В последния брой на изданието Goldman Sachs Economic Analyst фокусът е поставен върху две страни – Унгария и България. Тук ще представим коментара относно България.

България започна процесите на преход по-късно от централно-европейските страни. Когато през 1989 г. падна комунизмът, в България нямаше реформатори, които да управляват през първите години на прехода, както се случи в Русия и централна Европа. Освен това икономиката на страната беше повлияна негативно от войните в съседните страни. След няколко години на забавяне, докато в останалите трансформиращи се икономики имаше стабилност и растеж, нещата достигнаха връхната си точка през 1996 г., когато организираните от студентите протести доведоха до сваляне от власт на правителството на бившите комунисти от БСП.

Изборите в началото на 1997 г. поставиха на власт дясно-центристкото правителство на ОДС, което възстанови макроикономическата стабилност и стартира амбициозна програма от реформи. Подпомаган от Международния валутен фонд, бюджетът като цяло бе балансиран и валутният курс беше обвързан с германската марка (и по-късно към еврото) чрез механизма на валутния борд. В резултат от тези действия инфлацията бе понижена от над 1000% до едноцифрени числа, а растежът се ускори до над 4% годишно.

Част от успеха беше генериран чрез мащабни структурни реформи, включително и приватизация. Но както в повечето страни в преход процесът на приватизация се свързваше с обвинения в корупция срещу правителството. Друг проблем беше организираната престъпност, въпреки че изглеждаше, че силно централизираното правителство на Иван Костов удържаше разпространението на проблема.

Проблемите с корупцията, ефектите от забавянето на икономиката на Европейския съюз и Руската криза, както и нетърпението към ниските равнища на доходите въпреки добрия растеж, отдалечиха електоратът от правителството на ОДС. Но поради спомените от кризата при предишното правителство основната опозиционна партия – БСП - не беше способна да получи достатъчна подкрепа.

Управляващата коалиция и главната опозиционна партия получиха само 15-18% от гласовете при социологическите проучвания, а големият страх на анализаторите от Goldman Sachs по това време е рискът от поява на ултралеви или ултрадесни демагози, които биха могли да поведат все още нестабилната България в погрешна посока. За щастие този сценарий не се сбъдна. Вместо крайна демагогия, бившият цар Симеон II – изгнаник от 1946 г. и нередовен турист от втората си родина Испания през 1996-2000 г. се хвърли в парламентарния политически процес през април 2001 година.

Симеон се завърна в България без политическа основа или връзки – и това може би допринесе за успеха на неговите обещания. Вероятно осъзнавайки липсата си на опит (и апетит за всекидневна политика), първото желание на Симеон бе да заеме предимно церемониалната позиция на президент. Но избрания от ОДС конституционен съд му отказа правото да участва в президентските избори през 2000 г., защото не беше “живял” в страната през предходните пет години, както се изисква от Конституцията на България.

Лишен от възможността да заеме поста, който желае Симеон - все още обгърнат от мистичност - събра тогава движение около себе си за участие в изборите през 2001 г. Действайки без обща философия или платформа, НДСВ стартира най-неясната от кампаниите, като се фокусира върху пределно общото обещание да интегрира България с останалата част на Европа. Заедно с предимно неопитни хора, той постигна почти пълно мнозинство (всички освен двама от министрите му никога преди не се бяха занимавали с политика) и чрез коалиция с партията на турското малцинство – ДПС, които Симеон подкрепяше от чужбина на изборите през 1997 г., стана министър-председател. Без някакви връзки на местно ниво, той се обърна към група от млади емигранти, които се завърнаха в България от Лондон, за да заемат високи постове, включително и този на министъра на финансите.

Новото правителство продължи като цяло благоразумната макроикономическа политика на предишното, като с помощта на обратно изкупуване и други добри инициативи за управление на дълга, българският външен дълг продължи доброто си развитие.

И тук започват проблемите на политическия фронт...
Но докато нещата изглеждаха добре на повърхността, множество проблеми започнаха да възникват в началото на тази година, като достигнаха кулминация в катастрофалните (за НДСВ) резултати от местните избори миналия месец.

· Министър-председателят Симеон става все по-самотен, като рядко се появява в парламента и според слуховете прекарва повечето от времето си в къщата си извън града. Наблюдателите вярват, че той е загубил всякакъв интерес в ежедневната политика като министър-председател, но не е склонен да делегира отговорностите и затова започна да се появява голям вакуум във властта.
· Липсата на всекидневно участие от страна на лидера на движението попречи на трансформирането му в същинска политическа партия. Като организация, въпреки наличието на 22 000 члена, политиците му все още нямат контакт (и няма начин да се установи такъв) с избирателите си, защото те не са организирани правилно. Също така политиците от партията започнаха да се отдалечават от лидера си и да се групират според собствените си възгледи – от “Новото време” в дясно до някои неясни конфигурации в ляво, които все повече си взаимодействат с БСП. Тези тенденции още повече допринасят за усещането за голям вакуум във властта.

· Този вакуум се използва предимно от две групи: (1) По-малкият коалиционен партньор ДПС се стреми към все по-голяма власт – официално иска замяната на смущаващото число 11 от общо 17 министри (ДПС държи две позиции), но всъщност вероятно се стреми към две области, включително поста на министър на регионалното развитие, който контролира структурните фондове. (2) Организираната престъпност става все по-видима и се разпространява все повече в обществото. През последните седмици София беше свидетел на гангстерски убийства, които според слуховете са борба за влияние, а пресата публикува снимки на министри в компанията на предполагаеми фигури от престъпния свят (които после обясняваха, че не са знаели за престъпните връзки на тези хора по времето, когато са правени тези снимки).

...и се разпростират до икономическия фронт
Въпреки че е трудно да се отдели влиянието на частните инвестиции върху икономиката, на пръв поглед те са главният двигател на растежа през последните години. Положителното е, че частното и публичното потребление растат по-бавно от БВП, но от друга страна, публичните инвестиции бяха намалени и външния сектор като компонент на растежа го забавяше; многото години на растящ внос не доведоха до голям растеж на износа.

Защо публичните инвестиции се понижиха? Първо, промяната от здраво централно-направлявано правителство при ОДС към по-свободно при НДСВ никога не се отразява добре на строителството и проектите от по-голям мащаб. Второ, валутният борд в България изисква значителна гъвкавост от фискалната политика и както предишното, така и настоящото правителство показаха подобна гъвкавост като изпълняваха почти балансиран бюджет. Това имаше две последици: Пряко - то остави малко ресурси за публични инвестиции извън агенциите и местните власти. Непряко, фискалната политика беше недостатъчна да спре разширяването на дефицита по текущата сметка до около 7.5% през тази година – едно очевидно нестабилно равнище.

И става все по-лошо. До тази дата бюджетът е натрупал впечатляващите 2.7% от БВП номинален излишък (което обаче все още не е достатъчно да спре разширяването на дефицита по текущата сметка), половината от които са във фискалния резерв, който служи за осигуряване на гъвкавост на политиката в края на годината. Другата половина е заради по-големите от очакваните приходи.

Поради натиска, който по-големият коалиционен партньор усещаше от по-малкия, той успя да убеди МВФ да балансира фискалната позиция в края на годината. Това е потенциален шок, вследствие на инжектиране на около 2.7% от БВП в икономиката за период от 6 седмици! Три последици изглеждат относително очевидни: (1) Институционалните възможности няма да са достатъчни за да изпълнят политическите цели (добра новина); (2) Много пари ще бъдат погрешно разпределени за различни държавни фондове, включително за избирателите земеделци на по-малкия коалиционен партньор (вместо например за подобряване на изпълнението на законите, които могат да обуздаят организираната престъпност); и (3) частното потребление ще бъде повишено в края на годината и по този начин дефицитът по текущата сметка още повече ще нарасне.

Експертите на Goldman Sachs правят три извода от всичко това:

· В краткосрочен период политическите смущения вероятно няма да доведат до нищо. Конституцията затруднява достигането до предсрочни избори, а освен това двете опозиционни партии – ОДС и БСП са изправени пред вътрешни реорганизации и затова не са склонни да се активизират за предсрочни избори. Междувременно по-малкият коалиционен партньор иска да се възползва от бюджета за собствените си цели, а организираната престъпност може още повече да разшири властта си. Един от основните въпроси е дали министър-председателят Симеон е вече достатъчно уморен от работата си и ще напусне предварително. Засега няма ясен заместник, така че този ход може да доведе до голяма нестабилност.

· През 2004 г. България ще се присъедини към НАТО и вероятно ще приключи преговорите за членство в Европейския съюз. Въпреки че ЕС неформално обвърза вероятното членство на България с това на Румъния за края на 2007 г., съществуват два проблема, които биха могли да променят нещата. Първо, ЕС може да счете за необходимо да отвори някои от затворените глави, за да провери дали България наистина има институционалните възможности да изпълни договореното. Нормално е да се предположи, че загрижеността за институционалните възможности са свързани отчасти със страните от централна Европа, които ще бъдат приети след няколко месеца, но конкретните проблеми на България също играят роля за това. Второ, управляващите в България започнаха да лобират пред ЕС за откъсване от Румъния, за да осигурят бързо влизане в ЕС. Този подход обаче беше отхвърлен и не се очаква ЕС да промени политиката си по този въпрос.

· Изборите ще се проведат най-късно през юни 2005 г. НДСВ почти сигурно ще се раздели на няколко по-малки партии, но всичко друго освен политическата стабилност в реконструирания парламент би могло да бъде унищожително за българските надежди за бързо приемане в ЕС. Въпреки че са възможни нови коалиции около ОДС или БСП, те все още са далеч от реализиране на практика.

Изводи
Настоящият вакуум във властта поставя обществото в състояние на промени, което се съчетава с макроикономическа стабилност (стабилни, но поне ненамаляващи реални работни заплати) и ясните перспективи за членство в ЕС след няколко години. Ако някои от тези две колони на стабилност започне да се подкопава, това ще доведе България до сериозни неприятности, подобни на тези през 1996 г. В ЕС без съмнение осъзнават този факт и затова много неохотно ще ускорят процеса на присъединяване. Но до 2007 г. има още много време и ЕС трябва да асимилира новите си десет члена, а България трябва да покаже, че може да премине към следващото ниво на демокрацията, където институциите работят както трябва.