Усещането ми
за политическия консенсус в България днес е следното:
Представителите на гражданите в политическото пространство се
възприемат като изразители на интересите на отделни групи българи.
Всяка партия, и дори всеки депутат, защитава избрана група срещу
всички останали българи, както и срещу останалия свят.
Следователно
не можем да говорим за политически ред, в който представителите на
гражданите защитават система от принципи на обществените
отношения. По-скоро става въпрос за политически сблъсък на отделни
(дори не винаги организирани) групи граждани. Резултатите от тази
борба е популярно да се наричат “политически компромис” – нещо,
което би звучало абсурдно при сблъсък на принципи.
Ако
усещането ми е вярно, конституционното описание на България днес
би следвало да е:
Представителна демокрация, в която представителството на едни
граждани може да бъде ограничено само от представителите на други.
Българското конституционно устройство не е плод на обединението на
принципи и ценности, споделяни от всички граждани (от всички,
които желаят да са членове на обществото, наречено “България”).
Какво общо
има всичко това с просперитета на едно общество?
Всяко
обединение на хора има икономическа причина. Понякога то е
целенасочено – като създаването на корпорация или сключването на
сделка – но често обединенията не са продукт на целенасочен план –
като възникването на един град, Интернет, парите или правилата за
поведение в дискотека.
Стопанският
характер на обединението
per se
предполага, че хората смятат за по-добро да са заедно, отколкото
да са разделени. В спонтанното обединение, наречено “свободно
общество” всеки приема, че е по-добре да участва в света на
непрестанната конкуренция, отколкото да се изолира в свят без
съперници. В състезанието се раждат правилата на пазарната
икономика и те се споделят от всички участници. Те могат да се
нарекат членове на свободното общество, участници в играта на
пазарната икономика.
Така съвсем
естествено политическият ред на проспериращото общество съвпада с
политическия ред на доброволното и спонтанно обединение в
свободното общество. Просперитетът е логичният резултат от
обединение, зад което стои стопанска мотивация. Неговият път не
съвпада с пътя на общество, което е обединено около нещо друго
(като например обща омраза към евреите, единен социалистически
план на производството или всеобщо споделян култ към харизматичен
лидер).
Тъй като в
България изглежда няма обществено съгласие около принципи, а
по-скоро наблюдаваме политическа борба между групи в обществото,
оставам песимист за просперитета на българското общество.
Но това,
което истински ме притеснява, е подкрепата за т.н. “национална
идея” – доктрина за обществено обединение под някакъв неясен, общ
за всички българи знаменател. Това е диаметралната
противоположност на конституцията на проспериращото общество. Това
е политическият ред на крепостничеството и социализма. |