|
Ръководството на СДС влезе в открита война с Иван Костов.
Досега Надежда Михайлова и приближените й хора от НИС се
въздържаха от публични нападки срещу бившия лидер на партията.
След
последното му интервю за Нова телевизия обаче нервите на
Надежда не издържаха и тя подхвърли репликата “аз нямам
проблем с Иван Костов, след неговото интервю стана ясно, че
той има проблем с партията СДС...” Тя добави, че с гласа си
Костов е бил един от 97-те, подкрепили новата политика на СДС
на последното заседание на Националния съвет. Истината е, че
бившият премиер беше сред
онези, които се въздържаха да гласуват декларацията
“На това
заседание СДС затвори страницата на миналото” отсече
Михайлова, като под миналото трябваше да се подразбира Костов.
Лидерката на СДС намери за уместен именно този начин, за да
отговори на констатациите, че СДС е слаба опозиция и не
предлага алтернатива за управлението на страната. Любопитна,
но типична за маниера на Михайлова подробност е, че тя направи
това изявление без да е гледала предаването. Малко след
неговия край лидерката на “най-голямата дясна политическа
сила” се е обадила по телефона на журналистката Цвети Ризова,
за да я пита какво е говорил Иван Костов. Нейното изявление не
бе направено лично, а бе препредадено от пресцентъра на синята
партия. Друг на пръв поглед дребен, но показателен детайл е,
че в официалната страница на СДС в интернет няма нито дума за
Костовото интервю по НТВ. Страницата се обновява всеки ден, а
в нея обичайно се “свалят” интервюта на лидери и авторитети на
синята партия. Там може да се прочете какво е казал Господин
Тонев в “Неделя 150”, как се е произнесъл за престъпността
Емануил Йорданов по “Дарик”, какво е заявила Надежда при
откриването на някаква изложба, има дори цялата статия на
Филип Димитров за бъдещето на СДС, която бе публикувана преди
седмица и... нито дума за Иван Костов. Дори самото име не може
да се срещне в сайта на СДС. Все едно, че в партията няма
такъв политик. Както казахме не се споменава и за интервюто,
което се превърна във
водеща новина за всички
български медии
Това само по
себе си е красноречив знак за отношението на официалното
ръководство (изключение прави само Екатерина Михайлова) на
партията към нейния бивш лидер. Досега то оставаше скрито за
публиката, а хората от “Раковски 134” се задоволяваха
единствено да пускат слухове за втория център на властта във
фондация “Демокрация”. Поведението на партийното ръководство
обаче по-скоро говори за липсата на власт на “Раковски 134”.
Никой оттам не успя да отговори по същество на критиките,
които бившият премиер отправи към политиката на СДС, а и никой
оттам за две години не успя да произведе дори една от
политическите тези, които Костов изложи в рамките на 50 мин.
Самият Иван Костов много твърдо и упорито подкрепяше легитимно
избраните лидери на СДС. Той не си позволи нито веднъж да
участва във вътрешни интриги, нито да напада публично
ръководството, въпреки някои отявлени политически грешки.
Самата Михайлова в трудни моменти
често
прибягваше до помощта на своя предшественик
но нито
веднъж не опроверга публично слуховете, че Костов създава
втори властови център във фондацията. Тези слухове не бяха
верни, но пресъздаваха верния усет, че политическата валидност
в СДС не се намира на “Раковски” 134, а на площад “Гарибалди”
10 а (адресът на фондация “Демокрация”). Поради своята
политическа некомпетентност хората от “Раковски” припознаха
Костовата компетентност като заплаха и се опитаха
(според
собствения си манталитет) да я вкарат в интригантската
парадигма на вътрешнопартийната борба. Интервюто в НТВ и
реакциите по негов адрес са ясен пример за казаното дотук.
Самото интервю бе рационално предложение за политическа
дискусия, а реакциите емоционално изпускане на нерви. Костов
не се държа язвително, но
Надежда се почувства уязвена
Тя не
направи изключение от многобройната армия на мразещите Костов.
По парадокс по-голямата част от тях преди време бяха
най-заклетите му фенове – Валерия Велева, Тошо Тошев, Юли
Москов, Евгений Бакърджиев, Александър Томов... всички те и
още много други в различни периоди говориха с обожание за
“Командира”. Тази липса на критично и рационално отношение към
Костов до голяма степен изгради различните митове за него.
Особено след неговото продължително мълчание тази митология се
превърна в нещо като професия за мнозина. С последното си
интервю обаче бившият премиер показа, че няма намерение да
играе тази роля. Той се завърна в активната политика, а това
очертава лидерството на Надежда Михайлова като все
по-нарастваща нелепост.
Въпросът
не е дали тя ще напусне поста
а дали ще
успее да го направи с достойнство. От досегашното й поведение
не може да се каже, че това е най-силната й страна. Голяма е
вероятността нейното лидерство от агония да се превърне в
цирк, а последното все пак ще бъде прекалено. Дори за СДС,
който преживя доста за последните 13 години.
Защо обаче
неговото сегашно ръководство се разтревожи от уравновесеното и
критично влизане на Костов в дебата за опозиционната
алтернатива, която предлага СДС в момента, и то на фона на
разпадащото се управление? Нали самата Надежда Михайлова преди
време упрекна мълчанието на бившия премиер като го сравни с
монашеско упорство. Или рефренът с “отварянето”,
“прозрачността”, “принципите” са патент само на сегашното
лидерство. Възниква подозрението, че скритата му цел е
симпатизантите на синята партия, пък и всички останали
граждани да бъдат изолирани от фундаменталния спор за
истинското призвание на
дясната политика
С интервюто
си в предаването “На четири очи” Костов успя да очертае
приоритетите й и различията й от лявото мислене нагледно и
отчетливо. В този смисъл упрекът му, че “СДС не предлага
алтернатива”, не беше самоцелен, нито самолюбив. Той бе
смислено проектиран в цялостна и завършена теза за реалните
разстояния, които делят СДС от завръщане във властта.
В този
контекст думите за “неадекватността” на сегашните му
политически действия, за отсъствието на същинска комуникация с
хората, за отказа от отговорност на НИС след изхода на
местните избори съвсем не стояха изолирано от констатираните
проблеми на сегашната държавност изобщо.
Неадекватността на НИС обаче бе
потвърдена с киселата реакция на Надежда Михайлова и с отказа
от официален коментар на останалите членове на ръководството
след интервюто. Всички честолюбиво подминаха шанса да
активизират общественото мнение, ако бяха превърнали в
политическа инициатива Костовите предложения за
предоговарянето на сроковете за затварянето на 3 и 4 блок на
АЕЦ “Козлодуй”. Вместо НИС на СДС от идеята се възползваха
президентът и председателят на Народното събрание. Като се
позоваха на възможностите за обсъждане на проблемни въпроси в
незатворената 31-а глава от преговорите с ЕС, подсказани от
бившия премиер,
Първанов
и Герджиков не пропуснаха да си пишат по една червена точка
на
националноотговорни политици. Но и за най-предубедените бе
очевидно, че я заслужи Костов с умението да прояви
държавнически такт по толкова конфликтната тема с отстояването
на националните интереси, без да се блокират преговорите с
Брюксел.
Вместо това
пред “Седем” зам.-председателят на СДС Емануил Йорданов заяви,
че не желае да коментира личните взаимоотношения между Надежда
Михайлова и Иван Костов. Той пък от своя страна сбъркал като
изнесъл пред публиката вътрешнопартийни проблеми. Йорданов
отказа да коментира факта, че те засягат цялото гражданско
общество. Предпочете да отбележи, че напреженията между НИС и
парламентарната група се дължат на “скритото водачество” на
Костов. Явно е обаче, че всички опити да се отложи следващото
заседание на Националния съвет са продиктувани от опасения да
не се превърне то в повод за насрочване на извънредна
национална отчетно-изборна конференция.
Това е
реалната и легитимна процедура за смяната на Надежда
Михайлова. Още повече, че Иван Костов даде ясен знак, че
темата за
завръщането му на лидерския пост не е табу
но не е на
дневен ред по чисто процедурни причини.
С други
думи, причините за враждебността, демонстрирана към бившия
премиер след интервюто му по НТВ, не могат да останат задълго
скрити. Иван Костов даде знак, че условието за завръщането му
в активната политика минава през политическото и програмно
обновление на СДС. То едва ли може да се осъществи със
сегашния лидерски капацитет на партията.
В този
смисъл насрочването на следващия Национален съвет ще приближи
СДС до развръзката, очаквана месеци преди края на Костовото
мълчание. |
