Тази година е особено важна за членството ни в ЕС, защото трябва да бъдат затворени и оставащите глави. Това означава, че европейската интеграция ще бъде водещата тема и много от усилията на правителството ще бъдат насочени в тази посока.

Непосредствените рискове

Предвид сложността и мащаба на процеса на хармонизиране на българското законодателство с европейското твърде вероятно е от един момент нататък да започнат да се приемат регулации “на килограм”, за да се следва предварително начертаният график. В досегашната практика много от промените в законодателството бяха аргументирани с доводи от типа “това е важно за евроинтеграцията” или “този закон е приет в Белгия”, като рядко се използваха икономически методи за оценка на въздействието върху бизнес средата. Струва ми се обаче, че ще е по-разумно дори ако не бъдат спазени сроковете да не се стига до самоцелно приемане на нови регулации. В редица случаи правото на ЕС позволява гъвкавост, която трябва да бъде използвана. Впоследствие ще бъде много по-трудно да бъдат предоговаряни вече постигнати споразумения.

Общоизвестна истина е, че законодателството на ЕС включва директиви, които силно регулират някои от областите за правене на бизнес. Процесът на присъединяване предполага хармонизиране и с тази част на европейското право. За всички тези случаи ще бъде особено важно да се прилагат минималните изисквания на Общността, да се използват възможностите за гъвкавост, както и да се правят анализи ползи/разходи. Сега е времето да се преговаря и трябва да се използват всички възможности в тази насока.

Управлението и ползването на фондовете на ЕС ще предизвиква все повече напрежение и сблъсък на политически интереси в България. В последно време сме свидетели (част от дебатите придоби публичен характер) на полемика между НДСВ и ДПС за това как и от кого да се управляват еврофондовете.

Ползите от ЕС

Преговорите за присъединяване към ЕС се оказаха важен фактор за запазване на посоката на реформите в България. Последните тринадесет години показват твърде неравен и противоречив преход. Особено показателно е обстоятелството колко трудно се осъществява приватизацията в България.

През последните години аз лично се убедих, че външният натиск “спомага” реформите да продължат - там, където са започнали, или да стартират - там, където не са започнали. Още повече, че от началото на прехода досега няма трайна воля за пропазарни промени. В редица случаи благодарение на мнението или намесата на ЕК, Световната банка или МВФ правителството решава да продължи с възприемането на принципите на пазарната икономика.

Страните от общността се превърнаха в основен търговски партньор на България. Освен това от началото на прехода около 60% от всички чужди инвестиции са с произход страните от ЕС. В този смисъл голяма част от ползите от европейската интеграция е по посока на свободно движение на стоки и капитали, тоест вече са консумирани.

Оставащите години до окончателното членство в ЕС, които са три или повече, могат да се окажат атрактивен период за инвеститори извън Общността. Това е така, защото за повечето от стандартите и техническите изисквания има преходен период, като едновременно с това присъединяването към ЕС е почти сигурно. Тези фирми, които се интересуват от благоприятен достъп до европейските пазари, вероятно ще се възползват от възможността да започнат дейност в рамките на преходния период при облекчени процедури.

Много хора в България очакват, че членството в ЕС автоматично ще подобри икономическия им статус. Действителността е малко по-различна. Образно казано, ЕС предоставя нови възможности, чието използване би означавало по-добри икономически резултати. ЕС означава по-добър достъп до пазари, капитали, партньори. Важното в случая е, че използването на тези възможности зависи от правителството, което създава средата за бизнес, и от предприемчивостта на българските граждани. В крайна сметка благосъстоянието е и винаги ще бъде отговорност на индивида, който го създава и максимизира.

С всичко това искам да кажа, че очакванията на хората, че с присъединяването към ЕС ще се решат всичките им проблеми, са химерни. Ще са необходими много години на конвергенция, докато доходите в България се изравнят със средното равнище за Общността. Освен това трябва да се каже, че горното твърдение ще бъде вярно, ако положителното развитие в България остане устойчиво във времето. Кризата от 1997 показа, че в икономиката “създаването” е продължителен и инерционен процес, докато “разрушаването” се случва бързо и мащабно и често унищожава предишни положителни резултати.

Вместо заключение

Като обобщение бих искал отново да подчертая, че формалното членство, само по себе си, няма да подобри живота на хората в България. Това, от което пряко зависи бизнес средата и съответно жизненият ни статус, са реформите, които съпътстват евроинтеграцията. Едни от най-важните реформи през тази година са: завършването на приватизацията, промените в образованието, здравеопазването, транспорта и енергетиката. Разбира се, за всички тези обекти на реформа водещият принцип следва да бъде пазарната ориентираност, тоест намаляването на държавната намеса.

От евроинтеграцията не следва намаляване на данъчната тежест в България отсега нататък. Така че всички решения в тази насока ще зависят от волята на правителството за намаляване на разходите за правене на бизнес и съответно за създаване на повече възможности и предпоставки за увеличаване на общата бизнес активност.