24-02-2005

24 февруари 2005 14:30

Седем причини

за бързо въвеждане на частното изпълнение

Един от основните проблеми на средата за бизнес в България е гарантирането на договорите. Това е видно от множество изследвания, както на международни институции (Световната банка и Европейската комисия), така и на местни институции (например Института за пазарна икономика - ИПИ). Според изследване на ИПИ на стимулите за неформално стопанско поведение в България, Сърбия и Черна гора и Румъния през средата на 2003 42% от интервюираните фирми в България изобщо не използват съда за гарантиране изпълнението на договорите. Всички фирми, които не използват съда, твърдят, че работят изключително (над 90%) с познати контрагенти, а фирмите, които посочват, че използват съда за гарантиране изпълнението на договорите, работят предимно (над 80%) с широк кръг от фирми, които не определят като познати. Разходите за гарантиране на договорите през съда са значителни, много фирми избягват съдебната процедура, като работят с ограничен кръг познати фирми.

До изборите не остава много време и все пак има възможност за приемането на няколко особено важни закона като този за частното изпълнение. Да се надяваме, че това време няма да се използва само за предизборни лозунги и ще се намери начин политиците да приемат подобряващи средата за бизнес регулации.

Честа практика в България е след решението на съда и издаването на изпълнителен лист събирането на вземането да продължава с години, което е огромен разход за бизнеса. В България процесът на събиране на вземанията е два и половина пъти по-скъп от този процес в Холандия и Естония и повече от три пъти по-скъп в сравнение с Белгия. Не на последно място това се дължи на продължителността на процеса (около 10 пъти по-дълъг, отколкото в Холандия, и около 3 пъти - от Естония).

Важно е да се уточни, че въвеждането на частно изпълнение ще има положителен ефект не само върху несъбраните вземания, регистрирани в момента (около 1.7 милиарда лева), и междуфирмената задлъжнялост (по консервативни оценки около 7 млрд. лева), но също така ще насърчи общата бизнес активност поради по-ниските транзакционни разходи. Фирми и граждани, които работят само с познати контрагенти или с нерегламентирани изпълнители, ще започнат да използват съда за изпълнение на договорите поради по-ниските разходи. Освен това ще възникне бизнес, който не може да се случи при сегашната несигурност и нива на разходите.

1) Стимули за качествена работа. Възнаграждението ще зависи от свършената работа, което ще подобри на квалификацията, закупуването на качествено оборудване и наемането на помощен персонал.

2/ Въвеждане на професионално достойнство (репутация). За разлика от държавната система при частните изпълнители репутацията ще бъде от съществено значение. Поддържането на добро име и практика ще създаде предпочитания към онези изпълнители, които постигат по-добри резултати. Те, както и в милионите практически наблюдаеми случаи на предлагани качествени услуги, ще се възползват от готовността на взискателя да плаща за по-добра услуга.

3) Специализация и конкуренция. Изпълнителите ще се специализират в дадени области, което ще намали транзакционните разходи и ще позволи по-бързи и по-евтини процедури. В резултат на това ще се получат икономии, така че някои частни изпълнители ще се специализират в работа с по-бедни кредитори. При системата от частни изпълнители очаквам по-бедните клиенти да получат по-добро обслужване в сравнение с това в държавната система.

4) Премахване на районирането. Сегашната районирана отговорност на съдиите - изпълнители до голяма степен е причина за увеличаване на разходите по принудителното изпълнение. Тя стимулира безотговорното поведение на длъжниците, понижава общата събираемост на вземанията и подронва авторитета на взискателите. Премахването на районирането ще засили конкуренцията и ще намали разходите по сделките. Кредиторите ще могат да се договарят с един изпълнител за длъжници в цялата страна, отделният изпълнител ще организира работата си по начин, който повишава ефективността. Това допълнително ще създаде стимули за специализация и ще засили конкуренцията.

5) На макроикономическо ниво намаляването на разходите за събиране на вземанията ще създаде условия за по-ниски разходи за правене на бизнес и привличане на повече инвестиции. Нарастването на кредитите се определя от анализаторите като много съществен проблем пред икономиката. Досега бяха прилагани множество мерки, целящи ограничаване на тази експанзия. Въвеждането на частно изпълнение значително ще ускори събирането на вземанията и ще намали разходите. Така че рисковете пред банковата система ще намалеят, защото вземанията ще се събират по-евтино. При това положение е логично да се каже, че въвеждането на частни изпълнители ще намали риска от проблеми в банковата и финансовата система на страната.

6) С подобряване ефикасността от събирането на вземанията ще нарасне обемът на работата и съответно приходите за държавата, събирани чрез различни данъци и такси. Хазната ще събира приходи от облагане на бизнес, който не би се случил при сегашната система, но би се случил при по-ниски разходи по изпълнението.

7) Ползите от частното изпълнение, след като системата започне да функционира, са 460 милиона лева, при разрешаване на сегашните висящи дела от 1.7 млрд. лв. (приемаме, че новата система работи подобно на Естония), а в средносрочен период потенциалните ползи са много по-големи, защото ще намалеят разходите за събиране на вземанията. При това положение несъбраните вземания, останали извън съдебната системата, ще започнат да се събират чрез съда и освен това ще възникне бизнес, който при сегашните нива на разходите не би бил възможен. Така разходите за събиране на вземанията, останали извън съдебната система в размер на 7 млрд. лева, ще намалеят с около 1.9 млрд. лв. (отново приемаме, че новата система работи подобно на Естония), което е спестяване за икономиката.

Въвеждането на частни изпълнители ще доведе до общо спестяване между 5% и 9.2% от БВП. Този ефект ще настъпи поради по-ниски транзакционни разходи, които ще “върнат” несъбраните кредити в законните им притежатели (ефект на насърчаване на бизнес активността) и ще създадат условия за възникването на бизнес. Смятам, че тези ефекти ще се изявяват напълно в рамките на период от около пет години.

Това ще създаде условия за откриване на нови работни места. Под нови работни места разбирам нарастване на общата заетост, което през последните години е отношение между увеличаването на заетостта в частния сектор и намаляването на заетостта в държавния. Приблизителният размер на очакваните работни места, които ще бъдат създадени, може да се измери, като разгледаме отношението между новосъздадените работни места и икономическия растеж за периода 2002-2004. За разглежданото време средногодишният реален растеж е около 5.3% (при прогноза от 5.3% за 2004), а новосъздадените работни места средногодишно са около 49 хиляди. При това положение 1% нарастване на БВП води до около 10 хиляди нови работни места. Следвайки горната сметка, може да се прогнозира, че в системата от частни изпълнители за около пет години тези нови работни места ще са между 50 и 90 хиляди.