Обичаме
горделиво да твърдим, че сме много толерантни. Това се превърна
в основен политически аргумент за европейско бъдеще, но и в
основна част от дежурното извинение за нарастващата ни
неспособност да оценим значението на чуждото различие. Затова и
толкова често смесваме толерантност и търпимост. Този специфичен
"далтонизъм" не е проблем само на "новото време". Той беше и в
основата на тоталитаризма в България. Той е една от
най-съществените характеристики на балканския национализъм.
Защото нашенските си национализми са основани на комплекса за
национална малоценност. Ние не знаем защо сме по-добри от
другите, но сме сигурни че именно те ни пречат да станем
световна сила. Балканският национализъм се различава от
национализма в Западна Европа. Първата и най-важна теза на
западноевропейския национализъм е шовинизма, изграден върху
фалшивата представа за собствено величие. Нашенските патриотари
и националисти дори не са в състояние да определят с какво
"българското племе" е по-добро от останалите. Надигащите се
антиевропейски призиви по отношение на АЕЦ "Козлодуй" или
аргументите на абсурдното решение на СЕМ за телевизия "Ден", са
само части от един общ процес, който е естествено продължение на
комплекса ни за малоценност.
Толерантността
е измерение на свободата. Само свободният човек, може да бъде
толерантен към чуждото различие. Защото съзнава собствената си
стойност и това му дава основание да приеме чуждото право на
различие като продължение на собствената си свобода и
отговорност. Търпи само онзи, който се страхува дори от
собствената си сянка и в страха си е готов да "търпи от
немай-къде". Именно затова, когато му се отдаде, най-често
заедно с други като себе си, по тъмно, е готов да си "отмъсти"
за времето, в което е "търпял".
Стадният
рефлекс на подобна търпимост е обида за всеки свободен човек.
Аз, гражданинът, не желая да бъда поучаван на патриотизъм от
хора, които страдат от личните си комплекси за малоценност. Това
е още по-нелепо тук, на Балканите, където никой не може да
гарантира стопроцентовия си етнически произход. Именно тук,
където силата и стойността на културата ни винаги са били
резултат от безкрайното многообразие на традиции, езици, етноси
и религии, с които винаги сме съжителствали.
Еднаквостта
поражда много повече конфликти, отколкото различието, защото тя
винаги се основава на принудата. Няма по-автентичен европейски
принцип освен този, че всеки от нас е различен, но именно като
гражданин има равни права. Всеки, който се опита да посегне на
правото ни на различие или на равенството ни пред закона е враг
на свободата. Няма истинска свобода там, където някой си е
присвоил правото да говори от името на едно малцинство, така
както и там, където амбицията за политическа кариера преминава
през примитивната патриотарщина, основана на стадния рефлекс на
"търпимостта".