С наближаването на изборите политиците стават все по-щедри в своите обещания. Въпреки това много проучвания на общественото мнение показват, че голяма част от избирателите още не са решили дали въобще да гласуват на изборите. Общо погледнато, обещанията на политиците могат да се разделят в две основни направления - преразпределение на доход (всякакви социално ориентирани идеи) и мерки, целящи по-висок растеж (ниски данъци, дерегулация, въобще намаляване намесата на държавата в икономиката). Фундаменталният въпрос, който всеки от нас би следвало да си задава, е коя е правилната посока. Тоест проблемите са известни, но дали следва да се решават с повече преразпределение, или с мерки, насърчаващи растежа.

Често се забравя, че България е най-бедната от всички страни, които са в процес на присъединяване към ЕС. Това буквално означава, че парите ги няма, че богатството го няма и трябва да бъде създадено. Според различни изказвания на политици изглежда, че парите (богатството) са някъде там и просто трябва да се вземат и да се използват, като се забравя, че България е около три пъти по-бедна от средните нива на БВП за ЕС. При това положение и най-доброто преразпределение няма да доведе до резултат.

Така че, когато ни се обещава, че социалните проблеми ще бъдат решени с преразпределителни мерки, няма разумна причина да вярваме. Решението за бедността са мерки, които ускоряват растежа и способстват за създаване и натрупване на богатство. Няма нищо случайно, че много европейски страни приеха ниски и плоски данъци (последен пример за това е Румъния), което създава добра среда за бизнеса и инвестициите.

Друг често даван аргумент в предизборните обещания на политиците е балансираното използване на преразпределение и мерки за растежа. Тоест на въпроса дали ще създадете благоприятна бизнес среда, или предимно ще използвате мерки за преразпределение, често се отговаря: “Ще направим и двете, добра бизнес среда и много социални мерки, посредством преразпределение.”

По принцип понятието “баланс” в живота е прието да означава умереност и се счита, че хората, които говорят за умерени неща, са за предпочитане, защото не залитат в крайности. На езика на икономиката обаче двете обещания - мерки за растеж и повече преразпределение, са взаимно изключващи се. Тоест увеличаването на преразпределението намалява растежа и поставя под въпрос въобще приемането на мерки, насърчаващи икономическото развитие.

За да бъда разбран добре, ще си позволя да опростя ситуацията до стилизиран пример. Политици обещават едновременно по-ниски данъци и повече преразпределение. Това обещание го свеждам до конкретната ситуация, в която двете мерки са намаляване на данък печалба и увеличаването на субсидиите за земеделието. За осъществяването и на двете мерки са необходими средства, така че случването на едната намалява шансовете за случването на другата.

За да станат и двете едновременно, е необходимо или да се вземат заеми, или да се използват натрупани резерви. По-важното е, че приемането на двете мерки едновременно има неясен ефект върху икономиката. Тъй като имат противоположен ефект, е възможно да се неутрализират или едната от двете мерки да бъде малко по-силна. При това положение единственият възможен “баланс” между мерки за насърчаване на растежа и преразпределението е ограничено преразпределение (ясно и просто, касаещо най-нуждаещите се) и ясен акцент върху подобряването на средата за бизнес.

България вероятно ще стане член на ЕС през 2007, но това не е панацея за решаване на проблеми. Без оттегляне на държавата от икономиката и съществено подобряване средата за бизнес България ще продължи чувствително да изостава от средните нива на доход в общността.

През последните години сме свидетели на две икономически чудеса - Ирландия и Естония. Примерът с Естония е особено показателен, защото стартовите позиции с България в началото на 90-те бяха еднакви, а с днешна дата балтийската страна е с далеч по-добри икономически показатели (вече може да се приеме, че Естония е достигнала средните нива на ЕС). Заслужава си да се спомене, че плосък данък беше въведен в Естония през 1991, а четиринадесет години по-късно в България преобладава мнението, че още не му е дошло времето.