6 февруари 2003 16:25

В България се работи много. Колко и защо?

Институт за пазарна икономика, седмичен бюлетин

Който има работа, работи много. Това изглежда се знае от всички, но не се знае точно защо. Една от причините е ниската производителност на труда (около 28 на сто от тази в Европа). Другата, свързана с нея причина, е дохода: измерен през паритет на покупателната сила, той е около 25 на сто от средното в ЕС.

Ако прегледаме статистиката за работното време в България и направим сравнение с ЕС ще намерим доказателство на тези твърдения.

o Средната седмична продължителност на работното време в България за 2001 г. е с 3.7 ч. по-висока от средната за ЕС (37.7 ч.). Това е значителна разлика, която е характерна за всички страни от централна и източна Европа. Основното обяснение е преобладаващото старо и амортизирано оборудване, което изисква влагането на повече труд за производството на единица продукция. Производителността в България нараства през последните години (отчасти в резултат на съкращаването на работни места след приватизацията), но все още е далеч от средната за ЕС. Затова увеличаването на свободата на договаряне и подвижността на работното време са единственото правилно решение.

Работещите очевидно са, а синдикатите не са съгласни с тази икономическа логика. Те искат намаляване на регламентираната в закона максимална продължителност на труда от 40 на 35 ч. със запазване на заплащането. Схемата е подобна на тази във Франция. Досега тези искания не са дали резултат. На тях се противопоставят работодателските организации. Хората се опитват да работят повече и на няколко места (това се вижда от работното време на самонаетите). Позиция на Министерството на труда и социалната политика при това стечение на обстоятелствата е неясна и не може да бъде такава..

o Мъжете работят повече (41.7 ч.) в сравнение с жените (40.4 ч.). Основна причина е факта, че за мъжете са характерни професии, които изискват работа на смени, почасово или нередовно работно време. Друга причина е по-големият дял на жените, които работят на непълно работно време в България (3.7% от общата заетост). В Европа нещата са по-различни. Докато в България общата заетост на непълно работно време е 3.2% от заетостта, то в Европа средният дял достига 18.6%. Т.е. свободата на работното време в ЕС е по-голяма. Трайната тенденцията там е преминаването от пълна заетост към доброволно непълно работно време и няколко малки отделни работи.

o Причините за движение към непълното работно време са основно две: човек не може да си намери пълна заетост или иска да работи непълно защото иска да има време за други дейности – учение, семейство и др. Непълното работно време увеличава свободата на избора, прави възможна преориентацията и повишава цената на работната сила. В страните от ЕС разликата между жените и мъжете при непълната заетост достига 15% в полза на жените, което доказва, че това е “феминизиран“ сегмент от работното време. Но докато европейците в по-голямата си част са “ истински“ работници на непълно работно време и не са работници с непълна заетост, то в България това е най-вече факт поради липса на работа на пълно работно време, което е всъщност неоползотворяване на труда. За сметка на това законодателството изравнява задълженията на работодателите по отношение както на постоянните, така и на временните трудови договори.

o Сравнението за средна продължителност на работното седмично време при жените показва голямата разлика от 7.3 ч. България (40.4 ч) срещу 33.1 ч (ЕС). Обяснение за това можем да търсим в по-високата производителност, която позволява поддържането на култура, където жената често се занимава с отглеждането на децата или поддържането на дома. В ЕС тази роля по-често се разглежда като част от икономиката. В България заради икономическите условия положението е коренно различно.

o Както може и да се очаква самонаетите работят най-дълго – заетите в транспорта и комуникациите прекарват средно по 46.7 ч. седмично на работа, което е значително повече от установената продължителност на работния ден в Кодекса на труда (40 ч.). Смело може да се твърди, че самонаетите без служители работят дори повече (до 60 ч. седмично) заради размиването на работното със свободното време.

Като цяло България не се отклонява значително по повечето показатели за работното време еврозоната, което е характерно за Румъния например. Ориентирането на страната към по-гъвкави форми на заетост става постепенно, но устойчиво. Този процес е икономически естествен. На него не трябва да се пречи.