В интернет страниците на
българските държавни институции понякога могат
да се открият интересни неща. Така например в
една от страниците на парламента е записано
следното:
В парламентарния
клуб-ресторант могат да се организират коктейли,
сватбени и други тържества, поръчани и от външни
лица и организации въз основа на молба от
ползувателя, подписана от началник сектор
"Хранително обслужване" и с разрешението на
главния секретар на Народното събрание.
Така, ако видим хора около
парламента, ще знаем, че те не показват
всенародната любов към управляващите, а просто
някой използва парламентарния клуб, за да
отпразнува сватбата си.
За съжаление, в повечето случаи в
интернет страниците на държавните институции не
може да се намери важна информация, която би
трябвало задължително да присъства там. Става
въпрос, най-общо, за информация за това как са
използвани парите на данъкоплатците,
предоставени на съответната институция,
по-конкретно какви резултати са постигнати, как
са постигнати, колко хора са били нужни за
целта, какви разходи са направени и т.н., и т.н.
В тоталитарните страни
най-важната единица е държавата, символизирана
от правителството и неговата бюрокрация. В
тоталитарните страни държавата изисква от
хората, живеещи на нейна територия, да дават
отчет какво са направили за постигане на
държавните цели, независимо какви са те и как
биват наричани публично. Ако хората не са
съгласни с държавните цели, обикновено биват
наказвани – чрез забрана за извършване на
определени видове труд, заточение, затвор,
лагер, мъчение, или направо биват убивани.
В свободните страни нещата стоят,
общо взето, по точно обратния начин – хората
преследват собствените си цели, а държавата е
помощна институция, създадена, за да извършва
неща, които мнозинството от хората са й
възложили и финансирали чрез данъци (съдебна
система, отбрана, полицейска защита и др.). По
тази причина най-нормалното нещо е държавата (в
лицето на нейните структури) да дава отчет какво
е направила с парите на данъкоплатците. Има и
още една важна причина за това – много от
българските граждани не се радват, че плащат
толкова високи данъци и най-малкото, което им се
дължи за иззетите от тях пари, е отчет за
свършеното.
Държавните институции в България,
обаче, все още се изживяват като ръководещи
страната, хората, икономиката, културата,
образованието и въобще всичко, което се движи
или не се движи. Съвсем не изглежда, че
държавните институции са разбрали, че след
премахването на тоталитарната държава бяха
премахнати и всички тези техни правомощия и им
бяха вменени. Може би по тази причина те също
така и не чувстват нужда да се отчитат през
хората.
Какво бихме научили, ако
държавните институции бяха по-прозрачни?
1. Всички щяха да знаят колко
хора работят в отделните държавни структури и да
разберат, че там работят прекалено много хора
(например в Нова Зеландия в повечето
министерства работят по 70 – 80 човека, а в
България толкова хора работят в една дирекция на
министерство). По някаква причина единственият
документ, в който тази информация е налична
(приложение номер 1 към Доклада за държавния
бюджет), не е достъпно в интернет.
2. Всички щяха да имат данни за
пенсионната система без да се налага да
кореспондират и да получават разрешение за
ползване на такива данни от Националния
осигурителен институт. Същото се отнася и за
данните за данъчната система.
3. Всички щяха да имат достъп до
анализите на министерствата и бюрократите нямаше
да обясняват, че това са вътрешни документи –
тогава щеше да стане ясно, че всъщност отделните
министерства нямат никакъв аналитичен капацитет
и не правят нищо значимо в тази област. Това
щеше да накара съответните министри да се
замислят по въпроса.
4. Щеше да има информация за това
какви дейности са извършили държавните
структури, какви разходи са направили и какво са
постигнали в изпълнение на целите, които са
заложени.
5. Щеше да има информация за
активите на отделните ведомства – сгради, гори,
автомобили, земи и т.н.
6. Щеше да има информация за
държавните компании – брой на заетите, приходи,
разходи, печалби.
Без да навлизаме в повече детайли
само ще посочим, че прозрачността е много важна
реформа на държавната администрация и в същото
време тя е много лесно осъществима (при нея няма
оправдания от типа за социалната цена на
реформите и др.под.). |