08-04-2004

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Българско общество за индивидуална свобода

 

Асенка Христова

Институт за пазарна икономика

 

Аз, гражданинът

Утре в "Дневник"

15 декември 2003 15:50

Дяволът се крие в детайлите

 

От седмица в държавата ни се разиграва драма. Прокуратурата нареди на МВР за три дни да залови разхождащите се на свобода престъпници. И МВР тръгна да ги залавя. Резултатът: някакви хора са вкарани в арестите на някакви основания. Един е убит след като полицаи го обстрелвали с над 15 гранатомета. Никой така и не разбра каква точно е дефиницията за престъпник. Никой не обясни и как е възможно 368 души с взета мярка за неотклонение "задържане под стража" и още 108 души с влезли в сила присъди да се разхождат на свобода. МВР и прокуратурата си стиснаха ръцете и си обещаха пак да работят заедно.

Звучи като лоша шега, но не е. Просто е израз на абсурдната ситуация, в която се намират правораздавателните и правозащитните органи в страната. От години насам тази ситуация периодично намира проява в показни акции със странни кодови названия, целящи да покажат, че институциите все пак ги има и се борят с престъпността. Ефектът обикновено е никакъв. Просто защото  подходът очевидно е сбъркан.

Нямам претенциите да съм познавач на похватите в борбата с престъпността. Но като средно интелигентен гражданин, на който професионално му се налага да следи какво става в държавата, ми се струва, че каквито и силови прояви да намира борбата с престъпността, те вероятно никога няма да доведат до желания  резултат :

- докато антимафиоти в свободното си време пазят мафиоти;

- докато прокурори и съпруги на прокурори се държат така, сякаш за тях важат по-особени правила от тези за простосмъртните граждани;

- докато е възможно някой да отнеме човешки живот, а след това години наред необезпокоявано да води нормален живот в очакване на присъда;

- докато няма нито един заловен и осъден за показните убийства от десетина години насам;

- докато на стотина метра от всяка групичка магистрални проститутки задължително стои полицай;

- докато пътни полицаи приемат дребни суми, за да не съставят акт за пътно-транспортно нарушение;

- докато е възможно някой да си закупи шофьорска книжка и след това да тръгне да заплашва живота на другите участници в движението;

- докато е възможно някой  в пияно състояние да нарани и убие хора, а след това отново да кара кола;

- докато е по-лесно и по-евтино да се развива бизнес в сенчестата, отколкото в легалната икономика;

- докато няма нито един осъден кредитен милионер или шеф на източена банка;

- докато държавни служители със скромни доходи демонстрират завидно благосъстояние;

- докато е възможно уличени в корупция прокурори да продължават да са прокурори;

- докато ни съветват да излезем от заведението, ако в него влезе съмнителен бизнесмен;

- докато всички ние се крием, когато ограбват и/или убиват съседа ни;

- и най-вече докато съзнателно или несъзнателно възпитаваме децата си, че да си “мутра” означава да всяваш страх и да имаш власт над другите.

Или с други думи, докато институциите не спазват собствените си правила, държавата няма да е в състояние да гарантира на гражданите си това, за което те плащат данъци, а именно, че ще защитава живота и собствеността им. Всички ние ще продължаваме да живеем с чувството за безнаказаност и безсилие, а така наречените “престъпници” ще са най-свободните хора в държавата. Защото дяволът обикновено се крие в детайлите.

home    top


© 2002 Още Инфо