|
СДС се намира в много тежка и скандална ситуация.
Срещу Надежда Михайлова е отправена заплаха от страна на СИК и
цялата партия вече изглежда въвлечена във взаимоотношения със
силови групировки. Какъв сигнал е това за СДС?
- Като запазим място за съчувствие към подобна
психологическа атака трябва да си запитаме за смисъла на
коалицията и за течещата в момента дискредитация. Вестник “СЕДЕМ”
се занимава достатъчно подробно с детайлите. Политическата оценка
е, че се случва нейното компрометиране тъкмо заради гръмкото й
провъзгласяването като евентуално бъдеща управляваща. Така се
дискредитира и самата идея за дясно управление. Надяваме се, че
провалът няма да бъде изцяло за сметка на СДС, но Съюзът влезе в
мрачна история.
Влизаме в спирала от скандали, които ще засегнат не
само коалицията СДС – “Баба, дядо и внуче”, но и следизборните
споразумение между СДС и ССД.
- Ако нещата се развият и задълбочат в тази посока
една бъдеща коалиция на десницата ще изглежда несериозно на
българските граждани. В момента се полагат основите или по-скоро в
момента се разрушават основите на бъдещи коалиции. Отново започват
да се връщат въпросите: дали се е знаело, дали не се е знаело, как
се прави коалиция, спазени ли бяха процедурите. Дали се следват не
просто законовите, а принципните политически правила. Изяснени ли
бяха детайлите? На всички тези въпроси трябва да дадем отрицателен
отговор. И политическата оценка не може да е друга освен
унищожителна.
Какво прави лидер, който волно или неволно въвлича
цялата партия в подобна история?
- Надежда Михайлова трябва да се опита да откачи
СДС от това. Какви са ресурсите й не знам. Осъществява крайно
дискредитиране на СДС и възможността за дясното обединение.
Какво трябва да се направи в партията и извън нея,
за да се върне възможността за доверие?
- Всичко в момента е следствие от слабостта на СДС.
Това е нова болна брънка, нов етап от спиралата, по която СДС
започна да се спуска още преди местните избори. Спиралата на
страха, на неправилните решения, на арогантността и ... нов цикъл
на всичко това. Слабостта в политиката води до слабост. Слабостта
води до глупави решения. Глупавите решения водят до нова още
по-страшна слабост. В позитивен план нещата можеха да бъдат
изградени или можеше да се постави ново начало единствено с
оставката на Надежда Михайлова след местните избори. Сега се
прибавя още един детайл, който потвърждава тази теза. На пръв
поглед изненадващ детайл, но не чак толкова за тези, които знаеха
поименно хората от листите на коалиционните партньори и поне малко
за тях като биография и жизнен път. Така че нещата са по-дълбоки.
Не бих пледирал за радикални мерки въз основа на този казус.
Дълбоко съм убеден, че последното, което минава през главата на
това ръководство, а и на самата Надежда е да мисли за оставки.
Това е мръсна дума.
Няма ли така да се доведе СДС до пълна демотивация?
Досега се говореше, че сблъсъкът е между клиентелисти и моралисти,
между каузата и нейното опорочаване. Вероятната поредица от
разкрития и взаимни обвинения отново ще помрачи моралната кауза на
СДС.
- СДС влиза в много лош етап и как ще го назовем е
въпрос на остроумие. Обикновено най-важните неща в политиката
стават бавно и неусетно. В СДС се извършва подмяна на традиция.
Това беше партия, в която се знаеше кой носи отговорност и тя
биваше поемана. Една от най-силните характеристики на СДС беше
изключителното умение на нейните лидери да носят отговорност и да
предоставят възможност на партията да се развива при техни
евентуални провали. Надежда дори не разбира залога на
съхраняването на традицията. Тя я наруши и в този смисъл това не е
партия, която спазва правилата си.
Късно ли е за нейната оставка?
- Вече е невъзможна. Защото се осъзнава като
неизбежно последното правилно решение - да се пази достойнството
на лидера. В момента Михайлова загуби всякакви възможности да
подаде оставка като лидер на християндемократическа формация.
Загуби възможността да подаде оставка като лидер на европейска
българска десница. А лидер на балканска десница не подава оставка
след всяка загуба на избори. Това трябва да се знае.
Напреженията предизвикани от този отказ
продължават.
- Не са напрежения. Мисля, че следват омерзения.
Това не е прост акт на отказ от оставка. Виждат се поредица от
събития – отказ от диалогичност, отказ от прозрачност. Всички тези
принципи трябваше да бъдат потъпкани, за да се съхрани
лидерството. Ситуацията може да се интерпретира иронично, но
най-добре е да бъде описана максимално близко до действителността:
отказ от поемане на отговорност и в някакъв смисъл отказ от връзка
с реалността. Съзнателно бяха откъснати, отрязани всички нишки.
Проведеният на 25 НС на СДС показа, че дори
наличието на някаква вътрешно партийна опозиция не е снабдена с
ресурс да реализира съпротива.
Да. Това е класически пример на успешен партиен
форум и провал. Граждански провал пред гражданското общество.
Вероятно всяко ръководство би могло да се гордее с това да
проведеш такъв форум след такива резултати на изборите. Той беше
триумф на апарата, но хората си мислят точно обратното. В този
смисъл СДС затвърди развода си с половината си симпатизанти.
Гласът на разума вече е безпомощен.
Съществуват ясно изразени ядра на напрежение в
СДС.Те са между парламентарната група и останалите членове на НС.
Може ли разделението да се смята за зараждане на вътрешнопартийна
опозиция срещу неуспешната политика?
- Предстои изясняване на конфликта. Нещата са
видими. През последната година проблясващите искри са главно
политически. Времето ще покаже дали ще се тръгне по този път или
мислещите различно хора вътре в СДС ще приемат статуквото. Това ще
доведе до нов отлив. Те ще направят услуга на СДС, ако излязат с
ясни позиции и заявят, че не приемат действията на ръководството,
не приемат определени негови стъпки и поставят всичко това под
въпрос. Ще бъде удар, но ще бъде демонстрация на сила, на
жизненост от страна на СДС. СДС не е БСП, за да поддържа мита за
единство. СДС не може да падне на това равнище. Той няма от какво
да се срамува. Опозицията срещу ръководството на СДС не може да се
срамува от позиция си. Ръководството трябва да се срамува.
Колко време може да се отлага публичността на
принципните вътрешнопартийни истории?
- Могат да се отлагат до безкрай. Това е страшното.
Лидерът е трети в София, но въпреки всичко партията е победила и
излиза с чест от ситуацията. Няма какво повече да се случва. Можем
да очакваме бавна и мъчителна агония. Да се надяваме поредният
трус да не бъде толкова категоричен и жесток, че да няма
възможност за съживяване и оцеляване.
Трябва ли симпатизантите на някаква промяна в СДС
да се сбогуват с илюзията, че тъкмо Иван Костов е човекът, който
олицетворява възможната бъдеща промяна?
- Темата е до някъде странична и винаги тече
подмолно, когато се говори за СДС. В това е и перверзността на
ситуацията. Иван Костов непрекъснато присъства във всички
разговори за СДС без да дава основания и без да имаме някаква
яснота. Чисто методологически по-добре да се мисли без него. Иван
Костов има право на почивка. Има право на оттегляне. Най-тежкото
е, че ръководството се отказа от наследството му. То категорично
отказва да говори за управлението до 2001, като за успешно.
Отказва де се идентифицира с него, отказва да защитава
постиженията му от страх, че контрастът с Иван Костов ще бъде
унищожителен за тях. Беше му внушено по някакъв начин, че пътят за
успех на СДС минава през този отказ. Единствената възможна основа
СДС да може да се развие е осмислянето, ако трябва и задържането
на спомена, на паметта за това, което беше направено тогава.
Ръководство на партията, което не си дава сметка за това и не го е
превърнало във фундамент на политика си скъсва връзката с
електората. Въпрос на време е публичното обявяване на Иван Костов
за враг номер едно на СДС - в миналото, бъдещето и настоящето.
Много кратко време. Сините симпатизанти ще преживеят още един шок.
Дискредитацията на постигнатото от десницата ще бъде осъществено
от ръководството на СДС. Пропагандната машина на опонентите на
реформите в България олицетвориха реформите с Иван Костов и в този
смисъл атаката срещу него е дискредитация на това, което десницата
е постигнала в България. Десен проект, еманципиран от управлението
97-2001 е утопия. Просто не е интересен. Отрязвайки клона, на
който седи, ръководството на СДС се лишава от фундамент за
политика. Не знаем това ръководство на СДС, това СДС кого точно ще
представлява на следващите избори.
Ще чакаме до следващите избори?
- Привърженик съм на някакъв тип институционално и
доброволно решаване на проблемите. Лошото е, че в момента СДС е
капсулиран до такава степен, че не е в състояние да чуе абсолютно
нищо, което идва от хора критични към него. И в някакъв смисъл се
прекъсват почти всички връзки. Ръководството вече е обсадено.
Когато си обсаден и притиснат ти или се предаваш, или още повече
се ожесточаваш. Надежда Михайлова ще отведе съюза на следващите
парламентарни избори, които вероятно ще бъдат не по-малко успешни
от тези.
Фалшиво ли е усещането, че наличието на две
различни групи вътре в СДС може да доведе до разцепление на
партията?
- Разцеплението има няколко равнища. Въпросът е
какво ще направят избирателите. Ако ръководството на СДС не е
разбрало, че е помогнало при акуширането на своя най-страшен
опонент в дясно – Стефан Софиянски, то демонстрира типичната си
многократна невменяемост. Той е партньор докато не стане
по-големият брат. В политиката за разлика от живота по-малкият
брат може да стане по-голям. В този смисъл метафората е временна.
Не е лошо това да се има предвид от ръководството на СДС. И то
акушира при раждането, с радост помогна, дори се възмути, че Иван
Костов е казал, че тази работа му е неприятна. Много лоши неща се
случиха за първи път с това ръководство. За първи път са толкова
ниски резултатите, за първи път се загубва София, за първи път
много хора не гласуват за лидера на СДС. И въпреки това се твърди,
че политиката на СДС, която много хора не могат да видят въобще, е
успешна. Отчайва ме лекотата, с която СДС превключи на режим
Надежда Михайлова. Партията е загубила представата си за
нормалност. Или аз не споделям тази идея за нормалност в СДС.
Новите общински реалности отварят съвсем друга
ситуация. Предстои компроматна война между всички вдясно, която ще
съсипе и акуширания като единствена дясна алтернатива - Стефан
Софиянски.
- Ще се докаже още веднъж тезата, че заченатото в
грях винаги води до по-голяма глупост. Не виждам намерената идея
за обединение на десницата да се осъществи в този вид. Върви
дискредитация на възможността за дясно управление за дълго време
напред. Започна се с дискредитацията на Костов, в която се включи
много успешно ръководството на СДС. След този жест няма проблем с
дясното в България. Много скоро дясно мислещите хора, ще си
признаем, че БСП стои по-сериозно на политическата сцена. Когато и
това ни дойде до главата с десницата е свършено. Какво ли ще
правят тогава нашите десни левенти?
Няма ли политически инструмент в дясно, за да се
предотврати неизбежното идване на БСП?
- При демокрацията е нормално да се случва и
най-лошият вариант и да не можеш да го предотвратиш. Това е и
тежкото при нея. Знанието, експертизата не помагат. Помагат само
истинските политици.
Илюзия ли е, че с граждански натиск могат да се
променят нещата.
- Това е абсолютна илюзия. Няма по-голям натиск от
това да ти дадат три пъти по-малко гласове на избори, отколкото си
получил преди. Това е натискът. Българските граждани направиха
каквото могат да мечтаят политолозите като натиск. Каза ни се:
благодарим, приемаме този натиск като одобрение на нашата
политика. Тези хора са неуязвими, в същия смисъл, в който са и
непобедими. Те са сменили представата си за нормалност и реалност.
Ще има нов дебат, но всеки път ще бъде все по-зле. Накрая днешното
положение след няколко години ще бъде като мечта. Докато умре СДС
ще има още няколко десетки прехода, които ще осъществим.
Този предколеден песимизъм какъв съвет е към
всички, които смятат, че гражданският порив може да доведе до
някаква вътрешна стимулация на енергията в партията?
- Гражданският порив може да доведе до осъзнаването
от принципните хора в СДС, че не е толкова страшно да претърпиш
временни неудобства, в името на бъдещо, истинско политическо
действие.
Излиза, че няма персонална, морална, личностна
алтернатива в СДС, която да поеме отговорността и да поведе битка.
- Не можеш да водиш битка срещу ръководството,
което е “спечелило” последните местни избори. Цялата партия влезе
в кюпа.
Говорим за малодушието на възможната опозиция.
- Не. Нека се опитаме да го приемем като тактически
ход.
Страхотна тъга звучи в думите ви.
- В демократичната политика независимо колко зле
изглаждат нещата винаги има хора, които могат да променят
статуквото и да обърнат тенденцията. Това са политическите лидери.
Ситуацията в СДС плаче за лидер. В момента ще се родят бъдещите
големи политици на СДС, които ще заместят тези. Убеден съм в това. |
