08-04-2004

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

Българско общество за индивидуална свобода

 

Асен Кънев

 

Утре в "Дневник"

Аз, избирателят

17 февруари 2004 12:15

От република - към публика

 

Напоследък аз, гражданинът, суверенът на Републиката, все по-често откривам колко малко разбирам собствените си желания и намерения и колко по-добре моите представители в парламента разбират и отстояват интересите ми.

През последните дни например научих, че имам непреодолимо желание да се возя на по-скъпи автомобили. Защото плащането на повече ДДС върху цената на автомобилите, които мога да си позволя, не прави тези автомобили  по-нови, по-здрави и по-екологични, а единствено по-скъпи. Но какво да се прави – вероятно това е желанието на избирателите и народните представители са длъжни да се съобразяват с него, ако искат отново да получат доверието на гражданите.

През миналата седмица открих и неподозираното досега желание да плащам акцизи за домашнопроизвежданите вина и ракии, да го правя единствено на определените от закона места и само при лицензирани търговци. Е, това определено ще оскъпи виното и ракията, но какво да се прави – вероятно това е желанието на избирателите и народните представители са длъжни да се съобразяват с него, ако искат отново да получат доверието на гражданите.

Досега не ми беше минавало през ум колко важно е за мен да имам възможност да доказвам законния произход на имуществото ми, по отношение на което някои държавни служители могат да имат данни, че може да е придобито пряко или косвено от престъпна дейност. Както беше модно да се казва в едно отминало време – експроприация на експроприаторите. Разбира се, целта е благородна и е същата, както и в предходните случаи - отнемането на имущество в полза на държавата. Е, разбира се, само докато гражданина не докаже, че не е престъпник, но какво да се прави – вероятно това е желанието на избирателите и народните представители са длъжни да се съобразяват с него, ако искат отново да получат доверието на гражданите.

Но моите скрити желания са свързани не само с острата потребност да се освободя от колкото може повече доходи, плащайки все по-високи данъци, акцизи и осигуровки. Или пък да получа колкото е възможно по-малко и по нискокачествени услуги в общественото здравеопазване, осигуряване или образование. Не, това не е достатъчно. За да имам държавата която искам, то строгите закони, които важат за гражданите, не трябва да са толкова строги към висшите държавни чиновници. Поне не и по отношение на използването на компенсаторни финансови инструменти за покупка на държавна собственост (например жилищни имоти) от министри или техни приближени държавни служители.

Но какво да се прави, вероятно това е желанието на избирателите в републиката - да бъдат просто публика.

home    top


© 2002 Още Инфо