|
Повод за написването на този текст е излъченото на 5 декември
по радио “Свободна Европа” интервю на водещия Калин Манолов с
депутата Асен Агов. Слушателите имаха възможност да чуят
трогателната история за невероятните мъки, които търпят нашите
народни избранници: сградата на Парламента се е превърнала в
непреодолима пречка при изпълнението на техния свещен дълг към
Отечеството!
Сигурно
е така. Как да не те хване клаустрофобията в тази сграда с
нейните само 8000 м2, когато няколко крачки
по-нататък се намира един уютен, сенчест дом, който разполага
с 40 000 м2 и предоставя възможност за нормална
работа и почивка? Кабинетите му като кабинети! Много от
тях на площ, равна на един средностатистически апартамент, с
персонална прилежаща баня, а някои и с т.н. “невестарник”
(според кодираната терминолотия, употребявана от висшия апарат
на БКП, това бяха специално обзаведени помещения към
кабинетите на особено важни за държавата ни функционери,
където те отмаряха под грижите на верни на Партията весталки).
Сегашната сграда на Народното събрание е непригодната и
прилича на квартално кино, смята г-н Агов. И затова депутатите
трябва да се преместят в бившия Партиен дом. Като допълнителна
полза от смяната на сградата той сочи по-големите възможности,
които предлага тя на “обикновените хора” да контактуват със
своите избраници.
За
реализирането на тази идея се предлага провеждането на
международен архитектурен конкурс за преустройството на
доскорошната комунистическа цитадела и преустройството й в
съответствие с новата функция, както и за градоустройственото
решение на околната среда – пл. “Независимост” и евентуално
пл. “Батенберг”.
Редно е
да се запитаме, кому е нужно всичко това? Да се харчат огромни
суми на вятъра и да се посяга върху символа на нашата
демокрация – сградата на Народното събрание, за да могат
депутатите по-комфортно да гласуват с чужди карти?!
Ако
наистина в парламента им е станало тясно, проблемът има поне
две възможни решение. Първото го отхърлихме като проява на
прекомерен разкош за една задлъжняла държава. Върху второто
обаче си струва да се помисли. Така или иначе, предстои да
бъдат приени промени на Конституцията. С тях би могло да се
предвиди съкращаването на броя на народните представители от
240 до нормалното за страна като нашата число от 120 души.
Даже и Русия си позволява едва 450 депутата при 110 милиона
избиратели.
На 120
души 8-те декара в доброто старо Народно събрание може да им
бъде даже и широко. Без излишни нови разходи и дори със
съкращаване на сегашните
разходи – та нали ще трябва да се оигурява работата на два
пъти по-малко депутати.В резултат на подобна редукция
претенциите се обезсмислят, разходите по подръжката на
Парламента ще се намалят, а неговата специфична дейност ще се
рационализира.
P.S.
В интерес на истината трябва да се признае, че в състава на
парламентарното представителство все пак има и отделни
качествени единици, което е изключение, което само потвърждава
впечатлението от общата нерадостна картина. |
