11 декември 2003 17:20

Защо Симеон Сакскобургготски не е цар

ФОРУМ Здр@вко Цанков

Очаквайте: Защо Симеон Сакскобургготски няма да стане цар

Симеон Сакскобургготски (Симеон СКГ) цар ли е? Цялият свят знае, че не е, но има хора в България, които спекулират с това и употребяват думата цар, когато говорят за него и се обръщат към него с ”Ваше Величество”. Какво говорят фактите?

1. Титли като цар са плод на древното общество и средновековието и бяха употребявани само за царуващия цар, за царуващия монарх. Нецаруващ цар не съществуваше, или по-точно казано, беше кандидат да му се отреже главата ако претендираше за това и противниците му го хванат.

2. Нещо като нецаруваш цар имаше само в смисъл, че някой претендираше за един трон който никога е нямал или е загубил и иска да си го върне. Такива царе без царство има стотици; а заедно с племената които наричат главатаря си цар в историята се е стигало до хиляди такива ”царе”.

Аристокрацията има фино чувство за тези неща и в отделението по протокола на външните министерства всички тези хора имат определено място – между царуващите царе и например бившите царе зее по протокола пропаст. Питайте английското външно министерство и двора и ще констатирате, че бившият цар Симеон стои по протокола зад царуващи на страни, които са толкова малки и неважни, че сте забравили за съществуването им.

Симеон СКГ го знае много добре и се опитва да присъства само на срещи на висшата аристокрация (към която той без съмнение принадлежи – не защото е бил цар, а ”по кръв”) за да му се даде по протокола свястно място, а не там, където ще го мерят като бивш цар – на обидна опашка.

Инак бившите царе пълнят игралните казина: институции, организирани освен за комар за криене на пари от данъчните власти, за ”пране” на пари и за гъделичкане на суетността, където и на бивши царе, и на такива, които не са били никога никакви, крупиетата не отказват никога най-високото обръщение. Аз съм ги наблюдавал със забавление в младините ми в френските казина като Довил, където се подвизаваше редовно бившия египетски крал Фарук, наред с цвета – и калта – на международното общество.

3. Но независимо от положението в далечните минали векове, един бивш цар, който не се е отказал от престола, е един смущаваш фактор, един така да се каже потенциален конституционен конфликт, който се намира някъде между комичното и най-сериозната опасност за съществуването на една държава.

4. Фактът, че някой се нарича цар или оставя негови поддръжници да го титулуват цар (или практически ги принуждава да казват "Ваше Величество", ако искат да правят кариера под него), се усложнява от обстоятелството, че обикновено бившите царе не се отказват от тази титла и тогава, когато зад титлата не съществува вече нищо друго – било поради толкова силно развитата между бившите царе суетност, каквато обикновените хора мъчно могат да си представят; било по правни съображения за в случая, че имат шанс да се върнат на трона. Дали един цар се е отказал от титлата или не – това за него е от най-важните неща на света и затова бившите царе го повтарят – както и Симеон СКГ – за щяло и за не щяло.

5. ”На един етаж по-горе” стои въпросът, дали този бивш цар поддържа претендентството си за престола. Българското общество изглежда не забелязва, че Симеон СКГ СИСТЕМАТИЧНО (последният път преди няколко седмици пред официалната френска телеграфна агенция Ажанс Франс Прес) подчертава, че ”в момента този въпрос не е актуален”, че ”не е сложен на дневния ред” и т.н. Това значи политически и юридически погледнато, че той си запазва ”expressis verbis” правото всеки момент да ”отвори” въпроса за своето претендентство за престола.

Мнозина – известно време и аз – смятаха погрешно, че с неговата клетва над Библията и българската републиканска конституция, за да поеме поста на министър-председател, той се е отказал в същност от претендентството за престола. Погледнато държавноправно, днес трябва да признаем, че той може да се е грешно клел, но е вярно, че не се е от нищо ”отказал”.

6. Що се отнася до Симеон СКГ фактите са значи известни:

Симеон Сакскобургготски беше български цар под името Симеон ІІ, той беше свален от престола и стана бивш цар, който не се е отказал от престола.

Как се нарича или го титулуват ”неговите” хора - това е важно за него и за тях, но за останалия свят това е без значение. Горните факти ми се струват неоспорими.

7. Тука стигаме обаче до един въпрос, по който може да се спори. Цар Симеон ІІ беше свален през 1947 г. от престола в резултат на един организиран от комунистическите власти плебисцит, за който може да се смята, че е бил правно допустим, но не може да се отрича, че е бил проведен несвободно и че резултатът е бил навярно фалшифициран, без това да може днес да се докаже – доколко беше несвободен и доколко беше фалшифициран.

След като бях десетилетия прокуден от отечеството ми, веднага след прелома започнах да кореспондирам масово с мои роднини, съученици, състуденти и други приятели; няколко ме и посетиха и бистрихме политиката по цели нощи. Един от въпросите, които винаги им поставях беше, как са гласували през времето на комунизма и специално как са гласували при плебисцита срещу монархията. За моя голяма изненада на последния въпрос получих най-различни неочаквани отговори. Така например – много често – че и защо са станали междувременно против монархията, но че са гласували против плебисцита в протест срещу комунизма. Това становище ми се потвърждава и от много други наблюдатели на тогавашната българска история. Във всеки случай трябва да се съмняваме  днес, каква е  тогавашната  истина и да отхвърлим наивността, че ще узнаем ”цялата” истина.

8. Куп хора, обаче – било заинтересувани, било заблудени – казват че няма нужда да знаем колко незаконен, манипулиран и фалшифициран беше онзи плебисцит, нас ни стига каквото знаем, затова ние искаме да го анулираме. И тука започват мислите, които приличат на беззаконието на онзи плебисцит от 1947 г.

Също като че ли де касае за мач на футбол, при който някоя дузпа се санкционира с това, че страната, която е загубила мача, се обявява за победителка.

В една правова държава, а по правилата на правовата държава уж всички биха искали да коригират тогавашното зло – ако изобщо биха искали да го коригират – трябва да имаме предвид:

Ако един плебисцит е бил нередовен, той не може да бъде обявен ”мимоходом” за не-станал. Той може обаче с нов плебисцит да бъде анулиран: или с последствия, както се казва от римското право до днес: ex tunk (от тогава - или "с обратна сила"), или той може да бъде анулиран в смисъл да действа ex nunc (от сега нататък).

Да се анулира днес един избор, като се провъзгласи противната страна за спечелила тогава, е плод само на умове скарани с идеята за правовото общество; а когато това става след 40 години – е плод и на политическо безумие.

8.1 По всичко изглежда, че самият бивш цар Симеон ІІ знае невъзможността да върне колелото абсолютно назад във всяко отношение и не го желае по лични финансови съображения. Това би довело до искания от всички морално неоправдани и финансово ощетени след 9 септември 1944 г. и досега. Българската държава трябва да се обяви във фалит и да спре всички видове плащания. Това впрочем не се е случвало в историята. Аз познавам само един пример: след Френската революция и Наполеон – при така наречените 100 дена: завръщане на Наполеон от първото му изгнание от остров Елба до Ватерлоо. Кралят след това бил решил че ще се плащат заплатите за 100-те дена и на офицерите на Наполеон и на офицерите на краля; респективно на същите офицери независимо от това дали са се била през тези сто дена ту за, ту против Наполеон.

Можете ли да си представите българската държава морално и финансово да обезщети например наследниците на осъдените от т.н. народни съдилища, чието имущество е било конфискувано, на убитите в Белене, на там съсипаните и после освободени, за да умрат навън, на наследниците на всички екзекутирани от чистки, на уволнените чиновници по идеологически причини, на младежите, недопуснати до висше образувание по политически съображения и т.н и т.н. – не за 100 дена като от тогавашна богата Франция, а от разорена България за цели 46 години!

8.2. Симеон не иска това, той иска да върне колелото назад само дотолкова, доколкото се отнася лично до него. Като се обезщети така, както не е обезщетен никой друг български поданик или гражданин. Да му се върне името и положението на цар е за него може би важно, може би второстепенно. Както не се много колеба да се закълне в името на републиката за да стане Министър-председател.

Във всяко друго отношение

Както и да стои  правно  сложният въпрос за ”завръщане на имотите му”

пред тези противоречия на неговите хиляди пъти повторени думи че се е върнал в България само за да й служи и да наложи нов морал в политиката – чувствам във всеки случай погнуса.

Ако забравя алчността на Симеон Сакскобургготски и имах наивността да вярвам в ”доброто в Симеон” бих апелирал към него – Върнете ”царските” имоти – те не Ви принадлежат. Освен ако докажете че баща Ви или дядо Ви ги е купил, окръглил и поддържал  изцяло  с лично негови пари.

ПП.: Сметната палата токущо съобщи, че само през 2002 Симеон се е "сдобил" (чети "безплатно") със следните "царски имоти": горски масиви в Самоков и Бели Искър, двореца в Царска Бистрица в Боровец и ловната хижа в Саръгьол в Рила.