30-01-2004

Online от 1 юли 2002

 

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Българско общество за индивидуална свобода

 

30 януари 2003 15:40

Алан Грийнспан и българската комисия за “защита” на конкуренцията

Институт за пазарна икономика, седмичен бюлетин

Съвсем скоро Комисията за защита на конкуренцията (българската антимонополна комисия) реши, че конкуренцията е силно заплашена, защото една компания, произвеждаща бира, си позволила да раздаде над 20 000 награди на своите клиенти (включително лек автомобил и билет за футболен мач за финала на Шампионската лига). По тази причина тази компания беше глобена с 215 000 лева. Какво не е наред с това решение и всичките подобни на него решения?

1. Една компания може да продава бира, а друга компания може да продава билети за лотария, които носят големи награди. В момента, в който, обаче, някоя компания продава едновременно бира и възможност за награда, тя бива глобявана, защото “нарушава конкуренцията”. Оказва се, че продажбата на два продукта едновременно е голяма опасност за конкуренцията. По същата логика би трябвало да се глобяват и тези, които продават в комплект компютри и монитори.

2. Решението на комисията накърнява едно от фундаменталните права – правото на собственост, на което, както всички би трябвало да знаем, се основава цивилизацията. Правото на собственост гарантира, че човек може да контролира и владее своята собственост, което означава, че може и да сключва сделки с други лица по повод на своята собственост. С други думи, ако две страни сключат доброволно договор това, което държавата трябва да прави е да гарантира спазването на този договор чрез съдебната система, а не да го нарушава и да глобява една от страните по него.

3. Комисията за защита на конкуренцията смята, че защитава конкуренцията като се намесва на пазара. Логически погледнато, обаче, това е пълен абсурд. Конкуренцията е израз на свободата на индивидите да преследват своите цели. Намесата на държавна комисия е антипод на тази свобода. Няма как чрез средствата на несвободата да се защитава свободата.

4. Големите глоби, налагани от комисията, създават стимули за корупция, което само по себе си е много голям проблем за конкуренцията. Защото създава корумпиран имидж на българската администрация, а това прогонва много от нормалните инвеститори, които не искат да си цапат ръцете в подобна страна.

5. Комисията за защита на конкуренцията незнайно защо смята, че знае коя е правилната конкуренция и коя не е правилната конкуренция. Това много силно напомня на централното планиране при комунизма. Конкуренцията е процес на откриване, при който никой не знае предварително докъде ще се стигне. Намесата на комисията възпрепятства този процес.

6. Антимонополните комисии исторически са възникнали в резултат на това, че много законодатели в края на ХІХ век са приели за чиста монета твърденията на Карл Маркс, че свободният пазар води до монополизация и високи цени. Никой сериозен икономист не приема вече теориите на Маркс, следователно причините за съществуване на антимонополния закон вече ги няма.

Българската международна бизнес асоциация (БИБА) в своята бяла книга предложи частично решение на проблема – отмяна на съответния член от закона за защита на конкуренцията. Мотивите са “Рекламата и промоциите са част от ежедневието на бизнеса и на самите потребители. Тази забрана води отново до неяснота и несигурност в бизнеса на търговците.”

За размисъл на комисарите от Комисията за защита на конкуренцията прилагаме и следните мисли от 1962 на Алан Грийнспан, председател на съвета на управителите на Федералната резервна система на САЩ:

Цялата структура на антимонополните закони [...] представлява една неразбория от икономическа ирационалност и невежество.

[...]

Светът на антимонопола напомня за Алиса в Страната на чудесата: привидно всичко е, но както изглежда то не е в същото време. [...] Това е свят, в който действията, насочени към ограничаване на конкуренцията, се определят за криминални, когато са предприети от бизнесмените, но са възхвалявани като “просветени” когато са предприети от държавата.

[...]

Никой не знае колко нови продукти, процеси, машини и намаляващи разходите сливания не са се случили, убити от антимонополния закон преди да се родят.

Алан Грийнспан

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо