|
Миналата седмица
министърът на финансите обяви намеренията на правителството за
въвеждане на “семейно подоходно облагане” от следващата година. Това
предизвика значителен интерес у журналисти и анализатори, и в резултат
през седмицата четохме, слушахме и гледахме много по темата.
Темата наистина
заслужава внимание. В България облагането на доходите на индивидите
никога не е било инструмент на целенасочена политика – както по
времето на социализма, така и сега – ако, разбира се, не говорим за
прогресията в ставките за облагане. Ако някаква идея от подобен тип
бъде реализрана, то данъкът върху доходите ще се превърне в активна
мярка, преследваща заложени от политиците (на власт) цели.
На първо място
обаче трябва да видим какво точно може да влиза в плановете на
министерството на финансите? Възможните решения, според нас, са
следните:
1/ Въвеждане на
данъчен кредит при облагане на доходите на родителите. Това означава,
че към необлагаемия минимум, какъвто вероятно ще има за всички,
родители на деца ще добавят още известна част от дохода си, която няма
да подлежи на облагане. Ако например данъчния кредит за едно дете е
1000 лв. на година, при сегашната максимална ставка от 29%
данъкоплатецът-родител с висок доход “спестява” данък от 290 лв.
годишно.
2/ Обединяване
на доходите на съпрузите и облагането им по семейна “скала”. Такава
промяна намалява данъка на семейства, при които единият съпруг печели
много повече от другия. Ползата от въвеждането на подобна промяна е
толкова по-голяма, колкото по-прогресивна е скалата на облагане. Ако
например имаме единна ставка, подобна идея губи смисъл.
3/ Данъчен
кредит за семейните, т.е. вид “ергенски данък”. Такава промяна
означава семейните да получат например по-висок необлагаем минимум от
ергените, и следователно да получат облекчение.
Тези идеи могат
да се въведат както поотделно, така и едновременно.
КUогато
данъчното облагане престане да бъде единствено начин за събиране на
приход в бюджета, и се превърне в инструмент на активна политика,
трябва да имаме предвид какви цели биха могли да се преследват.
Разглеждайки опита на други страни, както и медийната реторика на
българските политици, вероятно с тези идеи ще се преследват (поне
формално) следните цели:
- повече
раждаемост;
- повече
преразпределение на доход към семействата с деца;
- повече
преразпределение на доход към семействата изобщо;
- смяна на
модела за подпомагане на родителите от държавата;
И накрая, всяка
подобна промяна трябва да се прави след премисляне, обсъждане и
съгласие по всички възможни последствия от реализирането й.
Конкретната идея например може да се погледне от много различни
позиции, включително:
1/
Административна. Кой и как ще прилага преференциалната система на
облагане? Кой ще следи да няма измами? Колко време и усилия ще трябва
да отдели данъчната администрация, за да въведе нови декларации, нов
софтуер и т.н.? А колко време ще отделят данъкоплатцитие заради
по-сложните декларации?
2/ Промяна в
данъчната тежест. Дали тази идея има за цел да намали общата
данъчна тежест, или само да я промени по различни групи данъкоплатци?
Има ли алтернативни начини за намаляване на тежестта, например чрез
единна ставка?
3/ Промяна в
традициите на облагане. Какви други идеи за данъчни реформи биха
възникнали след приемането на тази? Какви ефекти върху цялостната
фискална политика би имало превръщането на данъчната политика от
“неутрална” в “активна”.
4/ Морална.
Защо държавата облага различно индивидите в зависимост от семейното им
положение? Как хората без или с едно дете приемат други хора с повече
деца да бъдат “облекчени” в плащането на данък? “Индивидът” или
“семейството” е първичната морална единица?
На всички тези
въпроси ще трябва да се търсят отговори. Засега е достатъчно да
започнем да ги изброяваме.
|
