за
бюджетните служители това е напълно невярно. При
440 хиляди заети в бюджетната сфера (които
постоянно нарастват) в една страна, в която
населението постоянно намалява очевидно има
възможности за оптимизиране. И това е правено в
други страни – например в Ирландия. Също в
Ирландия е извършвано и намаление на държавните
разходи, закривани са излишни агенции,
министерства и т.н. Защо това да не се направи
тук авторите не казват.
10. Накрая авторите твърдят, че
важните теми в данъчната политика са фискалната
децентрализация, семейното облагане, електронно
правителство, повишаване на професионализма на
администрацията, проблемите с ДДС. Т.е.
намалението на данъците, според тях, въобще не е
тема за дебат по данъците.
В заключение ще посочим, че в
България повечето хора живеят с доходи, които са
далеч от доходите в развитите страни. Ако искаме
това да се промени бързо, трябва да се извършат
също толкова бързо икономически реформи, една от
които е намаление на данъчната тежест. Само по
този начин ще последваме примера на Ирландия и
България ще стане богата страна за 15-20 години.
В противен случай ще чакаме повече от половин
век, за да се случи това.
Бележки:
1. В интервю за вестник 24 часа, 13 април 2004
година.
2. Публикувана във вестник Дневник, 14 април
2004 година |
