Популяризацията на науката (и на нейната история) започва
като “наука за дами” – книги за украса на дамските
будоари. По онова време никой не чете Нютон, но всички
говорят за него, Волтер трупа точки на гръба му, а
жонгльорството с научна терминология не е чуждо и на Дон
Жуан...
Разбира се, подходите могат да бъдат най-различни. Може да
се романизира: “Госпожа Галвани беше настинала от
разходките си из местните блатни околности и бяха й
препоръчали горещ жабешки бульон (...)”. И съпругът й
открива “животинското електричество”! Да се иронизира:
Гей-Люсак, за да се издигне с балон по-високо, изхвърля
като баласт едно кресло, което е помъкнал със себе си.
Креслото, пробивайки облаците, пада |
|
сред
стадо овце и скучаещите овчари. Започва горещ спор за
“мебелировката в рая”, който се превръща в обществен (салонен)
дебат...
Неотдавна, съвсем случайно, ровейки по рафтовете на една
книжарница, попаднах на това заглавие – издателство “Литера
Прима”, София, 2002. За автора, професор Роберт Гилмор, знаех
от водещото му участие в експериментални изследвания в
областта на физиката на високите енергии, провеждани в CERN,
Женева. Но за това му прегрешение чувах за пръв път – такъв
достолепен човек и високоавторитетен учен, пък вече десетина
години се занимава с популяризиране на съвременната физика, а
и сам илюстрира книгите си...
Може
и да се забавлява... Такъв е подходът на Роберт Гилмор.
Напълно сполучлив и уместен, особено що се отнася до квантовия
свят. Впрочем Алиса е един от най-подходящите персонажи, които
могат да разберат този свят – достатъчно е да прекрачиш
забраната на Копенхагенската школа за задаване на
“безсмислени” въпроси, да имаш необременена памет, богато
въображение, доброжелателно отношение и да приемаш всякакви
обяснения. На Бор приписват думите: “Ако на човек не му се
завие свят, когато мисли за квантовата теория, значи не я е
разбрал”. Признавам, в такива случаи на мен винаги ми се
завива свят, но това съвсем не значи, че съм я разбрал...
За
разлика от Алиса.
Професор Гилмор с лекота разорава цялото поле на квантовата
физика – като се почне от Менделеевата таблица, мине се през
Банка “Хайзенберг”, Академия “Ферми-Бозе”, замъка “Ръдърфорд”
и се стигне до теоремата на Бел и експериментите на Аспе(кт).
При това без да примитивизира, опростява или вулгаризира.
Наистина, книгата не е за изучаване на квантовата физика, но
младите хора със сигурност ще бъдат заинтригувани, попаднали в
този наистина чуден свят. А онези, които са бродили из него,
ще се забавляват искрено. За преподавателите по физика в
горните класове на средните училища книгата може да бъде
неизчерпаем източник за илюстрации и разнообразяване на
преподавания материал.
Сега, когато популяризирането на науката е попаднало в ръцете
на “чевръсти литератори”, които пишат бързо за любознателната
публика и заливат литературния битак, появата на качествена
научно-популярна книга е за приветстване.Но не искам и да
споменавам потоците псевдо-, квази-, лъже-наука и
наукоподобие, която затлачва почвата – разглежданата книга е
на светлинни години разстояние от това.
Както пише във въвеждащата страница, “Алиса в квантовия свят”
е преведена на френски, немски, гръцки, японски, италиански,
корейски, полски, португалски, китайски и турски език. Общият
й тираж е 79 милиона броя. В България книгата излиза в...
“По-добре погледнете издателското каре накрая... и не се
усмихвайте”. Поглеждаме – 250 броя и заплакваме... Всъщност,
може би по-добре малко, отколкото нищо, се утешаваме както
винаги. Още повече, че издателството обещава, ако тази книга
се приеме добре, да издаде и другите две книги на Гилмор:
“Загадъчната песничка на чичо Скръдж” и “Магьосникът на
кварките”. Ако се съди по “Алиса в квантовия свят”, - струва
си:
Граби народе!
|