|
Улисани в злободневни проблеми,
гражданство, политици и наблюдатели у нас
вероятно не забелязват , че един от
най-съществените стопански феномени на 2003 е
промяната на тематиката и изпращащите послания в
обсъждането на стопанския живот на страната.
Гордеем се с това, че сме участвали в този дебат
и смятаме, че сме допринесли за неговата
разумност, отстоявайки ценностите и мисията на
Института за пазарна икономика. Ето някои
развития.
1. 2003 доказа, че в икономиката
има невероятно много резерви и място за
усъвършенстване на фискалната и общата
икономическа политика. На най-повърхностно
равнище това бяха обсъжданията на възможната
употреба на фискалния резерв на правителството в
БНБ. При цялата им ирационалност като
политическа инициатива, експертната общност и
повечето организации на бизнеса се оказаха на
висота и отстояваха правилни подходи към този
проблем. Правителството доказа, че такива
резерви има, когато на два пъти за часове (при
промяната на равнището на корпоративното
облагане) или за дни (при дебата за
субсидирането на електората на ДПС) промени
съществени параметри на бюджета за 2004.
2. На по-дълбоко равнище въпросът
с резервите бе осъзнат като състояние на фиска и
фактическо равнище на данъчната тежест. Вероятно
причина за тази промяна в дебата е
обстоятелството, че гражданите и бизнесът плащат
повече данъци (което се вижда от нарастването на
събираемостта). При това, общото равнище на
данъците (преки, косвени плюс осигуровки) не
намалява. Хората търсят по-голяма справедливост
и прозрачност и вече се ориентират относително
добре в това кой губи, кой печели и кой на кого
плаща сметките. Много е важно, че данъкоплатците
изглежда постепенно се учат да смятат своите
пределно разполагаеми доходи и пределната
данъчна тежест, т.е. данъкът върху последния
лев, който остава в джоба им. Резултат на тази
нагласа е опитът за ограничаване на
квази-данъчното облагане на бизнеса, чрез закона
за ограничаване на администрирането на
стопанската дейност.
3. Това развитие постепенно ще
оказва влияние върху чисто политическите
послания по повод стопанските развития. През
2003 за пореден път се разкри обстоятелството,
че в България досега не е имало нито “лява”,
нито “дясна”, а само популистка стопанска
политика. Но, за разлика от предишни години,
първо “десните”, а след това и “левите” партии
започнаха да търсят идентитет по повод
класически демаркации на лява и дясна стопанска
политика като равнище на държавно
преразпределение и данъци. Левите партии са
някак си по-постоянни, с по-малко лъкатушещи
послания и макар и бавно печелят повече доверие.
На десните партии им липсва каквато и да е
ценностна ориентация на посланията и през година
те се опитваха да повторят по някакъв начин
шаблона на “Сполука за България” от 1990. Те се
наричат “десни”, но по-често проповядват леви
идеи. Въпреки това започва процес на търсене на
десни отъждествявания, ценности и послания.
4. През 2003 професионалните
съюзи излязоха с нова сила на централната
политическа сцена. Поводите са по-малко
профсъюзни и повече наподобяват присъствието на
политически партии. Политическите партии сякаш
осъзнаха границите на популизма, отказаха се де
факто от такава политика (доколкото поддържат
нисък дефицит), но на думи я поддържат.
Професионалните съюзи всъщност запълват
разликата между много популистка
стопанско-политическа реторика на партиите и
малко популистката реална политика (все още
доста често ограничавана само от кредиторите на
страната). Формалното основание на този
активизъм са правата, които синдикатите получиха
по времето на правителството на ОДС (с промените
в кодекса на труда) и орязаните привилегии за
работещите в процеса на приватизация по време на
управлението на НДСВ (след приемането на новия
закон за приватизация). Практическите причини за
активирането на профсъюзите са в свиването на
тяхното влияние в приватизирана икономика и
изтъркването (осъзнаването на фактическата им
некоректност от публиката) на не малко от
техните традиционни икономически обяснения на
ставащото в стопанството на България. В резултат
от всичко това синдикатите поискаха да се
занимават с всичко, от цени на тока през
приватизация до наблюдение на парите на
данъкоплатците от ЕС.
5. Споменавайки ЕС, трябва да
кажем, че българското гражданство през 2003
започна лека по лека да осъзнава, че
присъединяването към него не означава само меки
пари от Брюксел символичен престиж да бъдеш като
“по-готините” страни от централна и източна
Европа. Целият процес означава и не малко жертви
и разходи. Остава да схване и обстоятелството,
че е слабо вероятно меките пари на ЕС да решат
местни проблеми и че същинската им роля е
по-скоро да подкрепят партиите на власт.
6. През 2000 и 2001, когато се
обсъждаха промените в закона за политическите
партии, уж будното гражданство и бизнес почти не
обърнаха внимание на това, че и демокрацията
(избори, политически партии и политически дебат)
също се финансират от някъде. Метсните избори
през 2003 по неприятен начин (пресона нон-грата
финансирала много политически и други начинания
в страната “разобличи” една от финансираните от
него партии) напомниха, че в дъното на
политическия живот стои разпореждане със
средства да другите. Рано или късно това ще
доведе до промяна в правилата на финансиране на
партии. Засега най-популярните идеи в тази
насока обещават да направят процеса още
по-непрозрачен и вреден.
7. 2003 може да смята за решаваща
в достигането на обществено осъзнаване, че
управлението на закона (т. нар. правов ред) и
благоденствието (стопанският растеж, доходите и
пр.) са по някакъв начин свързани. Дори
комисарят на ЕС по разширяването Ферхойген се
включи в убеждаването на народните избраници.В
същото време под предлог, че ще увеличава
сигурността и правовия ред правителството се
връща към практиките от комунистическо време, то
върна в житейски (политически) и стопански
оборот КГБ и секретността и сериозно обсъжда
методи като конфискация на имущество по
подозрение, адресна регистрация, диктатура на
прокурорите и пр.
От изброените седем особености на
2003 само половината три са в зародиш
отрицателни или поне съдържат вероятност за
отрицателно развитие. Останалите са по-скоро
благоприятни. Някой може да каже, че чашата на
2003 е по-скоро пълна, отколкото празна.
|
