30 януари 2003 15:40

Българският съд "охранява" гражданите от правото да развиват бизнес

България е безбрежно изостанала от съвременния начин на регистриране на фирмите и юридическите лица изобщо

Институт за пазарна икономика, седмичен бюлетин

Коренът на проблема
От една страна, на български правен език процедурата все още се нарича “охранително производство”. Иначе казано, предполага се, че съдът (неговото фирмено отделение) п р е д п а з в а, защитава някого от нещо – вероятно обществото от гражданите, които са решили да се захванат с бизнес и тях самите от собствените им намерения.

От друга страна конституцията провъзгласява, че икономиката се основа на свободната стопанска инициатива С други думи, тя казва, че всеки е свободен да осъществява своите стопански идеи, че това е негово (нейно) право. Ако това е така, всеки би трябвало да може да заяви, че се заема с бизнес и никой да не може да му възрази. Подобен е замисълът на конституцията и по повод свободата на сдружаване. Но както и при регистрацията на фирмите, регистрацията на юридическите лица (били те сдружения на отделни граждани по тяхна воля или нещо друго) статута на юридическа личност по закон се “дарява” от съда. Чрез съда държавата присъства и дори бабува на акта на раждане на юридическата личност. Според конституционният замисъл обаче свободата е присъща на отделния човек и той, тя или те сами избират своята правна персона, лице за пред другите. Стига да не нарушават правото на другите да правят същото и да изпълняват изискванията на закона, които на свой ред са съобразени с този принцип.

Този дух на конституцията не присъства в търговския закон (приет няколко седмици преди конституцията) и процедурата за регистрация на фирми и сдружения (въведена седем години след конституцията).

Това е същината на проблема. Защото държавата “дарява” статута на юридическа личност на (фирмата) след това се появяват и всички други, защото “държавата” се осъзнава в правото си да притеснява стопанската инициатива и свободата на сдружаване. Тук отношението на държавата към фирмата прилича на отношението на Бога и нещата в теологическата концепция на Тома Аквински – тя е “преди”, “във” и “след” фирмата. (А всъщност гражданите и фирмите поддържат държавата и финансово, и телеологически.)

“Континенталната правна традиция”
Аргументът срещу промяна на това положение обикновено се позовава на мита, че такава била “континенталната традиция” в правото. С този аргумент се следват най-лошите образци на фирмена регистрация – тези на Франция и Германия.

Всъщност съдебното одобрение (регистрация) е заместител на правото на феодала на първа брачна нощ. До към средата на 30-те години подобна формула на бизнес регистрация съществува в САЩ. Кралят на Велика Британия е “дарител” (на статута) на юридическата личност на всички компании, колонизирали Северна Америка. Едва от края на ХХ век Великобритания, Италия и някои други страни от ЕС въвеждат чисто административен процес на регистрация на фирмите, подобен на този на регистрацията на гражданите и т.нар. гражданско състояние.

Балкански работи
Българската традиция на фирмена регистрация прилича по съдържание повече на изостаналата периферия на ЕС.

Регистрацията на фирми в България, балканските страни* и най-добрата практика в тази област

Източник: Световна банка, ЕС

Във повечето от тези страни регистрацията на фирми е дело на съда. Картината не е пълна, защото не включва предварителния контрол, през който преминават регистриращите се в повечето страни от бивша Югославия с изключение на Черна гора. Албания, България, Македония, Румъния и Хърватска нямат разписани черно на бяло реформи, но за тях се говори и рано или късно те ще се случат.

Като стъпки в регистрацията България е по-близо до най-тежките процедури. В Сърбия обаче вече е разработен и внесен в парламента проектозакон, в който стъпките в регистрацията са до две и извежда процедурата извън съдебната система. От формално гледище, новата Скупщина не е длъжна да приеме закона. Но декемврийската предизборна кампания показа, че всички политически партии подкрепят реформата. Босна и Херцеговина вероятно ще приеме закон, значително улесняващ процедурата. Това ще стане до края на май т.г. Тук новата система ще остави участието на съда под някаква форма, но ще приложи принципа на мълчаливото съгласие и ще сведе стъпките най-вероятно до три.

Като дни, прекарани в регистриране на фирма България изглежда по-добре от повечето си балкански съседи, но е далеч от стандарта на най-добрата практика и примера на Черна Гора. В Сърбия и Босна и Херцеговина дните ще бъдат от три до седем.

Като такси нещата в България изглеждат сравнително добре. Но световната банка не си е поставила за задача да го отчете.

Като изискване за минимален капитал – напълно безсмислено само по себе си – България е като всички останали. Но във всички страни от Балканите и у нас това е пречка, чиято функция е единствено да поддържа имуществен ценз за започване на бизнес, възпирайки малоимотните граждани от участие в по-сложни правни форми на бизнес начинания.

Защо промяната има смисъл?
Има една закономерност: колкото по-глупава и бедна дадена страна е, толкова по-сложно се регистрират фирми в нея.

Някои страни осъзнават това и променят системата. Такъв е случаят с Черна Гора. И това е единствената правилна стратегия. Франция и Германия – където мнозинството от гражданите и фирмите от света биха искали да работят или инвестират – могат до известна степен да си позволят поддържане на феодална традиция. За балканските страни и икономики такова отношение спрямо свободата на движение хора, стоки и капитали е пагубно. Промяната на това отношение сама по себе си обаче не гарантира, че примерно към Черна Гора ще потекат инвестиции. Тя означава просто, че “държавата” не пречи на такова развитие.

Ако промяната се случи, смисълът й е преди всичко вътрешен: осигурява се свободата на предприемачеството и се поддържа натиска на новонавлизащите в пазара към онези, които вече са започнали да работят. Така се поддържа конкуренцията, качеството на стоките и услугите, увеличава се еластичността на цените и се предотвратява злоупотребата с монополно положение.

На това отгоре се освобождава съда от не особено смислена работа.

В края на краищата, ако пречките са много и тежки, бизнесът винаги може да работи “на сянка”. Търговците и фирмите работят на светло не защото умират от желание да плащат данъци и да създават работни места. Тези неща се случват след регистрацията, ако предприемачеството е успешно. Същинската мотивация на търговеца да се регистрира е за да получи неща, които иначе са почти недостижими – достъп до кредит, до информационни мрежи и доверие, бързи и ниско разходни сделки, и – разбира се – по-големи пазари и печалби. Осъзнавайки тези прости истини дори богатите страни непрекъснато улесняват създаването на нови фирми. Донякъде те затова са и богати.