Аз, гражданинът

Съвместна рубрика с "Дневник"

23 ноември 2004, 10:05

Вместо още трагедии - частен път

строежа на пътища и регулирането на трафика “някой” (властта) трябва “да направи нещо”. И за пореден път чухме идеи за “национални стратегии”, чрез които правителството веднъж и завинаги ще определи най-добрите пътни маршрути, така че да няма недоволни.

Истината е, че няма решение, което да не налага неудобство на част от гражданите. Откъдето и да мине един път, той отнема ресурс от някого - дали ще е нива, която ще трябва да се отчужди, дали ще е шум от трафика за наблизо намиращо се населено място, дали ще е риск за живота от преминаващи директно през населеното място превозни средства, или пък ще е в отровните газове, които двигателите с вътрешно горене изхвърлят в атмосферата. Проблемът, дефиниран на икономически език, е как да се създава пътна инфраструктура при най-ниска цена и минимални негативни външни ефекти за гражданите.

След като всички сме свидетели на държавния провал, нека за момент се замислим как един частен инвеститор би построил и управлявал път в пазарни условия. На първо място, по очевидни причини той би се стремил да минимизира строителните разходи и поддръжката. Следващата му задача е да осигури максимални приходи. Тъй като той събира такси за преминаване, приходите зависят пряко от удобството, което предоставя на шофьорите. Логично е тогава пътят да минава по най-краткия маршрут и най-благоприятния терен. Но за да построи път, предприемачът трябва да изкупи частно притежавана земя. Колкото по-ценна е земята, толкова по-високи са разходите за строеж. Гражданите, които не желаят трафик близо до жилищата си, може да не продават земята си, или да поискат много висока цена. Фермерите, ако печелят добре от земята си, също могат да отблъснат строежа на пътя с високи цени на имотите. Така пазарът на земя стимулира пътищата да минават оттам, където причиняват най-малко неудобство, на най-малко хора и с минимално разрушаване на ресурси.

По отношение на трафика, управителят на пътя може да ограничава различните превозни средства според пазарните сигнали. Например, ако голяма част от хората са готови да платят повече, за да шофират личните си автомобили по път без тежкотоварни камиони - по време на летните отпуски, да речем - тогава собственикът на пътя, воден от икономически интерес, ще ограничи товарния трафик, за да привлече повече “клиенти” сред ваканционните пътуващи. И така нататък, пазарният механизъм действа, както за всички останали стоки и услуги.

Всичко това не означава, че частните пътища и свободният пазар ще предотвратят катастрофите или жертвите сред шофьори и пешеходци. Нито, че няма да има задръствания. Но е почти немислимо да получим международен трафик от камиони посредата на милионен град между училища и детски градини.