08-04-2004

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Българско общество за индивидуална свобода

 

Румен Петров

 

Аз, гражданинът

Утре в "Дневник"

12 януари 2003 14:20

Новите дрехи на гражданина

 

Основател и председател съм на едно квартално гражданско сдружение. Преди години бях председател на друго (“градско” ли беше, “национално”ли беше – не помня), член съм на поне четири професионални гилдии, наблюдавам отблизо работата и сътруднича на едно училищно настоятелство.

Гражданската ми активност облече поредната си гиздава дреха онзи ден, когато  прекарах три часа, в малко хаотичен обмен на мнения и страсти, с група на ентусиазирани, честни и много начетени хора, които защитават ценности, сходни с моите.

Познахте – основаваме сдружение!

Сигурно съм активен и свободен гражданин, ще кажете. Ами кажете го, приятно е за измъченото ми постсоциалистическо ухо!

Доколко ефективен съм обаче?

Преценете: Кварталното ми гражданско сдружение линее. Всички негови членове очакват единствено моята инициатива; предишното гражданско сдружение умря удавено в скандали (а беше за психично здраве!). Така любимото ми училищно настоятелство привижда директора на училището като основна причина за трудността да обедини родителите около себе си (не че е лесно – напротив!) и се занимава с отхвърляне на едни или други свои членове...Професионалните ми гилдии мижитурстват и ядрото от по няколко члена (обикновено с добри позиции в държавната система) се кипри и преразпределя частни пазари на услуги. И доволства.

А “Държавата” гледа и ехидно се усмихва.

Мисля, че гражданинът не е само индивид, който вижда неправдите, нанасяни от държавата върху отделния човек и неговата свобода. Гражданинът има особената способност да си сътрудничи с други граждани в полза на граждански каузи - да се свързва, да преговаря, да разменя  интереси, да страда и да възнаграждава. И всичко това – по своя воля, представете си.

Това особено качество ми се изплъзва често. Не знам как е с вас.

В началото винаги е лесно – имаме идеята (тя е освободителна по правило, хуманна и особено умна). Печелим дори проекти (“Казахме ли ви, че сме страшни!”).

Имайте търпение – след година, две, три разбираме, че сме събрали за да нахраним професионализма си (лошо няма!), а по-малко гражданската си позиция.

Става ясно, че интересите са много и различни. Нещо повече – ние дори не ги обявяваме много открито (сякаш за гражданина е срамно да има интереси!).

Каузата се пропуква, удържаме положението с малко власт или с някоя-друга апаратна игра, представителността ни се свива, нарояваме се на групи и така до неизбежния край.

Дай Боже, по тази спирала да се движат само моите проекти и гражданска активност – с един калпав гражданин светът няма да се свърши!

Мисля, обаче, че това се случва често.

Та, думата ми е за моята неукост като гражданин.

Способността да бъда не какъв да е, а ефективен гражданин не се учи в пародийните часовете по т.нар.”гражданско образование”.Аз се учех стихийно: митингите, малко книги, малко предприемачество и риск....

Липсва ми нещо ...

Ще го нарека умения за живот в група. От граждани.

Мисля, че вече имаме много опит, от който, за съжаление, не извличаме поука.

home    top


© 2002 Още Инфо