|
|
Често съм се чудил защо
лекарите пишат рецептите си на латински. И защо наричат прости
неща от ежедневието като хрема например ринофарингит или нещо
подобно? Това ми се струва особено нерационално, като пресметнем
колко време и разходи са необходими за ученето на този
“професионален” език, за превеждането на нещо от всеобщо разбирам
език на език, който е достъпен само на избрани.*
Тази мистификация изкривява
търсенето на медицински услуги по особен начин - вместо знание,
започва да се търси диагноза от някой “просветен”. Това осигурява
пазар на тези, които нямат достатъчно знание и умения, за сметка
на тези, които могат да предложат квалифицирана услуга на пазара,
както и за сметка на потребителите на тези услуги.
Подобно явление наблюдаваме в
общественото обсъждане на икономическите проблеми. Участниците в
дебата сякаш се надпреварват в използването на все по-неразбираем
език, с което се надяват, че широката публика няма да забележи
тяхното невежество. Наред с това те, особено когато получат
държавна власт, смятат, че получават и оправдание да оправят
живота на хората чрез “лостовете на икономическата политика”.
Има разлика между знание, до което
някой е достигнал с изследователско усилие и работа в продължение
на дълги години, и знанието, което изкуствено е обявено за
“запазена територия на специалистите”. Въпреки че и двете си
приличат по това, че широката публика няма директен достъп до
него, двата вида знание са фундаментално различни. Първият е плод
на откритие, до което са достигнали първи тези, които са рискували
и инвестирали в търсене. Вторият е плод на измислена мистерия,
изкуствено създадена заплаха, която гарантира монополна позиция на
тези, които са я измислили.
Първият вид знание носи допълнителни
ползи и богатство. Вторият ограничава шансовете за прогрес и
преразпределя богатство към избраните за гуру. Съвременните гуру
ни убеждават, че само те знаят тайната на икономическия прогрес. В
името на нашия просперитет те ни предлагат сделка: “Дайте ни власт
да правим каквото решим с вашия живот, а ние ще ви направим
богати.” Подкрепата за тях ражда правителства, които искат да
програмират развитието на обществото.
Но програмирането на обществото е
непосилна задача. Няма човек, който да може да побере в главата си
знанието за цялото общество, за да може да програмира неговото
бъдеще развитие. Тази очевидна сложност се използва от някои,
които представят икономическите проблеми като мистерия, която може
да бъде разгадана единствено от тях. Те предлагат всевъзможни
политики (които ще направят хората по-богати), като се възползват
от това, че резултатите в икономиката не могат да бъдат отнесени
към конкретно индивидуално действие.
Цялостно прогнозиране на развитието
на обществото е невъзможно. Програмиране на това развитие - също.
Когато “икономистите” пишат рецепти за развитието на обществото,
като ползват сложен език, те се опитват да си създадат изкуствен
пазар, който да им гарантира търсене на техните “услуги” -
независимо от техните знания.
С това по принцип нямам особен
проблем. Ако някой иска да плаща за услугите на икономически
шамани, това не ме засяга. Но когато тези хора получат места в
парламента и правителството, тогава се чувствам наистина
застрашен. Защото те вярват, че са получили власт като просветени.
Тъй като те са “просветените”, само те знаят докъде може да се
простира собствената им власт! Следователно тяхната власт е
неограничена.
- - - - - -
* Без това ни най-малко да оспорва
тезата на г-н Стоев по принцип, следва да се уточни, че примерът с
медицинския латински не е съвсем уместен. В диагностиката и
фармакопеята той е международен език, възприет със съответни
споразумения. Използването му е спасило твърде много човешки
животи. Често болният или нуждаещият се от лекарство трябва да
бъде бързо подложен на нужната терапия, независимо от това в коя
страна се намира в момента и какъв е езикът, който се говори там.
При голяма част от случаите просто няма време за ново
диагностициране или предписване на лекарство. |
