|
В България има група от хора,
които наричат себе си националисти. Те се
стремят по всякакъв начин да докажат, че
българската нация превъзхожда с нещо останалите
нации; изпитват възхищение от българските царе,
които са завладели много земи;
смятат други народи за
по-недостойни, защото тяхната държава не е на 13
века;
смятат, че лозунгът “България на
три морета” най-добре отговаря на “националните
интереси” и т.н.
Нека да разгледаме един често
изтъкван повод за гордост. Преди векове един или
друг български цар е завладявал за някакъв
период от време определена територия, която
преди това е била част от съседни страни. Това е
било свързано с водене на множество битки и
войни, което означава, че за целта е трябвало да
се поддържа армия. Армията се състои от войници,
които често не са станали такива по собствено
желание, а по заповед от царя или под заплаха от
наказание.
Освен това армията се нуждае от
оръжия и продоволствия, събирани от населението
насилствено. Най-силните мъже се бият вместо да
произвеждат, а голяма част от това, което се
произвежда, се изземва за нуждите на войската.
По този начин лесно констатираме, че воденето на
войни означава по-голяма бедност за населението
на страната.
Това обаче не е всичко. При
войните загиват много хора, други биват ранени и
носят последиците от войните цял живот. Много
майки загубват децата си, много жени овдовяват,
много деца стават сираци, много хора губят
приятели и роднини. Така, освен бедност, войната
води и до големи душевни страдания.
При военни действия повечето от
потърпевшите са мирни граждани, които са се
оказали на неподходящо място в неподходящ
момент. Освен това мирните граждани често
страдат и при преминаване на войски през тяхното
населено място, което често означава грабежи,
убийства, изнасилвания.
Негативните ефекти, които
съпровождат една война, са много и очевидни. Те
ощетяват или нараняват и двете страни във
войната. Едната от тези страни, обаче, е
причината за войната, тя е агресор, а другата е
принудена да се отбранява, за да запази живота и
имуществото на своите граждани. В много случаи
българската държава е била агресорът.
Друго нещо, с което
националистите се гордеят, е това, че
българската държава е създадена преди повече от
13 века. Това особено често се използва като
аргумент когато се цели да се покаже колко
България превъзхожда Америка. Те не се замислят
обаче, че откакто е възникнала, Америка е страна
на свободата и демокрацията, на знанието и
възможностите, за разлика от България. Те не се
замислят, също така, че университетът Харвард,
например, е създаден много векове преди
Софийския университет, при това като частен
образователен проект, реализиран в резултат от
усилията на отделни граждани, а не е създаден от
държавата с цел да подражава на други страни.
Национализмът не е оправдан, той
противоречи на здравия разум и резултатът от
него е негативен – виждали сме практическите
резултати от прилагането му на практика, особено
в крайните му агресивни варианти като нацизма и
фашизма, от които повечето хора се отвращават.
Национализмът е изкривяване на
историята, а не изучаване на история и черпене
на поуки от нея – опит, който е полезен за
настоящето и бъдещето. Като цяло национализмът е
отказ от заемането на гражданска позиция.
Аз, гражданинът, не съм
националист. |
