Интелектуалците, които
боравят със словото, си прекарват добре в капиталистическото
общество; те имат голяма свобода за изразяване, сблъсък и
пропаганда на нови идеи, за тяхното четене и обсъждане.
Професионалните им умения са търсени, доходът им е много над
средното ниво.Защо тогава въпреки това се противопоставят на
капитализма? Ето част от отговорите на този въпрос в рвезюме от
статията на Робърт Нозик в "Харвард Газет".
Училищната система
създава антикапиталистическа нагласа
сред тях. По-скоро тя предпоставя такава нагласа сред бъдещите
интелектуалци. Защо онези, които боравят с числа, не развиват
същия начин на мислене? Тези будни за величините деца, макар и
да вземат добри бележки на съответните изпити, не получават
същото персонално внимание и поощрение от учителите, както
будните за думите. Словесните умения донасят личностните награди
от учителя и именно те оформят чувството за изключително
право...
Разпределението в едно
централно планирано социалистическо общество се съотнася към
разпределението в капиталистическото общество, както отношението
на учителя спрямо това, което се случва на двора и в
коридора...
Бъдещите интелектуалци
са непропорционално представени в училищната по-висша класа. Те
са в групата, която предрича за самата себе си упадъчно бъдеще.
Враждебността ще възникне преди навлизането в по-широкия свят и
преживяването на един истински залез в статуса ще се появи в
момента, когато умният ученик разбира, че (вероятно) в
по-големия свят ще успява по малко, отколкото в сегашното си
училищно положение...
Интелектуалците искат
обществото да е продължение на училищния живот. Негодуванието им
се дължи на сразеното чувство за изключително право. То идва от
факта, че училищата (като първата специализирана институция
извън семейството) не са обществото в умален вид (противно на
желанията и очакванията им...)
Капиталистическите
общества отличават индивидуалното постижение или поне се стремят
да го правят. Това огорчава интелектуалеца, който смята себе си
за най-съвършен изначално.
На това са го учили в
училище.
Цялата статия на Робърт Нозик
