|
В края на миналата
седмица група от над 100 икономисти,
анализатори, изследователи, финансисти и
интелектуалци изпратиха
отворено писмо
до министъра на финансите Милен Велчев и
премиера Симеон Сакскобургготски.**
Целта на
отвореното писмо е още в началото на бюджетната
процедура за 2005 да насочи вниманието върху
необходимостта и възможностите за значително
намаление на преките данъци.
Сред хората, които
подкрепиха отвореното писмо, освен автора на
тази статия са Мартин Заимов (бивш подуправител
на БНБ), Георги Ганев (Център за либерални
стратегии), Красен Станчев и целият екип на
Института за пазарна икономика, доц. Стефан
Петранов (председател на Българската
макроикономическа асоциация), Лъчезар Богданов и
икономистите от Industry Watch, Борислав
Георгиев (главен директор в Българската
стопанска камара), Ивайло Ботев (БАКБ), доц.
Андрей Захариев, доц. Мариана Асенова и техни
колеги от Стопанската академия в Свищов, УНСС и
Софийския университет, Владимир Каролев (макар и
с особено мнение за осигуровките), Николай
Герчев (университет Пантеон-Асас, Париж) и още
много хора - от бизнеса, неправителствения
сектор, университетите, медиите и т. н.
Предложението
В отвореното писмо
се изразява становището на хората, подкрепили
писмото, че е необходимо да се предприеме
реформа, свързана с намаление на данъците.
По-конкретно се настоява за въвеждане през 2005
на единна ставка от 10% за всички преки данъци -
данъка върху доходите, данъка върху печалбата и
осигурителните вноски. По този начин би се
постигнало двукратно намаление на средното
данъчно бреме.
Когато се говори
за намаление на данъците, възниква въпросът как
това ще се отрази на приходите в държавния
бюджет и дали няма да бъдат засегнати някои от
наистина важните държавни разходи. С други думи,
въпросът е как ще се "финансира" намалението на
данъците. Има няколко възможности:
1. Заради
изискванията на Европейския съюз всяка година в
България се повишават косвените данъци.
Повишените косвени данъци би трябвало да се
насочат към намаление на преките данъци, за да
не нараства общата данъчна тежест.
2. През последните
години се наблюдава преизпълнение на приходите в
бюджета - през 2003 това преизпълнение беше над
700 млн. лв., а през 2004 е възможно тази сума
да достигне 1 милиард лева.
3. Има възможности
за оптимизиране на някои от бюджетните разходи
или поне за намаление на скоростта, с която
нарастват. Конкретни примери: възможно е да се
намали числеността на бюджетните служители,
които са 440 000 в момента (най-малкото заетите
в бюджетната сфера не бива да се увеличават);
постижимо е съкращаване на разходите за издръжка
(командировки, материали, телефони, горива и
енергия, услуги, ремонти); могат да се намалят
субсидиите за губещи дейности; възможно е
намаление на разходите за дълготрайни активи -
някои от тях могат да се съкратят (например не е
нужно толкова много чиновници да се возят на
скъпи служебни лимузини или пък да ползват
луксозни офиси), а други да преминат в частния
сектор (чрез концесия или приватизация).
4. Всички
изследвания на сивата икономика в България
показват, че нейният размер е значителен. От
друга страна, е ясно, че в голяма степен сивата
икономика се дължи на високото
данъчноосигурително бреме. Ниските данъци ще
намалят стимулите за укриване на доходи и ще
увеличат събираемостта на данъците. Опитът на
други страни (например Русия, където данъкът
върху доходите беше намален на 13%) показва, че
намалението на данъците би могло да доведе до
увеличение на приходите в държавния бюджет.
5. Ниските данъци
насърчават инвестициите, инициативността и
икономическата активност, което увеличава
икономическия растеж, а следователно и
облагаемата база.
Ефекти от
по-ниските данъци
Намалението на
данъците оставя повече средства в ръцете на
отделните граждани. Така пряко се увеличава
тяхното благосъстояние. Приемането на единната
10-процентна ставка ще доведе до средно
увеличение на доходите от над 30%.
По-ниските данъчни
ставки се свързват с по-малко изкривявания на
цените и повишаване на ефективността на
икономическата система.
Ниските данъци
благоприятстват местните спестявания и
инвестиции, като привличат и много повече чужди
инвестиции. Те насърчават труда, инициативността
и предприемчивостта. По този начин се увеличава
икономическият растеж, откриват се нови работни
места, нарастват доходите и в крайна сметка се
повишава благоденствието на гражданите. Колкото
по-бързо расте икономиката, толкова по-бързо се
увеличават доходите на работещите и
пенсионерите, а безработните успяват да намерят
работа по-лесно.
Единната ставка по
данъците опростява значително данъчната система,
а това е много благоприятно за малките и
средните предприятия, за които е много скъпо и
трудно да се справят с всички неясноти в нея.
Например данъчната декларация би могла да бъде
половин страница вместо 24 страници, колкото е в
момента.
Важно е да се
отбележи, че намалението на данъка върху
печалбата оказва влияние само върху тези фирми,
които имат печалби и плащат данъци. А за всеки е
ясно, че фирмите, които имат печалби, имат силен
стимул да инвестират повече в развитие на своята
дейност. Така ниският данък дава възможности за
повече инвестиции, а от друга страна, той
насърчава тези фирми, които работят "на светло"
и плащат своите данъци.
Остава 1 година до
изборите. Ако съдим по опита на правителството
на ОДС, последната година от мандата е моментът,
в който мнозинството е готово да направи
по-сериозни намаления на данъците.
Десните
опозиционни партии би трябвало да подкрепят
намалението на
данъците. БСП също има изгода от по-ниски
данъци, защото иска да спечели изборите и да
управлява, а е ясно, че по-лесно се управлява в
страна с ниски данъци и растяща икономика,
отколкото в страна с високи данъци и едва
движеща се икономика.
Понякога се случва
с "прехода" или "реформата" да се обосновават
неща, които нямат нищо общо с тях. Важно е да се
различават истинските реформи, които повишават
просперитета и благосъстоянието на българските
граждани. Предлаганата единна ставка от 10% за
преките данъци е точно такава реформа. Тя е
абсолютно необходима, ако желаем България да
повтори успеха на Ирландия, която в рамките на
две десетилетия успя да извърви пътя от
бедността към просперитета, ставайки втората
най-богата страна в Европейския съюз.
-------------------
* Георги Ангелов е член на управителния съвет на
Българската макроикономическа асоциация и
анализатор в Института за пазарна икономика. |
