Миналата седмица безспорно ще се запомни с опита и провала на БСП да реализира мандат с премиер Сергей Станишев. Ситуацията предполага обновяване на анализите и прогнозите за възможните икономически политики, които ще предопределят рисковете за правене на бизнес в България. В този доклад се опитваме да актуализираме очакванията си, като отчетем променената политическа обстановка, макар вариантите за бъдещо управление все още да са много. Избрали сме само няколко сценария, които са по-скоро "типови" от гледна точка на вероятна икономическа политика, а не толкова като състав на кабинета или подкрепящи го партии.

Нови избори

След провала на БСП вероятността да има нови парламентарни избори изглежда по-висока. Това се вижда както от мненията на чуждестранните анализатори, така и от все по-активното обсъждане на темата в страната. Industry Watch, анализирайки по-скоро фискални индикатори и рискове и без да се фокусира върху датата на формално присъединяване към ЕС, не отчита този сценарий като носещ най-негативни последици за бизнес средата в България. Ето защо:

- към момента регулативната рамка за правене на бизнес функционира нормално, т.е. липсата на правителство и парламент не дава пряко отражение под формата на спряна стопанска активност

- монетарната рамка, включително състоянието и ограниченията върху финансовата система, до голяма степен гарантира поддържане на парично-кредитна стабилност

- за основните социални функции на държавата настоящият бюджет дава достатъчно добра рамка.

Новите избори означават временно управление на служебно правителство, което, макар подкрепящо изборна победа на БСП, няма да има инструменти за рязка промяна на разходната политика. Липсата на парламент ще възпре и всякакви радикални идеи за протекционизъм и увеличаване на данъците - поне в рамките на още 4-5 месеца.

Реализация на трети мандат с формат тип "Беров"

Този вариант носи най-висок макроикономически риск. По същество става въпрос за правителство, което ще има подкрепата на ДПС и вероятно БСП, но без поемане на партийна и индивидуална отговорност. Такъв формат безспорно предполага рязко намаляване на фискалната прозрачност, като прикритието за това ще е "управление на държавата като корпорация" в много по-явен вариант от сегашния модел на НДСВ/ДПС. Ролята на "технократите" ще е изразена в натиск за действия "на парче", или "сделка за сделка", поради очевидната липса на солидна подкрепа за всякакви политически реформи. Основно внимание ще бъде отделено на т.нар. "управление на активи" - т.е. на все още държавните имоти и предприятия, отколкото на законодателни актове с цялостен ефект за определени сфери. Такова правителство безспорно ще реализира наречения от нас сценарий "БСП програма" - т.е. нарастване на публичните разходи с до 5% при дефицит от около 3%. Разликите с партийно управление на БСП обаче са в краткосрочния му хоризонт и поддържането на подкрепа срещу извършване на конкретни услуги за сметка на данъкоплатеца.

"Програмно" правителство, подчинено на евроинтеграцията

Този сценарий все по-често се фаворизира от анализатори и политици. Доколкото за анализаторите това е проява на възприемането на желаното за действително, то при политиците подобни заявки по-скоро изглеждат опасни. Когато политическите партии предлагат съставяне на непартийно, "програмно" управление, те на практика обезсмислят съществуването си.

Ако управлението трябва да е основано на добра програма и да се изпълнява от добри експерти, то това може да се свърши след конкурс от професионални консултанти.

Извън политическите аргументи трябва да отчетем, че в момента в България няма нито икономическа, нито политическа криза в нормалното разбиране за "криза". Легитимността на политическите институции е факт, никой не оспорва изборните резултати или конституционната уредба на страната. Икономическите отношения са предвидими и "нормални", монетарната стабилност е факт, а доходите на населението са на нива, изключващи заплаха за живота и здравето.

Ситуацията следователно е коренно различна от 1990 (след Луканов) и 1997 (след Виденов). А именно правителствата на Попов и Софиянски се сочат като добър пример как правителства с временен и ограничен политически мандат са свършили доста полезна работа. И в двата случая обаче набор от очевидни и прости реформаторски действия можеха (и успяха) да спрат разпада на икономическите отношения - при Попов това бяха либерализацията на цените и търговията, при Софиянски - спирането на хиперинфлационните действия на правителството, подкрепяни от БНБ. През 2005 няма никакъв икономически проблем, който предполага "просто" решение, което да служи за обединяване на партии.

Реформите за гарантиране на членство в ЕС не са икономически.

Ако те послужат като обединител на една бъдеща "програмна" коалиция, то икономическите политики ще бъдат извън приоритетите на такова правителство. Възможни са два сценария. Относително позитивният предполага, че такова правителство ще се откаже от промени в икономическата политика, като в т.нар. икономически министерства ще бъдат поставени личности администратори, които единствено ще изпълняват рутинни задачи без особена законодателна инициатива. Това ще означава съхранение на статуквото, оставено от управлението на НДСВ/ДПС. В по-лошия сценарий европейската "програмност" ще служи за прикритие на активно управление на оставащите държавните активи и разпределяне на разходните бюджети на ведомствата, отново при отказ от законодателна политика от общоикономически характер. Това ни доближава до варианта "трети мандат с правителство тип "Беров".

Политическо споразумение НДСВ-БСП

На ниво икономически програми това изглежда на пръв поглед трудна задача (виж сравнението на предизборните програми в карето). Но договарянето на приоритети при преговорите в рамките на предишния мандат показа, че то е напълно възможно. Обяснението е в признатата неспособност на БСП да аргументира и подкрепя "лява" икономическа платформа в завършен вариант. Дори гледайки назад - към управленията на Луканов, Беров и Виденов, политиката не беше целенасочено и осмислено "лява", а по-скоро беше на отказ от пропазарни реформи и от поддържане на макроикономическа нестабилност чрез паричния режим и банковата

И към момента БСП няма обоснован "ляв" модел на образование, здравеопазване, пенсионно осигуряване или регулиране на стопанската дейност. Това прави възможна подкрепата на политиката на НДСВ, която е по-скоро проектно базирана в социалната сфера - идентифицира се проблем, който се решава от конкретен екип в рамката на определено публично финансиране.

Такава коалиция трудно би постигнала повишаването на разходната ефективност в образованието и здравеопазването, но не би върнала реформите назад. Очакваме по-сериозни стъпки към реформа на пенсионната система - и двете партии биха искали да привлекат бъдеща подкрепа с някакви действия за промяна. Възможно е договаряне за паралелно намаляване на вноските за НОИ, увеличаване на размера на частното осигуряване, създаване на "сребърен фонд" и увеличаване на някои пенсии. В данъчната политика статуквото вероятно ще се запази, като е възможна промяна на ставката по ДДС, но едва на втората година.

Сравнение на основни предложения в икономическите програми на НДСВ и БСП

1. Макрополитика - силни различия

- БСП не коментира монетарната стабилност, като предвижда намеса в банковия сектор

- БСП залага на увеличаване на част от преките данъци

- БСП залага на бюджетен дефицит от поне 3% от БВП

- БСП предвижда използването на публичните разходи като двигател на икономически растеж.

Общото е намерението за инвестиции в инфраструктура, както и регионалното планиране.

2. Индустриална политика - силни различия

- НДСВ на практика не предвижда активни правителствени мерки; ограничава се до техническа помощ и проекти за дребния бизнес

- БСП залага на активна намеса на държавата чрез протекционизъм и публично финансиране, включително спасяване на губещи предприятия.

3. Приватизация - силни различия, но на практика е възможно съгласие при отстъпление от "социалните" послания на БСП

- НДСВ поддържа позиция на цялостна приватизация, включително в инфраструктурата и мрежовите индустрии

- БСП показва по-скоро идеологически несъгласия с приватизацията (най-вече касовата), предвижда преференции за местния капитал.

4. Селско стопанство - малко различия, по-скоро в приоритетите

- консенсус около субсидиите, донякъде върху протекционизма

- неясни послания от БСП относно "водещата роля на кооперациите".

5. Социална политика - съвпадение по размера на ангажираност, възможни различия по конкретното структуриране на програмите

- неясен е ангажиментът на БСП за индексиране на доходите и помощите

- НДСВ акцентира повече на диференцираните и целевите програми.

6. Заетост - малки различия

- БСП вижда заетостта като цел на други политики - например индустриална политика и митническа политика

- НДСВ по-скоро акцентира на насочени програми за субсидирана заетост.

7. Доходи - на практика липса на предложения от НДСВ

- НДСВ с изключение на увеличаване на минималната работна заплата не предвижда други мерки; вижда растежа на доходите основно като резултат от общ стопански растеж

- БСП залага на правителствена политика на доходите като основен приоритет на програмата си.

8. Осигуряване - умерени различия в мерките, липса на идея за реформа на сегашната система от БСП

- НДСВ предлага съществена промяна на относителната тежест на първия и втория стълб на пенсионното осигуряване, което би било действие със значим макроефект в дългосрочен план

- БСП основно фокусира върху текущите проблеми на сегашния модел, най-вече изключването на определени социални групи от достъпа до здравеопазване, както и методиката на изчисление и увеличаване на пенсиите от първия стълб.

Основни параметри на консолидирания бюджет за 5-те месеца на 2005

хил.лв.              Май 2004      Май 2005      Промяна

Приходи общо     6 375 552,5   7 349 669,1   15,3%

Разходи общо     5 665 804,7    6 354 851,7   12,2%

Излишък               709 747,8      994 817,4   40,2%

Източник: Министерство на финансите

Фискалната политика

1. До края на 2005.

При предсрочни избори решенията ще се взимат от служебен кабинет. Той би ограничил действията си до скромно (до 5%) увеличение на пенсиите и бюджетните заплати, разпределяне на допълнителни средства за определени сектори (например болниците) и финансиране на вече започнали публични инвестиционни проекти.

Ако има ново правителство в рамките на този парламент, разликите няма да са големи. Все пак очакваме:

- по-високо увеличение на доходите (между 5 и 10%)

- започване на публични инвестиционни проекти, макар по-голямата част от разходите да бъдат прехвърлени за 2006.

- много повече сектори "в трудно положение" ще получат допълнително финансиране (субсидии), като лимитът ще е малко по-нисък от очаквания бюджетен излишък.

2. Бюджетът за 2006. Ако се реализира мандатът в сегашното Народно събрание, очакваните развития са следните:

По "приходите"

- тук не очакваме сериозни различия от сегашното състояние. Очакваме отлагане на промяната в съотношението работодател/работник при плащането на осигуровките и увеличаване на размерите на минималния и максималния осигурителен доход, запазване на размера на ставката, запазване на преките данъци на сегашните нива, ДДС няма да се променя през 2006. Това ни дава основание да очакваме за 2006. приходи, измерими с тези от 2005. при съответния номинален ръст в данъчната основа, т.е. около 9%.

По "разходите"

- като най-вероятен определяме сценария "нулев дефицит". Това ще означава такова планиране на приходите и разходите, че през 2006 г. да няма излишък. При очаквано запазване на темповете на икономически растеж това предполага ръст на разходите с около 13-15% спрямо тези от 2005. На макрониво това ще доведе до публични разходи от около 43.5% от БВП.

Допълнителният ресурс за преразпределение ще е около 1.8-2 млрд. лв. Около половината вероятно ще бъде насочен към допълнителен ръст на пенсиите и заплатите с 10% (след предвижданото от нас увеличение още през октомври тази година с 5-10%). Друг приоритет, изглежда, ще е здравеопазването, като увеличаването на финансирането от бюджета ще започне да обезсмисля "осигурителния принцип", който донякъде действа в момента. Финансирането на публичните инвестиции ще расте, но в този сценарий е възможна промяна на управлението на фискалния резерв, чрез който да се финансират някои по-големи и дългосрочни проекти (например строителство на електроцентрали или пътища).

При реализиране на правителство тип "Беров" горният сценарий може да се превърне в сценарий "3% бюджетен дефицит", като обаче едва ли това ще стане още през 2006. Основните увеличавания на разходите ще бъдат в нарастването на субсидиите и публичните инвестиции през общините или специално създадени публични компании и фондове (като социално-инвестиционния или иновационния фонд например).