|
По разбираеми причини - почти
всички българи притежават недвижима собственост
- облагането с имуществен данък и плащането на
такса "смет" засяга на практика цялото
население. Затова предлаганите увеличения на
данъчните оценки получиха широко медийно
отразяване, въпреки че от фискална гледна точка
ефектът им е в порядък по-малък например от
промените на осигуровките или акцизите.
Все пак обявеното намерение на
Министерството на финансите за увеличение на
данъчните оценки на имотите с 20% вероятно ще
бъде прието. Има няколко
политически основания
за това:
- Данъчните оценки не са
променяни от 2001 (и прилагани за 2002). В
същото време средните цени на апартаментите в
областните градове към момента (второ тримесечие
на 2005) са около 2.2 пъти по-високи от
стойностите за 2002. Дори в градовете с
най-бавен ръст на стойността на недвижимата
собственост увеличението е над 65%.
- Увеличението ще се разглежда
като инструмент за осигуряване на повече
финансов ресурс за общините. От своя страна това
е необходимо условие за фискална децентрализация
и повече самостоятелност при провеждане на
локална и регионална политика.
- При постоянна оценка на
имотите собствениците плащат фиксиран данък,
докато доходите от труд се облагат прогресивно,
т.е. работещите плащат все повече като номинални
суми. Имущественото облагане може да се
разглежда и като инструмент на една "лява"
социална политика.
Същественият аргумент "против" е
в масовото притежание на жилищна собственост
(над 91% от населението), което прави данъкът
видим и осезаем за голям кръг данъкоплатци и
избиратели.
Ефектите от икономическо гледище
неведнъж са коментирани. Вероятното
разпределение на увеличението по локации ще
остави данъчните оценки в най-скъпите и активно
търгувани градове под реалните пазарни
стойности. Имайки предвид вече започналата
тенденция за увеличаване на броя на сделките,
изповядвани на цени, доближаващи се до
действителните, новите оценки ще имат минимален
ефект върху решенията за покупко-продажба.
По-сериозни биха били
евентуалните
последиците върху разполагаемия
доход
на домакинствата, като подобен
подход с единна ставка на увеличение ще ощети
данъкоплатците в районите с по-малък ръст на
пазара и по-малки доходи за сметка на районите с
интензивен пазар на имоти и съответно с
по-високи доходи на населението. Допълнително
текущите разходи ще растат и заради общинската
такса за смет. Възможно е нарастване на
желанията за продажба на имоти в ниския ценови
сегмент дори в големите градове, особено ако не
са основно жилище за собственика. "Печеливши" от
повишението са нотариусите и общините, които ще
получават по-високи приходи. Не трябва обаче да
забравяме, че такса "смет" се определя от
общинските съвети, което позволява на местно
ниво ставката да бъде намалявана, ако
населението не е съгласно да плаща повече за
тази услуга.
"Индивидуализиране" на ефектите
Промяната на оценките, макар да
засяга на практика всяко българско домакинство,
ще бъде почувствана различно на индивидуално
ниво. Първият повърхностен опит за анализ е
най-често прилаганият - а именно определяне на
"средния българин" и "разпределянето" на
изследваната промяна върху този субект.
Картината, представена по този начин, изглежда
така: средната площ на жилищата е около 63-66
кв. м, като в градовете броят на обитателите на
едно жилище е 2.3 души, а в селата - 1.7 души.
Средният размер на събрания данък е около 20 лв
(за 2005), т.е. едно 20-процентно увеличение би
означавало допълнителни (средно) около 4 лв.
Като дял от средния доход на едно домакинство за
година промяната е 0.1%. И така нататък -
подобна игра със статистиката е не твърде сложна
или предизвикателна за всеки, имащ желание да се
порови в страницата на НСИ.
Такъв подход е основан на
пренасяне на макроефекти върху
микровеличини
- или на агрегирани стойности
върху отделни индивиди. Много е вредно обаче той
да се използва за идентифициране например на
"средна класа" - която често погрешно се
определя като група от хора, които имат около
"средния доход". Тъй като това не е толкова
трудно да се разбере, следващата стъпка към
по-ясна индивидуализация е да се създадат "типажи"
- например "за двустаен в "Люлин" ще плащаме
еди-колко си повече от догодина". По подобен
начин медиите обичайно анализират новите цени на
тока, парното, а сега - и предлаганите данъчни
оценки. Така можем да твърдим, че за един
двустаен в София и Варна ще се плаща по около 12
лв повече данък (или наполовина, ако жилището е
основно), за други областни градове от 50% до 4
пъти по-малко, и така нататък. Таксата смет е
различна по общини, но средно е между 2 и 3 пъти
по-висока от данъка, при това няма отстъпки за
основно жилище на собственика. По същия начин
можем да оценим по-високите разходи по
прехвърляне на имоти - примерно за тристаен
апартамент в София, Варна и Бургас ще трябва да
се платят около 200 лв повече данък и 20-30 лв
по-висока нотариална такса, в другите областни
градове - от 2 до 3 пъти по-малко, и така
нататък.
Създаването на "типови образи"
обаче трябва да се съчетае с анализ на
икономическите стимули
които влияят на избора и
действията на всеки отделен индивид (или
"българин"). Така например елементарно е да се
отчете, че за всеки човек има някакъв номинален
праг на заинтересованост, като разходи под този
праг като цяло не предизвикват значима реакция.
Трябва да имаме предвид, че за значителен кръг
хора облагането на недвижимия имот е
пренебрежимо ниско - това са и хората, на които
правителството с лекота ще повиши тежестта без
риск от политически последствия. Обяснението на
наличието на такава група не е толкова просто,
но ако трябва да приложим количествен критерий,
това са хора, за които съотношението
доход/недвижимо имущество е много над средното
за страната. Каквото и да се говори, формално се
облагат имотите, но на практика данъците се
плащат с текущия доход на собственика. В
България поради изостаналостта и последващия
социализъм преходът към пазарна икономика завари
голям дисбаланс между способността за създаване
на богатство (измервано през дохода) и
притежанието на капитал (измервано чрез
собственост върху имоти). Хора, които създават
голям доход (чрез предприемачество, квалифициран
труд или дори нелегална дейност), но
същевременно не са придобили скъпи имоти,
вероятно няма да усетят повишението на данъчните
оценки. Обратното важи за противоположната група
- хора с ниски доходи, но с притежание на
недвижими имоти. Такива са например множеството
пенсионери, притежаващи немалки апартаменти в
скъпи квартали на големите градове. За такива
данъкоплатци скоро ще се окаже, че разходите по
имота са над 1/5 от годишния доход (пенсия),
което от своя страна ще окаже натиск на пазара
за продажби, но и силен политически натиск за
някакви отстъпки. По-високите данъци ще ускорят
премахването на дисбалансите доход/капитал, като
постепенно ще прехвърлят имущество към тези,
които успяват в настоящето да генерират
по-високи доходи. Така "средният българин",
определян като човек с доход 350 лв, но със
собствен апартамент за 100 000 лв, ще изчезне
като обект на изследване, а с него и парадоксът
увеличение на имуществените данъци да
предизвиква повече политически и медиен интерес
от промените в ДДС, акцизите, осигуровките или
данъците върху доходите. |
