Допреди няколко седмици все още използвах думата “безвремие” само в положителен смисъл. Това означаваше за мен време без стрес, без излишна динамика, без бързане. По-скоро спокойствие, но в никакъв случай безсмислено.

Малко след изборите разбрах от медиите, че в България е дошло “политическо безвремие”. Ако не се бях замислил и бях свързал това определение на политическата ситуация с оригиналното звучене на “безвремие”, щях да си представя един по-предвидим, по-сигурен и по-бързо забогатяващ свят.

Но “политическо безвремие” беше използвано в някакъв отрицателен смисъл, който би следвало да съдържа рискове за българските граждани. Най-общо рисковете се описваха с “отлагане на членството в ЕС”. Имаше и опити да се вложи по-съдържателен отрицателен смисъл, като се предвиждаше намаляване на инвестициите и забавяне на икономическия растеж.

Няколко бележки по политическия риск и връзката му с макроикономическите променливи може да помогнат. Основното, което следим при политически промени, са стабилността на парите, фискалната политика, сигурността на собствеността и намесата в конкуренцията.

Стабилност на парите

В ситуацията на България промяна на сегашния паричен режим изисква промяна на закон от парламента. Към този момент няма основания да смятаме, че водещите политически сили в Народното събрание - "Коалиция за България" и НДСВ - биха предприели подобен ход.

Официалните изявление невинаги са достатъчни за подобно доверие, но все пак има какво да ги подкрепи. "Коалиция за България" няма интерес да започне сложен политически процес на събиране на подкрепа за нова парична политика. Цената ще е твърде висока, а ползите - неясни дори за привържениците на подобна промяната.

НДСВ има зад гърба си история на стабилно управление по време на валутен борд и в неговите среди няма подкрепа за промяна на режима. Сред по-малките политически сили в парламента ОДС и ДСБ биха застанали с всички сили срещу промяна на паричния режим.

Фискална политика

Въпреки че спечелиха изборите, социалистите останаха изолирани в парламента по отношение на идеите си за увеличение на публичните разходи. Нещо повече, политическите сили, които предложиха съкращение на фискалната тежест - НДСВ, ОДС и ДСБ, взети заедно, получиха повече парламентарни места от "Коалиция за България".

Разбира се, нямаме очаквания да надделеят идеите за намаляване на публичните разходи. НДСВ, което получи най-много гласове сред партиите с пропазарни идеи, вероятно ще участва в коалиционно управление рамо до рамо със социалистите, което няма да му позволи да реализира своите идеи. От чисто имиджова гледна точка НДСВ по-скоро ще играе ролята на партията, която не позволява да се наруши фискалното статукво.

След провала на първия мандат за съставяне на правителство е по-ясно, че няма да се стигне до реализиране на програмата на БСП за публичните разходи. Прогнозите на Industry Watch в това отношение остават непроменени в сравнение с тези преди месец и половина - сценарий за фиска “нулев дефицит” е най-вероятен. Това означава увеличаване на публичните разходи с около 2-2.5% от БВП през 2006, но все пак запазване на фискалния баланс.

Сигурност на собствеността

Тук има няколко важни аспекта. Първо, това е възможността от принудителна ренационализация на приватизирани активи. Второ, това е независимостта на прокуратурата и възможността й за безконтролна намеса в частните дела и бизнес отношенията. Трето, това е надеждността на съдебната система в защитата на имуществото и изпълнението на частните договори.

По отношение на продадените държавни активи няма традиция за връщане на собствеността дори при не изцяло коректно изпълнение на приватизационния договор. Нещо повече, по-голямата част от следприватизационните задължения вече са изтекли, затова едва ли изобщо ще се повдигне този въпрос на политическо ниво. Но концесионираните активи са проблем, който вече е част от политическия дебат, и сякаш несигурността за някои сделки остава значителна.

Въпреки че БСП се закани да преразглежда сделки само от “стратегически значение” за страната, т.е. големи сделки, като концесията на автомагистрала “Тракия” и морските летища например, не е изключено и подобно отношение към по-малки обекти като язовири, плажове и др.

Основен проблем за бизнес средата остава независимостта на прокуратурата, т.е. формалното й скачване със съдебната система. Възможността й да се намесва безконтролно в частните дела я прави удобен лост за разправа с конкуренцията. Дори без да е използвана често за това, самата възможност за това прави средата достатъчно несигурна.

Засега не виждаме достатъчно политическа воля за подобна реформа. Единствено една-две от малките партии в парламента - най-вече ДСБ - постави този проблем на водещо място, но той засега не получава необходимото внимание.

Намеса в конкуренцията

В тази област може да очакваме известно влошаване на бизнес средата. Доминирано от социалистите правителство неминуемо дава индикации за повече опити за централно планиране на насочването на ресурсите в икономиката. Дори вероятното участие на НДСВ в кабинета едва ли ще бъде гарант за блокиране на подобни политики. Сигурното участие на ДПС в кабинета ни прави песимисти за сектори като производството на тютюн и цигари и земеделието като цяло.

Очаквани намеси в конкурентни индустрии са:

• увеличаване на субсидиите за фондовете тютюн и земеделие

• увеличаване на субсидиите за транспортния сектор

• неприватизиране и декапитализация (авиокомпания, мини, корабостроителница и др.)

• възможни временни търговски бариери пред вноса на земеделска продукция и потребителски стоки.

• възможно по-тежко регулиране на строителната индустрия.

Очакваме запазване на държавното доминиране върху следните индустрии:

• здравеопазване

• образование

• енергетика.

Очакваме следните макровъздействия върху конкуренцията:

• ћограничаване на предлагането на труд чрез увеличаване на държавния и квази-държавния апарат

• ћувеличаване на обема на държавните поръчки в резултат на по-високи публични разходи.

В резюме: Първо, липсата на активно правителство няма да доведе до макроикономически проблем. Второ, има теоретична възможност за значително ускоряване на растежа чрез реформи. Трето, най-вероятно новото правителство би било активно точно в обратната посока, т.е. ще влоши бизнес средата. Четвърто, в такава ситуация от макроикономическа гледна точка е по-желателно пасивно, а не активно правителство.