В началото на седмицата по инициатива на комисията по икономическа политика се проведе обсъждане на законопроект за допълнение на закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.

Замисълът на законопроекта е да се определи процедура, в условията на която на "представителни организации на бизнеса" да се предоставят права по провеждане на регистрационни режими.

Присъстваха много представители на гилдии, палати, камари и работодателски съюзи, включително универсални организации като БТПП, БСК и Съюза на работодателите.

Практически всички подкрепят идеята за такава практика, но имат забележки, които изискват съществено преработване на проектозакона.

Единственото категорично становище против делегирането на правомощия на гилдии чрез промяна на този закон изказа само институтът за пазарна икономика. Ето част от мотивите.

Замисъл на закона

Идеята на закона за ограничаване на регулирането и контрола върху стопанската дейност е да премахне хипертрофия на законодателството в тази област. Както неведнъж сме писали, в действащите закони и подзаконови нормативни актове се употребяват 21 синонима на "лицензия" ("разрешение"), "регистрация" е "информация" ("уведомление"), разпръснати общо в около 5000 разпоредби. (В този брой не присъстват индивидуалните административни актове и наредбите, въвеждащи режими на общинско равнище).

Резултатът е:

а) неефективност на работата на държавната и общинската администрация;

б) високи разходи за съобразяване с действащите регламенти или опити те да не се спазват изобщо;

в) общи отрицателни, макар и трудно изчислими, ефекти за икономиката и правовия ред като: извънданъчно намаляване на разполагаемия доход под оптималното производство на благосъстояние и широко разпространено, всекидневно несъблюдаване на иначе надлежно приетите норми;

г) вероятно хиперболизирано усещане за разложение (корупция) на средата за водене на бизнес.

Законът намери решения на тези проблеми и те са:

· Свеждане на цялото терминологично многообразие до ясното определение на три понятия - вече споменатите "лицензия" ("разрешение"), "регистрация" е "информация" ("уведомление").

· Въвеждане и прилагане на административно регулиране и контрол само при значителен риск за здраве, собственост и други права, ако няма естествено (пазарно) решение, което предотвратява този риск.

· Промяна на съществуващите специални закони, която ги съобразява с разпоредбите на този закон.

· Промяна на съществуващата подзаконова уредба на актовете на централната местна администрация в същия дух.

· Бъдещите законодателни и нормотворчески инициативи - както на изпълнителната власт и органите за местно самоуправление, така и на народните представители - да следват общите правила на този закон.

Причини законът да не се прилага

Този замисъл на закона засега не се осъществява. Причините са две.

Първо, администрацията пропусна 6-месечния срок за изпълнение на изискванията на закона (той изтече на 18 декември м.г.). Засега няма сила, която да й наложи да прави изброените по-горе неща.

Второ, онези, които имат права по този закон - фирми и граждани, не търсят начини да ги защитят, макар това да е относително лесно. Объркването в законодателството е толкова голямо, че то не се прилага. Когато се прилага, относително по-евтино е да се откупиш, отколкото да водиш дела. Разумното желание на съпротивата, дори и да е на законни основания, калкулира и алтернативните разходи, сравнявайки ги с онези, които биха били предизвикани от допълнителни, на пръв поглед несвързани със съдебното дело, притеснения. Адвокатите също не са разбрали добре закона. На това отгоре в обществото господства и впечатлението, че административните дела почти винаги се решават в полза на държавата.

Противоречието между допълнението на закона и самия закон

Защо делегирането на права по регистрационни режими да пречи на осъществяването на замисъла на закона?

Отговорите са няколко и са относително очевидни.

1. Гилдиите, камарите и палатите са онези, които могат да подпомогнат фирмите (своите членове) в административната и съдебната защита на правата им по този закон. За фирмите такава услуга би била от полза, защото така избягват преките спорове с администрацията, които спорове винаги - предполага се - могат да се изродят в допълнителни проверки и притеснения. Поради много причини гилдиите и палатите засега не правят това. Ако обаче им се делегират задължения и функции по контрола, досега предписани на държавната администрация, "представителите" на бизнеса сменят страната, която представляват.

2. Предлаганата промяна в закона, ако бъде приета, ще се случи в непроменена среда. Съответно към всички административни и общински структури ще се добави една кохорта гилдии, палати и камари, които ще поддържат съществуващите режими. Те ще имат дял в смазването на съществуващата система, но не и интерес да я променят. Този интерес ще се осъществява чрез налагане на допълнителни разходи за навлизане в определени сегменти на пазара чрез блокиране на конкурентния натиск.

3. За да не се случи точно това, законопроектът предвижда две мерки: а) комисията за защита на конкуренцията да има водеща роля в контрола над този процес за делегиране на държавни задължения на гилдии и камари; б) лицензиране на тези организации; в) изпълнение на контролни функции само по отношение на своите членове.

4. Комисията никога досега не се е справяла добре с работата си; от това, че тя ще стане повече, не следва, че ще се върши по-добре. Законът изисква всеки лиценз да се въвежда с промяна в самия него, което да се основава на анализ на разходите по прилагането и съобразяването с новите изисквания, включително преценка и остойностяване на алтернативните решения. Проектозаконът не прави това. Ако гилдиите изпълняват контролни (държавни) функции само по отношение на своите членове, където има няколко гилдии (а такъв е случаят в повечето стопански отрасли), ще настъпят няколко казуса с изкривяване на стимулите. Доколкото гилдиите се съревновават за членове, те ще ги привличат с по-лежерно отношение към контролните си задължения. Сега действащите контролни органи ще трябва в някаква форма да запазят своите функции, защото възниква проблем с контрола на контролиращите.

Какво все пак да се прави?

Едно алтернативно решение, което пазарът винаги предлага, е репутацията. Ние и по-нататък ще разясняваме този механизъм. Гилдиите в нормални условия могат да подпомагат формирането на репутация и печалбата от нея. Това у нас се случва рядко не заради неспособността на гилдиите, а заради и намесата, и бездействието на държавните контролни органи. +

От друга страна, във всяка област на риск съществуват играчи, които залагат на репутацията и за чиито качествени стоки и услуги просветени потребители са готови да платят повече.

И в областта на контрола, регистрациите и пр., както и в много други области частното предлагане на бивши държавни услуги вероятно ще реши много проблеми. За целта обаче функции не трябва да се делегират специално на гилдии. За малко на брой области, където поради риск е нужен контрол, делегирането му може да става чрез съревнователна процедура, при защита на конкуренцията (и поддържане на свободата на навлизане на пазара) и за определен срок.

Преди това обаче следва да се ограничи броят на тези области не на хартия, а реално.