През седмицата експертна група
към Министерството на труда и социалната
политика предложи да се премахне минималната
работна заплата.
Според министър Христова: “В
началото на годината кабинетът определи
минималното месечно възнаграждение от 120 лева
при средна заплата от 280 лева. В момента обаче
това възнаграждение рязко се доближи до парите,
които получават хората с квалификация и ценз.
Правителството не може да налага на частниците
да плащат тези пари на хората със средно или
основно образование и без професия. Ако
експертната група прецени, че няма нужда от
определянето на най-нисък доход, той ще отпадне
с решение на кабинета. Премахването на този праг
ще ни доближи максимално до практиката по
доходите на страните от Евросъюза.”
Защо е вредна минималната работна
заплата – да повторим още веднъж някои от
аргументите, които сме защитавали многократно:
На практика почти няма хора,
които да са облагодетелствани от минималната
заплата – тези, които получават повече, не са
засегнати от съществуването й, а тези, които
получават по-малко или биват уволнявани при
увеличение на минималната заплата, или работят
неформално без трудов договор. От това никой не
печели.
Минималната заплата има негативно
влияние върху работниците с ниска
производителност, младите работници и служители
(включително тийнейджърите), неквалифицираните
работници и служители без опит, хората с
увреждания. Това е така, защото тези групи от
населението не са достатъчно производителни, за
да получават дори минималната заплата и
следователно не могат да работят легално. На
практика те са принудени или да живеят от
социални помощи, или да се опитват да работят по
“незаконен” начин - на заплата, която е по-ниска
от минималната.
Друг ефект от съществуването на
минимална заплата е това, че споменатите по-горе
групи от хора с ниска производителност не могат
да работят, което означава, че те не могат да
натрупат опит на работното място, което да им
позволи в последствие да станат
по-производителни и да получат повишение на
заплатата. На практика те са обречени да бъдат
безработни не само в кратък период, но и в
дългосрочен план, ако не си намерят работа в
неформалния сектор.
Един от ефектите на
съществуването на минимална работна заплата е,
че някои видове работа могат да изчезнат или
въобще да не възникнат (или да възникнат и
съществуват на неформална база). Един от
проблемите в случая е, че ако например
тийнейджърите и младите работници започват
първата си работа като неформални работници,
които са извън закона, регламентиращ минималната
заплата, не може да се очаква че тези хора в
бъдеще ще спазват всички останали закони. Което
създава среда за повече неспазване на законите,
дори на общоприети и справедливи закони, като
тези против кражбите, убийствата и т.н.
Накрая, не на последно място,
трябва да се посочи, че минималната заплата,
която се обявява от правителството, не е равна
на разхода на работодателя за съответния
работник. Това се дължи на изискването
работодателя да плаща три четвърти от
осигуровките на работника. Тъй като осигуровките
са 42.7% минималният разход, който трябва да
направи работодателят за един работник, е над
158 лева.
|