|
|
В края на
миналата година социологическа агенция прогнозира своеобразен
“бум” на песимизма през 2003-та, който щял да достигне най-високи
стойности от 1997 година насам. Прогнозата бе, че през годината ,
която изпращаме, делът на песимисти и оптимисти в обществото ще се
изравни, като оптимистите намалеят, а песимистите се увеличат. И
двете групи ще обхващат по 34 % от населението.
Нека сега
погледнем резултатите от тазгодишните местни избори с техните
очи.
Ние в
съществуващите политически сили. Невярващи, че нещо зависи от тях
, едва една трета от българите избраха своите кметове и общински
съветници. Стабилността на политическата система бе подложена на
риск.
Оптимистите :
прогнозата не се потвърди. Тридесет процентната избирателна
активност е признак за демократизацията на България. На хората им
е все едно кой ще ги управлява, защото всички ще правят едно и
също – ще водят страната към Европа. В политическата система се
вля нова кръв, която намали риска от дестабилизация.
Познахте ли се в
тази схема? Ако не сте, значи сте граждани. Значи разбирате
спецификата на местната власт, при която избирателите със своя вот
формират институциите и органите, които упражняват тази власт, а
не ги налага държавата. Разбирате и че вашият вот или отказ от вот
нямат отношение към стабилността или нестабилността на
политическата система. Имат отношение към възможността кмета и
общинските съветници да регулират и управляват обществените дела в
населеното ви място на тяхна отговорност и във ваша полза.
Отговорността на
тези, които са избрани, е стопроцентова, независимо колко процента
са гласували за тях.
Ползата също
трябва да е стопроцентова. Защото може не всички да избират, но
всички плащат. Пътен данък, такса смет, данък сгради – не ги
плащаме само на кмета и общинарите, за които сме гласували.
Плащаме ги на всички, и си плащаме за всичко. Включително затова,
че ни управляват. Следователно имаме право да искаме: да ни
запълнят дупките, да ни построят паркинги, да ни осигурят
транспорт, да ни гарантират сигурността. Имаме също право да
искаме информация и отчет.
Ако не правим
всичко това, проблемът си е наш. Ще го решим, когато осъзнаем, че
не можем да дадем на тези, които ни управляват, никакви права,
които сами не притежаваме. Когато прозрем, че независимо от
начина, по който са избрани, длъжностните лица са обикновени
човешки същества и нямат права или законни претенции, по-висши от
нашите. Когато разберем, че техните действия от наше име са
почтени само когато сме ги договорили – доброволно и взаимно.
Добродетелта
може да съществува само когато има свобода на избора. И сто
процента свободни хора, готови да го направят. |
