31-10-2003

Online от 1 юли 2002

Българско общество за индивидуална свобода

 

Начало

Архив 2002

Фотогалерия

Документи

Проектът

Правила

Контакт

 

Лъчезар Богданов

Българско общество за индивидуална свобода (БОИС)

Институт за пазарна икономика

Аз, гражданинът

Съвместна рубрика с "Дневник"

 

30 октомври 2003, 10:00

Гражданин или роля в групата

 

 

Аз съм бял хетеросексуален мъж, който в миналото е имал достъп до образование и сега работи. Така навярно би трябвало да се определя, за да вляза в терминологията на традиционното българско говорене за политика и икономика. Но като такъв, никой не ми обръща внимание: не съм в подходящата “социална група”.

Както всяка година, дойде време за бюджет, данъци и нови приоритети в стопанската политика на правителството. И започна поредният дебат за разпределянето на баницата, с други думи – започна класовата борба в модерен вариант.

Езикът е най-добрата илюстрация на начина на мислене. А езиковите форми на дебата в пресата и сред политиците подсказват, че представата за обществото като сбор от различни групи (или класи) не е отмряла. В този свят има “работници”, “български бизнес”, “безработни”, “здравни работници”, “обезсърчени на трудовия пазар”, “инвалиди”, “жени” и т.н. Някои хора дотам са се повредили, че наричат бизнеса си “малко и средно предприятие”; как може едновременно предприятието да е и малко, и средно, не е ясно, но пък съкращението “МСП” предизвиква условен рефлекс – Агенция за МСП, програми за МСП, преференции за МСП.

Хората нямат друга същност освен като изпълнители на роли в определена група.

И тогава чуваме въпроси затова как данъците ще се отразят на “майките”, как приватизацията на болниците ще се отрази на “здравните работници”, но и на “здравноосигурените”, а и на “хората от третата възраст”, как субсидиите за селското стопанство ще “дадат шанс на българския селянин”, но и ще “подкрепят етническите малцинства”, как държавата ще се грижи за “жените”, ще забрани “всички форми на дискриминация” и ще гарантира “правата на децата”.

От всичко това излиза, че за да съм интересен на българските политици, а и за журналистите, които анализират политиката, трябва да приема някаква подходяща роля. За съжаление, възможностите ми са ограничени: не мога да стана “жена”, не мога да бъда от “етническо малцинство”, вече не съм “учащ”. Може би трябва да напусна работата си, за да се превърна в “безработен”, а най-добре – да се “обезсърча трайно на трудовия пазар”.

Или да стана гей, за да бъда друг вид малцинство, което очаква специално внимание.

Или да си сменя професията в нещо, което да звучи като достойно за внимание – “енергетик” (най-добре – ядрен от Козлодуй!) или “синдикалист”. Тогава ще получа няколко реда в доклада за държавния бюджет, може би дори специална програма и дори минутка в речта на премиера.

А може и да не е така. Може да живеем в общество, в което гледаме на себе си и на останалите като на “граждани”, като човешки индивиди. Можем да си дължим уважение и грижа не защото сме жени, майки, роми, транспортни работници или селяни, а защото всеки от нас е личност с индивидуални права и с достойнство. Можем да искаме от правителството да следва такава политика, която разглежда хората, които са го избрали, като граждани и данъкоплатци, а не като представители на отделни класи, групи, професии или малцинства.

Може...

home    top


© 2002 Още Инфо