16-01-2004

Online от 1 юли 2002

 

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

Българско общество за индивидуална свобода

 

11 януари 2003 15:25

Каква политическа партия е нужна на България през 2004

Институт за пазарна икономика, седмичен бюлетин

Тази е първата по същество политическата седмица на 2004. Съдейки по пресата, предполага се, че интересът на публиката е към детайла на това кой кого ще победи и къде са народните представители.

Всъщност проблемът с политическите партии в България е в техните послания.

В името на стопанството и благоденствието на страната през 2004 и след това, на гражданството му е нужна партия, която да се бори за ниски данъци и е много вероятно то да подкрепи такава партия.

Например обещание за 25% конвенционално данъчно (преки данъци плюс задължителни осигуровки) бреме през 2005 е напълно осъществимо и реформата може да продължи в същата посока.. В тази номинална четвърта част от дохода 10 на сто от него може да бъде “плоското” му облагане, а по 7,5% може да се пада на пенсионните и здравни

Мотото на института през 2004

“Данъчното облагане е прехвърляне на част от националния продукт от ръцете на отделните хора в тези на правителството, с цел да се финансира обществено потребление или разход. Както и да се нарича това прехвърляне – данък, принос, задължение, акциз, мито, помощ, субсидия, дарение или доброволен подарък, то всъщност е тежест, наложена върху отделните хора (били те в лично или корпоративно качество) от управляващата сила на момента с цел доставка на потребление, което тя може да смята подходящо, за сметка на хората. Накъсо, това е налог в буквалния смисъл на думата.”

Жан Батист Сей, Трактат по политическа икономия, кн. ІІІ, гл. VІІІ

осигуровки. Както показа ИПИ през октомври и ноември 2003 това са стойности на облагането, при които не се случват никакви сътресения, освен известно съкращение на администрацията и субсидиите. При положение че възникне партия с такова послание, е възможно да се обърне съревнованието между политическите партии – от надпревара за повече преразпределение към спор за това как да се намалят данъците и да се увеличи разполагаемия доход.

Разбира се, вероятно е срещу партията на 25-те процента да се появи партия на 85-те процента. Ползата от такова противопоставяне е очевидна: всички разбират за какво става дума.

С известна условност може да се допусне, че представените днес в парламента партии са партии на 50-те процента. Т.е. те инстинктивно искат половината от онова, което хората произвеждат, макар и да не си признават. Ако бъде публикувана информация за данъкоплатците по различни сегменти на дохода – което нито едно правителство не иска да прави, за да не се разбере кой пие и кой плаща – ще излезе, че на хартия комбинираните тежести са към 70 на сто от създадено в икономиката. В същото време, въпреки опитите на редица правителства, нито едно от тях не може да дигне безкрайно правителствените разходи – те се задържат около 40% от БВП. Това става благодарение на онези, които не плащат данъци.
Доколкото тежестите са над 50%, всяко обещание за снижаването им до 25 на сто изглежда привлекателно.

Защо не се появяват такива партии? Най-вероятната причина за това е липсата на група хора и политически водачи, които да имат смелостта да я създадат и способността да разбират процесите в икономиката.

Не би било лошо. Все пак през 2005 ще има избори.

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо