|
|
“Пролет пукна, ние не”, както
ежегодно по това време на годината констатира най-популярният
opinion maker*
на родината. Това е добрата новина. Лошата новина е, че заети с
оцеляване, за 15 сегашни пролети забравихме как живяхме 45
предишни. Има и трета, страшна новина – че много българи жалят по
социализма. Съобщават я нароили се от Института за младежта при ЦК
на ДКМС социалистически, пардон, социологически агенции.
Но дали е така? Дали наистина сме
готови да преживеем още един, малко по-човечен, дори понякога
усмихнат, но все пак социализъм - който блокира всяко социално
участие, претендира за монопол върху истината за света и за
контрол върху ограничените ресурси на общността (защото при
социализма няма общество). Искаме ли го отново?
Аз, гражданинът, съм длъжен да
проверя. Живях социализма, но няма на кого да разкажа преживяното.
А за народите, както и за обикновените хора, е вредно да потискат
спомените за печални или мрачни събития от миналото. Напротив,
“тежкият труд на скръбта” може да се окаже целебен за тях. В
паметта е тайната на изкуплението.
Също толкова вредно е миналото да се
идеализира като защитна реакция срещу тоталното му отричане. И
двата вида бягство от действителността държат мен, гражданина, в
миналото. Освобождаването на съзнанието от потискани спомени ми
връща правото на бъдеще.
Затова с пукването на пролетта ние,
гражданите от Българското общество за индивидуална свобода и от
Фондацията за нова култура, искаме да дадем възможност на всички
да разкажат своята история от времето на социализма. И тъй като
няма къде, нито как, нито пред кого от държавата да разказваме, ще
разказваме ние, гражданите: от себе си - за себе си - на себе си.
Така ще избегнем риска от конфронтация и отричането на нуждата от
реформи като следствие от тази конфронтация. Ще окуражим нов тип
разказ. Ще прочетем страницата от миналото, преди да я затворим.
Нещо повече – заедно ще я напишем. Ще пишем история от първо лице
единствено число и тя ще е истинската, защото универсална история
няма. Има индивидуални истории, индивидуални биографии и те са,
които имат значение и за хората, и за обществото.
Време е за голямото пролетно чистене
на домове и души. Време е да съградим дома на бъдещето, като
вградим в темелите му сенките от миналото. И за нови хора е време.
Затова обявяваме национална кампания за разказване на лични
истории от времето на социализма под наслов “Аз живях социализма.”
Приканваме българи от всички социални слоеве да разкажат своята
лична история от това време. Най-добрите истории ще издадем в
сборник “Аз живях социализма”. Най-будните българи ще обединим в
движение “Аз живях социализма”.
Ние, гражданите от Българското
общество за индивидуална свобода и Фондацията за нова култура
искаме да предизвикаме национален дебат за миналото и за бъдещето
на България. Знаем, че само с минало не се живее. Но знаем също,
че онези, които забравят своето минало, са обречени да го
преживеят отново. Искаме да хвърлим мост между поколенията,
преживели социализма, и техните деца, и да им дадем възможност да
работят заедно за бъдещето на България.
Очаквайте подробности кога, къде и
как ще налеем основите на този градеж
- - - - - -
*opinion maker (англ.) – човек, който формира обществено мнение |
