Забелязахте
ли, че откакто СЕМ разреши на Кеворк Кеворкян да се занимава и
с политика, нищо не се промени. Защото ставаше дума само да се
узакони някак си нарушението. Единственото, което леко мръдна,
е столът на водещия. Той се наклони леко назад, за да се
подчертае образно колко малко му пука какво говори
събеседникът му. Така прокурорите от времето на Вишински
провеждаха кръстосани разпити. Подсъдимият си оставаше виновен
и при доказване на обратното.
Последното
издание на “Всяка неделя” очевидно бе подготвено в подобна
лаборатория. Изпълнителният директор на фондация “Демокрация”
Йордан Караджов бе поканен в студиото уж да отговори на
въпроси, предизвикани от публикации на “Труд” за дарения,
приписвани на Чорни и на роми бизнесмени. В подкрепа на
Кеворкян в разпита участваха зам.-главната редакторка на
“Труд” Светлана Джамджиева и авторът на репортажи от моргата
по “Всяка неделя” Мартин Карбовски. Тримцата изобщо не се
интересуваха какво казва Караджов, те изначално си бяха
намислили как да го атакуват. Но телевизионният екран има
свойството да преувеличава някои жестове и мимики, въпреки че
в конкретния случай това не бе необходимо. И всички видяха как
от котела, над който баеше вещерското сборище, излезе нещо
съвършено различно според първоначалния замисъл. Прозрачна бе
и истинската цел на предаването: чрез Караджов да се удари по
обичайната мишена Иван Костов. Ако някой е спонсорирал тази
жалка постановка, напразно си е потрошил парите.
|